Проучване показва, че бедността може да ускори стареенето на мозъка
Учените откриха връзка сред ниските приходи на семействата и по-бързото разрушение на бялото вещество в мозъка, чийто равнища кардинално понижават с възрастта. Животът в беднотия обаче, наподобява, форсира този развой.
Констатациите се основават на разбор на 751 души на възраст сред 50 и 91 години, осъществен от екип откриватели от Университета в Лозана и Женевския университет в Швейцария.
След като регистрира фактори като възраст, пол и някои основни здравни проблеми, изследването открива благодарение на ядрено-магнитен резонанс, че при лицата от по-бедни семейства се следят повече признаци на стареене на бялото вещество и те получават по-ниски резултати на когнитивни проби от лицата от по-богати семейства.
" Целта на това изследване е да се даде визия за пътищата, свързващи социално-икономическите фактори - приход на семейството, последна известна специалност и социално-икономически траектории в хода на живота - с мозъчната микроструктура и когнитивните достижения в междинна и късна зрелост ", пишат откривателите в оповестения си документ.
Бялото вещество е от значително значение за придвижването на известията и сигналите в мозъка, а количеството му оказва въздействие върху когнитивните качества. Живеенето в беднотия - или, както се показват откривателите, излагането на " хронично социално-икономическо неравностойно състояние " - от дълго време се свързва с неприятно здраве и по-бързо утежняване на когнитивните качества.
В този случай екипът желае да прегледа по-отблизо аргументите за това, като открива, че броят на влакната, разклоняващи се от всеки неврон (плътност на невроните), и степента на защитно покритие на тези нишки (миелинизация), наподобява, способстват за по-бързото разграждане на бялото вещество.
Предишни изследвания, изследващи мозъка и социално-икономическите равнища, преглеждат най-вече общия размер на мозъка. Сега, откакто са открити по-фините структурни връзки, вероятните механизми, които стоят зад тях, могат да бъдат в допълнение проучени.
В тази работа е открито какъв брой свободно се движат молекулите - най-много водата - в мозъка (средна дифузия), което наподобява зависи от количеството на миелина и плътността на невронните разклонения, което демонстрира, че те са значими фактори, върху които би трябвало да се концентрира вниманието.
При хората от по-високи фамилни приходи обаче тези маркери за стареене на бялото мозъчно вещество не са имали толкоз отрицателен резултат върху когнитивните резултати.
„ Когнитивното показване при индивидите от семействата с по-високи приходи е непокътнато даже при по-голяма междинна дифузия, по-ниска миелинизация или по-ниска компактност на невритите ", пишат откривателите.
Оказва се, че съществуването на повече пари работи като самобитен буфер против когнитивния крах - макар следените физически промени, което допуска, че има и различен механизъм отвън следените до момента промени.
Изследванията досега не са разглеждали от близко връзката сред микроструктурата на мозъка и нивото на приходите, а в този момент, когато тя е открита, може да бъде в допълнение проучена - в огромни, по-разнообразни групи и при по-големи стопански разлики.
В този случай екипът не е изследвал всички разнообразни обществени фактори и фактори на околната среда, които биха могли да повлияят на бялото вещество - като депресията да вземем за пример. Като цяло обаче работата им дава още едно доказателство, че по-доброто финансово положение значи и по-здравословен живот.
" Тези открития дават в детайли невробиологично схващане за социално-икономическите разлики в анатомията на мозъка и обвързваните с нея когнитивни резултати ", пишат откривателите.
Изследването е оповестено в JNeurosci.
Източник: Science Alert
