Океанското дъно крие най-тайнствените същества
Учените направиха нов обзор на биоразнообразието в международния океан. Оказва се, че 2/3 от морските организми са ни непознати, а множеството неоткрити типове живеят на огромни дълбочини.
Богатството на живота
Откакто Карл Линей слага основите на биологичната систематика в средата на XVIII век, учените се пробват да дефинират какъв брой типа населяват Земята. Колко огромно е разнообразието им, по какъв начин се е променяло в геоложката история и какво се случва в този момент, са фундаментални въпроси, на които към момента не е открит отговор.
Понастоящем науката познава малко над 1,5 милиона типа, само че специалистите признават, че това е единствено дребна част от същинското биоразнообразие. От време на време се появяват общи оценки, които варират в два порядъка, от 3 до 100 милиона, според от метода на броене. Някои откриватели да вземем за пример считат, че единствено гъбите на планетата са повече от 5 милиона типа, макар че са разказани единствено към 100 хиляди.
Най-точната оценка е направена през 2011 година от учени от Съединени американски щати, Англия и Канада. По техни данни на Земята има към 8,7 милиона типа, от които 7,7 милиона - животни. Около 86% от сухоземните и 91% от морските организми към момента не са открити. При изчисленията специалистите преглеждат единствено еукариотите - организми, чиито кафези съдържат ядра. Тоест те не са преброили бактериите и археите.
На сушата и в морето
По-голямата част от познатите на биолозите типове са сухоземни. За биолозите морското дъно е безспорна тера инкогнита. Особено по този начин наречените абисални равнини, дълбоки от 4 го 6 километра и заемащи към 40% от океанското дъно. Не единствено всяка морска експедиция, само че и всяка проба от седименти, носят нови открития.
Морски геолози от Швейцария, Норвегия, Франция, Съединени американски щати, Германия, Испания, Англия и Полша са употребявали нов способ за разбор на генетичния материал на околната среда (еДНК), с цел да оценят биоразнообразието в океаните. Те направили всеобщо секвениране на еДНК - съвсем 1700 проби - от дълбоководни седименти от всички океански басейни, събрани по време на 15 морски експедиции. И са получили към 2 милиарда ДНК последователности.
Изследователите съпоставят новата информация със съществуващите световни набори от данни за ДНК на планктона от светлия и тъмния океан, както и с всички налични референтни последователности за познатите еукариоти. Те употребяват най-вече базата данни за ДНК на планктона, събрана по време на околосветското странствуване " Тара " през 2009-2013 година, когато бяха събрани 35 000 проби от 210 места във всички океани по света. А също и резултатите от експедицията " Маласпина " през 2010 година, в която участваха повече от 400 откриватели на два проучвателен кораба.
Близо 2/3 от електронната ДНК на дънната фауна не може да бъде разпозната. В множеството случаи учените даже не могат да дефинират към коя група животни принадлежи дадена поредност.
" Това демонстрира сериозна празнота в познанията ни за морското биоразнообразие ", сподели Ян Павловски, професор в катедрата по генетика и еволюция в Женевския университет, който е началник на проучването.
Оказва се, че разнообразието на най-малките организми на океанското дъно е най-малко три пъти по-голямо, в сравнение с в другата част на океана, и цялото това голям брой е показано основно от незнайни таксономични групи.
" Познанията за видовото многообразие на дълбоководните животни са доста скромни. Според нашите оценки те обгръщат от 10 до 12 % от действително съществуващите типове, а може би и по-малко ", разяснява резултатите от проучванията на задграничните си сътрудници докторът на биологическите науки Андрей Гебрук, началник на Лабораторията за дънна океанска фауна, заместник-директор на Института по океанология " Ширшов " на РАН в региона на екологията на моретата и океаните.
Най-обитаемите елементи на Земята
Традиционно екосистемите на тропическите гори на сушата и екосистемите на кораловите рифове в океана се смятат за най-гъстонаселени. Новите данни демонстрират, че дълбоките океански равнини могат елементарно да се конкурират с тях. Горите в тропиците са дом на към един милион типа, почти толкоз са и екосистемите на кораловите рифове. Според Андрей Гебрюк на морското дъно може да се чака сходно многообразие.
" На повърхността морското дъно наподобява безжизнено на дълбочина от 4-5 километра, само че това усещане е лъжливо ", изяснява биологът. " Там има голямо многообразие от живот, само че то просто не се вижда с просто око: доста са дребни. Животните са с размери от парченце от милиметъра, само че видовото им благосъстояние е необикновено ".
Богатството на живота
Откакто Карл Линей слага основите на биологичната систематика в средата на XVIII век, учените се пробват да дефинират какъв брой типа населяват Земята. Колко огромно е разнообразието им, по какъв начин се е променяло в геоложката история и какво се случва в този момент, са фундаментални въпроси, на които към момента не е открит отговор.
Понастоящем науката познава малко над 1,5 милиона типа, само че специалистите признават, че това е единствено дребна част от същинското биоразнообразие. От време на време се появяват общи оценки, които варират в два порядъка, от 3 до 100 милиона, според от метода на броене. Някои откриватели да вземем за пример считат, че единствено гъбите на планетата са повече от 5 милиона типа, макар че са разказани единствено към 100 хиляди.
Най-точната оценка е направена през 2011 година от учени от Съединени американски щати, Англия и Канада. По техни данни на Земята има към 8,7 милиона типа, от които 7,7 милиона - животни. Около 86% от сухоземните и 91% от морските организми към момента не са открити. При изчисленията специалистите преглеждат единствено еукариотите - организми, чиито кафези съдържат ядра. Тоест те не са преброили бактериите и археите.
На сушата и в морето
По-голямата част от познатите на биолозите типове са сухоземни. За биолозите морското дъно е безспорна тера инкогнита. Особено по този начин наречените абисални равнини, дълбоки от 4 го 6 километра и заемащи към 40% от океанското дъно. Не единствено всяка морска експедиция, само че и всяка проба от седименти, носят нови открития.
Морски геолози от Швейцария, Норвегия, Франция, Съединени американски щати, Германия, Испания, Англия и Полша са употребявали нов способ за разбор на генетичния материал на околната среда (еДНК), с цел да оценят биоразнообразието в океаните. Те направили всеобщо секвениране на еДНК - съвсем 1700 проби - от дълбоководни седименти от всички океански басейни, събрани по време на 15 морски експедиции. И са получили към 2 милиарда ДНК последователности.
Изследователите съпоставят новата информация със съществуващите световни набори от данни за ДНК на планктона от светлия и тъмния океан, както и с всички налични референтни последователности за познатите еукариоти. Те употребяват най-вече базата данни за ДНК на планктона, събрана по време на околосветското странствуване " Тара " през 2009-2013 година, когато бяха събрани 35 000 проби от 210 места във всички океани по света. А също и резултатите от експедицията " Маласпина " през 2010 година, в която участваха повече от 400 откриватели на два проучвателен кораба.
Близо 2/3 от електронната ДНК на дънната фауна не може да бъде разпозната. В множеството случаи учените даже не могат да дефинират към коя група животни принадлежи дадена поредност.
" Това демонстрира сериозна празнота в познанията ни за морското биоразнообразие ", сподели Ян Павловски, професор в катедрата по генетика и еволюция в Женевския университет, който е началник на проучването.
Оказва се, че разнообразието на най-малките организми на океанското дъно е най-малко три пъти по-голямо, в сравнение с в другата част на океана, и цялото това голям брой е показано основно от незнайни таксономични групи.
" Познанията за видовото многообразие на дълбоководните животни са доста скромни. Според нашите оценки те обгръщат от 10 до 12 % от действително съществуващите типове, а може би и по-малко ", разяснява резултатите от проучванията на задграничните си сътрудници докторът на биологическите науки Андрей Гебрук, началник на Лабораторията за дънна океанска фауна, заместник-директор на Института по океанология " Ширшов " на РАН в региона на екологията на моретата и океаните.
Най-обитаемите елементи на Земята
Традиционно екосистемите на тропическите гори на сушата и екосистемите на кораловите рифове в океана се смятат за най-гъстонаселени. Новите данни демонстрират, че дълбоките океански равнини могат елементарно да се конкурират с тях. Горите в тропиците са дом на към един милион типа, почти толкоз са и екосистемите на кораловите рифове. Според Андрей Гебрюк на морското дъно може да се чака сходно многообразие.
" На повърхността морското дъно наподобява безжизнено на дълбочина от 4-5 километра, само че това усещане е лъжливо ", изяснява биологът. " Там има голямо многообразие от живот, само че то просто не се вижда с просто око: доста са дребни. Животните са с размери от парченце от милиметъра, само че видовото им благосъстояние е необикновено ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ