Откритие: Огромно количество диаманти в недрата на Меркурий
Учените допускат, че навътре в планетата Меркурий има пласт от диаманти с дебелина до 15, а може би даже 18 километра. Хипотезата им се основава на данни от сондата " Месинджър ". Екипът от китайски и белгийски учени е употребявал така наречените температурни модели, с цел да пресметна диамантеното находище. Изследването към този момент е оповестено в научното списание „ Нейчър ", заяви.
Сложни опити с налягане и температура
Екипът е съумял да поддържа изчисленията си и пробно: Използвайки механически доста комплицирани проби за налягане, откривателите са стигнали до същото умозаключение. Те са генерирали налягане до седем гигапаскала. Това подхожда на тегло от над 70 тона на квадратен сантиметър.
Според създателите детайлът сяра е изиграл изключително значима роля при образуването на диамантите. В данните от сондата " Месинджър " те виждат, че сярата участва в задоволителни количества на Меркурий. Съдържание на сяра от едвам единайсет % подсигурява по-бързото формиране на кристали.
Авторите допускат, че в миналото Меркурий е бил затрупан с океан от магма. Графитът, образувал се от въглерода в този океан, се е издигнал на повърхността, а след охлаждането си се е трансформирал в кора. Черно-сивият графит дава и тъмната повърхнина на Меркурий. На дъното на магмения океан се е образувал първият пласт от диаманти, дължащ се на преобладаващите там налягане и температура, както и на детайла сяра.
Слой от диаманти с дебелина до 18 километра
Постепенно магменият океан се е охладил до твърда тога, на чието дъно се натрупали диамантите. Процесът на струпване траял с магма, издигаща се от ядрото към повърхността, до момента в който диамантеният пласт достигнал 15-18 километра на дебелина. Авторите обаче акцентират, че това са единствено догатки, учредени на техните калкулации и опити.
Недостижими диаманти
Планетарният откривател Филип Райс от Техническия университет в Мюнхен, Германия, счита, че образуването на диамантен пласт фактически е допустимо при описаните условия. В последна сметка това не е изненадващо, защото образуването на диаманти зависи от високи налягания и температури, а те са вероятни на Меркурий. Въпреки това Райс, който специализира в региона на добива на галактически запаси, счита, че механически не е допустимо находището да бъде експлоатирано.
Това е по този начин, тъй като този диамантен пласт се намира на дълбочина 485 километра. За съпоставяне, най-дълбокият сондаж на Земята е малко над 12 километра. Освен това Меркурий е планетата, която е най-близо до Слънцето, и по тази причина е с температура до 480 градуса. Космическата сонда също по този начин е изложена на мощна радиация и по-силната гравитация на Слънцето. Поради тези рискови условия до момента към Меркурий са изпратени единствено две сонди. Трета - BepiColombo - пътува натам от 2018 година и се чака да навлезе в орбита към Меркурий през 2025 година. Тя може да събере спомагателни данни и да удостовери теорията за диамантения пласт.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Сложни опити с налягане и температура
Екипът е съумял да поддържа изчисленията си и пробно: Използвайки механически доста комплицирани проби за налягане, откривателите са стигнали до същото умозаключение. Те са генерирали налягане до седем гигапаскала. Това подхожда на тегло от над 70 тона на квадратен сантиметър.
Според създателите детайлът сяра е изиграл изключително значима роля при образуването на диамантите. В данните от сондата " Месинджър " те виждат, че сярата участва в задоволителни количества на Меркурий. Съдържание на сяра от едвам единайсет % подсигурява по-бързото формиране на кристали.
Авторите допускат, че в миналото Меркурий е бил затрупан с океан от магма. Графитът, образувал се от въглерода в този океан, се е издигнал на повърхността, а след охлаждането си се е трансформирал в кора. Черно-сивият графит дава и тъмната повърхнина на Меркурий. На дъното на магмения океан се е образувал първият пласт от диаманти, дължащ се на преобладаващите там налягане и температура, както и на детайла сяра.
Слой от диаманти с дебелина до 18 километра
Постепенно магменият океан се е охладил до твърда тога, на чието дъно се натрупали диамантите. Процесът на струпване траял с магма, издигаща се от ядрото към повърхността, до момента в който диамантеният пласт достигнал 15-18 километра на дебелина. Авторите обаче акцентират, че това са единствено догатки, учредени на техните калкулации и опити.
Недостижими диаманти
Планетарният откривател Филип Райс от Техническия университет в Мюнхен, Германия, счита, че образуването на диамантен пласт фактически е допустимо при описаните условия. В последна сметка това не е изненадващо, защото образуването на диаманти зависи от високи налягания и температури, а те са вероятни на Меркурий. Въпреки това Райс, който специализира в региона на добива на галактически запаси, счита, че механически не е допустимо находището да бъде експлоатирано.
Това е по този начин, тъй като този диамантен пласт се намира на дълбочина 485 километра. За съпоставяне, най-дълбокият сондаж на Земята е малко над 12 километра. Освен това Меркурий е планетата, която е най-близо до Слънцето, и по тази причина е с температура до 480 градуса. Космическата сонда също по този начин е изложена на мощна радиация и по-силната гравитация на Слънцето. Поради тези рискови условия до момента към Меркурий са изпратени единствено две сонди. Трета - BepiColombo - пътува натам от 2018 година и се чака да навлезе в орбита към Меркурий през 2025 година. Тя може да събере спомагателни данни и да удостовери теорията за диамантения пласт.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ