Земята е напълно неподготвена за изненадващ удар на астероид
Учените от NASA несъмнено не са хората, които обичат да всяват суматоха около евентуални удари на метеорити – всякога, когато се приближи някой, виждаме следващото известие до медиите, в което ни се споделя, че всички известни „ евентуално рискови метеорити “ имат по-малко от 0,01 късмет да се сблъскат със Земята в околните 100 години.
Но като се има поради, че NASA засича по към пет нови метеорита всяка нощ, има задоволително доста още за разкриване и опцията за неочакван удар не е изключена. В сходен случай към този момент единственото, което можем да създадем, е да се готвим за най-лошото.
„ Най-големият проблем, като цяло, е че няма кой знае какво, което можем да създадем в сходен миг – споделя Джоузеф Нут от Центъра за галактически полети „ Годар “ на NASA по време на годишната конференция на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско.
Най-обезпокоителното е, че не се приказва за тези непредвидени метеорити, които се засичат дни или седмици преди най-голямото им приближаване до Земята.
В последните години имаше две огромни „ близки срещи “ – една през 1996 година, когато комета се сблъсква с Юпитер и една през 2014 година, когато друга комета прелита доста покрай Марс, най-близкия ни комшия.
Учените засичат кометата от 2014 година единствено 22 месеца преди да профучи край Марс. Нут показва, че за толкоз време, в случай че Земята беше на пътя на кометата, няма и най-малката опция да се реагира.
Въпреки че NASA е основала специфичен отдел за отбрана на планетата от метеорити, Нут твърди, че до момента значително сме пренебрегнали кометите, с цел да следим за метеорити.
Според него и екипа му, NASA би трябвало да конструира галактически транспортен съд за интервенция още в този момент и да го поддържа при положение, че се нуждаем от него.
Те също поучават NASA да има „ елементарен галактически транспортен съд наблюдаващ “, който може да се насочва към метеорита, с цел да достави специфичния транспортен съд с по-добра визия за неговата орбита, придвижвания, форма и ос на въртене.
Източник: Science Alert
