Учените от Българската академия на науките изразиха своето възмущение от

Учените от Българската академия на науките показаха своето отвращение от размера на бюджетната дотация,

Това политическо решение подрежда учените, работещи в Българска академия на науките, на последно място в системата на образованието и науката в страната, се показва в позиция до медиите след извършено общо заседание на академията.

С Министерско разпореждане в края на 2020 година за най-ниската академична служба „ помощник “ в държавните висши учебни заведения беше избрана минимална месечна работна заплата от 1300 лева За съпоставяне, минималната заплата на помощник в Българска академия на науките през 2021 година е 946 лева, т.е. 72% от възнаграждението на сътрудник на същата служба в държавно висше учебно заведение. Нещо повече, главната заплата на професор в Българска академия на науките е по-ниска от главната заплата за помощник в държавно висше учебно заведение, показват от Българска академия на науките,

Дискриминацията към Академията продължава и в плануванаъа бюджетна дотация за 2022 година, която за следващ път ще демотивира младежите да изберат професионална реализация в Българска академия на науките. Младите хора не са съгласни да следват една от най-тежките кариери и след 15-20 години твърдоглав труд да получават под междинната заплата за страната.

" Въпреки признатите стратегически документи страната продължава да не съблюдава поетите задължения за постигане на целевите равнища за финансиране на научно-изследователска и капиталова активност като % от Брутният вътрешен продукт.

Българска академия на науките отстоява престижа си на водещата научноизследователска организация в страната. Според отчета на Постоянно настоящата експертна комисия за наблюдаване и оценка на научноизследователската активност във висшите учебни заведения и научните организации за 2020 година

Академията е класирана преди всичко по критериите научни резултати и тяхното научно влияние, в това число патентна дейност; публично и икономическо влияние на научната активност, както и по обща оценка на научната активност.

Българска академия на науките генерира близо 40% от научната продукция на страната, а изявленията на нейните учени намират необятен интернационален отзив, мярка за което са десетките хиляди самостоятелни цитирания. В класацията на Университета в Станфорд през 2020 година от откривателите, работещи в Българска академия на науките, 25-има са измежду първите два % на най-влиятелните учени в света, а през 2021 година броят им е 41. Това недвусмислено демонстрира високия престиж на учените от Академията измежду международната научна общественост и тяхната почтена роля в науката в интернационален мащаб.

През последните години Българска академия на науките притегля спомагателни финансови средства, близки по мярка на получаваната държавна дотация. За 2020 година дотацията е 107 142 627 лева, а спомагателните средства са 95 275 197 лева, от които към 30% са по стратегии на Европейски Съюз, за планове, финансирани от европейски структурни и капиталови фондове или от други задгранични източници. Ала всеки, който работи в областта на науката и нововъведенията, знае, че това са средства със строго предопределение и систематизиране, които не могат да покрият недостига за възнагражденията на учените.

Българска академия на науките непроменяемо поддържа страната със своя експертен потенциал: поддържа 14 мониторингови мрежи, свързани със сеизмичната конюнктура, положението на йоносферата и радиационния декор, Черно море и др.; взе участие в национални и интернационалните експертни органи, в правенето на стратегически документи и експертни мнения. Българска академия на науките е неизменима част от решаването на проблемите на обществото, изключително в обстановка на рецесии. Ярък образец за това е присъединяване на основни специалисти от Българска академия на науките в преодоляване на сегашната рецесия с Covid-19, показват от Българска академия на науките ", пишат от Българска академия на науките.

Ключова е и ролята на Академията в осъществяването на националните научни стратегии, на Националната пътна карта за научни инфраструктури, в построяването на Центровете за върхови достижения и Центрове за подготвеност, където Българска академия на науките сполучливо си партнира с висшите учебни заведения. Това са дълготрайни стратегически обекти, в които се влагат големи средства за научна инфраструктура. Поради систематичното недофинансиране на човешкия капацитет обаче съществува действителна заплаха те да останат без откриватели и без инженерен личен състав, т.е. без създателите на просвета и хрумвания, допълват учените.

" Уважаеми дами и господа ръководещи, призоваваме ви за незабавен разговор – преди учените от Българска академия на науките да подхващат дълготрайни ефикасни протестни дейности. ", се показва още в позицията на учените.