Най-малко 300 млрд. тона вода има на Луната
Учените от дълго време знаят, че на Луната има вода, само че към момента остават въпроси за това по какъв начин е попаднала там, къде се съхранява и по какъв начин се движи. В ново изследване откриватели от Китай разпознават дребни стъклени мъниста в лунната почва като евентуални места, където може да се крие вода. Количеството й се пресмята на 297,6 милиарда тона.
Новите резултати се основават на проби, взети от задачата на китайския луноход Chang`e 5. Космическият транспортен съд прекарва няколко седмици, събирайки материал от лунната повърхнина през декември 2020 година Изследването е оповестено в Nature Geoscience.
Микроскопичните стъклени мъниста нормално се образуват, когато метеорити се блъскат в повърхността на различен обект, изпарявайки минерали, които могат да се охладят до стъклени частици единствено с няколко десетки или стотици микрометра в диаметър.
Минали изследвания на мрамори, открити в лунни проби от американските задачи Аполо, развенчават предходни догатки за сухотата на Луната.Новите проучвания демонстрират, че огромна част от лунната вода се образува с дребна помощ от слънчевите ветрове, защото водородните йони от тези потоци слънчеви частици се свързват с кислорода, който към този момент се съхранява в лунната почва.
Според откривателите дребните стъклени мъниста може да имат значима роля в лунния воден цикъл. Всяка стъклена перла може да задържи до 2000 микрограма (0,002 грама) вода за всеки грам маса на частиците. Учените считат, че тези огромни мъниста могат да натрупат вода единствено за няколко години.
„ Това малко време на дифузия демонстрира, че водата, получена от слънчевия вятър, може бързо да се натрупва и съхранява в стъклени перли “, пишат откривателите.
Възможността да се употребява този голям контейнер от вода би направила живота на лунната повърхнина доста по-комфортен за продължителни интервали от време. Нещо повече, учените споделят, че други " безвъздушни тела " като Луната могат да съхраняват вода в повърхностните си пластове по същия метод.
Новите резултати се основават на проби, взети от задачата на китайския луноход Chang`e 5. Космическият транспортен съд прекарва няколко седмици, събирайки материал от лунната повърхнина през декември 2020 година Изследването е оповестено в Nature Geoscience.
Микроскопичните стъклени мъниста нормално се образуват, когато метеорити се блъскат в повърхността на различен обект, изпарявайки минерали, които могат да се охладят до стъклени частици единствено с няколко десетки или стотици микрометра в диаметър.
Минали изследвания на мрамори, открити в лунни проби от американските задачи Аполо, развенчават предходни догатки за сухотата на Луната.Новите проучвания демонстрират, че огромна част от лунната вода се образува с дребна помощ от слънчевите ветрове, защото водородните йони от тези потоци слънчеви частици се свързват с кислорода, който към този момент се съхранява в лунната почва.
Според откривателите дребните стъклени мъниста може да имат значима роля в лунния воден цикъл. Всяка стъклена перла може да задържи до 2000 микрограма (0,002 грама) вода за всеки грам маса на частиците. Учените считат, че тези огромни мъниста могат да натрупат вода единствено за няколко години.
„ Това малко време на дифузия демонстрира, че водата, получена от слънчевия вятър, може бързо да се натрупва и съхранява в стъклени перли “, пишат откривателите.
Възможността да се употребява този голям контейнер от вода би направила живота на лунната повърхнина доста по-комфортен за продължителни интервали от време. Нещо повече, учените споделят, че други " безвъздушни тела " като Луната могат да съхраняват вода в повърхностните си пластове по същия метод.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ