Учените може би са открили последния вид гигантска панда, бродила

Учените може би са разкрили последния тип гигантска панда, бродила в миналото из горите на Европа, съгласно ново изследване, написа " Йерусалим пост ".

Резултатите от това изследване са оповестени в рецензирания научен периодически вестник.

Изследването хвърля светлина върху огромна част от античната история на природата, която към момента не е изцяло разбрана.

Гигантската панда

Мечката панда, известна още като гигантска панда или панда, е може би един от най-емблематичните типове мечки в света.

Ендемични за Китай, тези мечки са известни със своите черно-бели шарки на козината, сладостен и малоумен темперамент, компликации при размножаване и необикновено застрашени - макар че напъните за запазване в действителност са подобрили техния брой до степен, в която в този момент се считат за уязвими и незастрашени.

Нейната очарователна природа e употребена като народен знак на Китай и е употребена като форма на панда-дипломация.

Самото име панда е по генезис френско, само че никой не знае какво тъкмо значи.

Мечката панда също не би трябвало да се бърка с алената панда, която е доста по-малък бозайник, който не е мечка.

Въпреки някои неправилни схващания, че пандите в действителност са свързани с миещи мечки, се удостоверява, че мечките панди са си - мечки.

Пандите обаче са се отделили от другите мечки преди към 19 милиона години, надалеч преди доста от другите мечки, за които знаем и които са еволюирали.

Това може да се види в някои от многото способи, по които пандите се разграничават от другите мечки, като най-видимата разлика е сходна на палец кост, която се е образувала на лапата им, която им оказва помощ да хващат бамбук.

Уникални ли са пандите?

Оказва се, че отговорът е не - най-малко не постоянно е било по този начин. Преди е имало някои други образци за мечки от рода Ailuropoda, макар че всички те са изчезнали. Такъв е и казусът с техните родственици от подсемейство Ailuropodini.

Открити са доказателства, че в миналото е съществувала различен тип панда.

Изследването върху българската панда

Изследователите се концентрираха върху фосил, открит в България, който наподобява сочи съществуването на различен член на Ailuropodini: Agriactos nikolovi.

Въпросните фосили са на два зъба, открити в България през 70-те години на предишния век и каталогизирани от палеонтолога Иван Николов, в чиято чест е кръстен типът.

За да уточним, има две разнообразни линии, които произлизат от подсемейството Ailuropodini: Aliurarctos, който отива в Азия и ще стане Ailuropoda и Agriarctos, който отива в Европа.

Смята се, че този фосил наподобява принадлежи към тази линия. И съдейки по времевата рамка, това евентуално е последният тип панда в Европа.

Забележителното за този родственик на пандата, който е живял в региона преди към шест милиона години, е, че освен е живял в Европа, само че сигурно не е ял бамбук.

Зъбите съдържат въглищни отлагания, което демонстрира, че тази праисторическа панда е живяла в блатисти гори. Вероятно към момента е била най-вече вегетарианец, само че не е било бамбук - той по този начин или другояче е задоволително рядко в Европа, само че тези зъби евентуално даже не са били задоволително здрави, с цел да го ядат.

Защо европейската панда яде растения?

Най-вероятно братовчедът на пандата не е желал да се конкурира с други месоядни животни в региона, тъй че е решил да се концентрира върху растителния свят.

Въпреки това, към момента може да бъде съответна отбрана против хищници - макар че актуалните панди в действителност нямат естествени хищници.

Очевидно тази българска панда към този момент я няма, тъй че какво е станало с нея?

Е, съгласно откривателите, това евентуално е събитие, обвързвано с изменението на климата. По-конкретно, събитие, известно като Месинска рецесия на солеността, когато теренът към средиземноморския басейн е бил изменен от изсъхването на басейна.

Това евентуално е означавало и края на този тип панда.