Фосил на стъпало поставя под въпрос човешката еволюция
Учените споделят, че са разрешили мистерията на стъпалото на Бъртеле, набор от кости на 3,4 милиона години, открити в Етиопия през 2009 година Фосилите, дружно с други, открити по-скоро, в този момент са свързани с малко прочут тип, който е бил съвременник на известния скелет на австралопитека Луси, оповестява Си Ен Ен.
Костите на стъпалото и челюстната кост със зъби, които към момента са прикрепени, са принадлежали на античен човешки родственик, наименуван Australopithecus deyiremeda, по-примитивен тип от Луси, съгласно изследване, оповестено на 26 ноември в списание " Нейчър ".
Ако устоят по-нататъшно изследване, откритията биха могли да смъкват Луси, едно от най-разпознаваемите имена в човешката еволюция, от значимото ѝ място в родословното дърво.
През 2009 година екип, управителен от палеоантрополога Йоханес Хайле-Селасие, професор в Държавния университет на Аризона и водещ създател на проучването, откри осемте кости от стъпалото в седименти на 3,4 милиона години в местността Буртеле във Ворансо-Милле в района Афар в Етиопия. Мястото е покрай мястото, където е открит частичният скелет на Луси през 1974 година
Екипът знаел, че стъпалото произлиза от друг тип от това на Луси, тъй като имало противопоставен пръст, което допуска, че е имало по-голяма дарба за улавяне и елементарно се е катерило по дърветата. Нямало е обаче задоволително информация, с цел да се назове нов тип единствено въз основа на вкаменелостите от стъпалото.
Не след дълго Хайле-Селасие, шеф на Института за генезис на индивида в щата Аризона, открива зъби и други фосилни фрагменти, датиращи отпреди 3,33 милиона до 3,59 милиона години, и през 2015 година оповестява, че те принадлежат към нов тип, който откривателите назовават Australopithecus deyiremeda. Това означение е посрещнато със песимизъм от някои специалисти по човешка еволюция, поради дребния брой вкаменелости.
Последното изследване оповестява за откриването на още вкаменелости от Australopithecus deyiremeda и включва озадачаващите кости на стъпалото в обозначението.
Дълго време се смяташе, че типът на Луси е единственият хоминин, живял преди сред 3,8 милиона и 3 милиона години. Находките обаче дават ясни доказателства, че два сродни типа хоминин са съществували по едно и също време към мястото, което в този момент е обектът Ворансо-Милле, което повдига въпроси за това по какъв начин са съумели да живеят дружно.
Проучването оповестява, че Australopithecus deyiremeda е ходил на два крайници и най-вероятно се е оттласкал с втория си пръст, вместо с палеца си, както вършат актуалните хора през днешния ден.
" Това значи, че ходенето на два крайници – двукракостта – при тези ранни човешки предшественици е имало разнообразни форми. Цялата концепция за намиране на екземпляри като стъпалото на Бъртеле ни подсказва, че е имало доста способи за вървене на два крайници, когато са били на земята “, сподели Хайле-Селасие в изказване, добавяйки, че „ не е имало единствено един метод до по-късно “.
Екипът съумя да разбере какво евентуално е яла Australopithecus deyiremeda, като употребява техника, известна като изотопен разбор, която преглежда химичните сигнатури на разнообразни въглеродни форми, непокътнати в осем от зъбите. Установено е, че типът е консумирал най-вече дървета и шубраци, до момента в който Луси е яла по-голямо многообразие от храна, в това число тревни растения.
Костите на стъпалото и челюстната кост със зъби, които към момента са прикрепени, са принадлежали на античен човешки родственик, наименуван Australopithecus deyiremeda, по-примитивен тип от Луси, съгласно изследване, оповестено на 26 ноември в списание " Нейчър ".
Ако устоят по-нататъшно изследване, откритията биха могли да смъкват Луси, едно от най-разпознаваемите имена в човешката еволюция, от значимото ѝ място в родословното дърво.
През 2009 година екип, управителен от палеоантрополога Йоханес Хайле-Селасие, професор в Държавния университет на Аризона и водещ създател на проучването, откри осемте кости от стъпалото в седименти на 3,4 милиона години в местността Буртеле във Ворансо-Милле в района Афар в Етиопия. Мястото е покрай мястото, където е открит частичният скелет на Луси през 1974 година
Екипът знаел, че стъпалото произлиза от друг тип от това на Луси, тъй като имало противопоставен пръст, което допуска, че е имало по-голяма дарба за улавяне и елементарно се е катерило по дърветата. Нямало е обаче задоволително информация, с цел да се назове нов тип единствено въз основа на вкаменелостите от стъпалото.
Не след дълго Хайле-Селасие, шеф на Института за генезис на индивида в щата Аризона, открива зъби и други фосилни фрагменти, датиращи отпреди 3,33 милиона до 3,59 милиона години, и през 2015 година оповестява, че те принадлежат към нов тип, който откривателите назовават Australopithecus deyiremeda. Това означение е посрещнато със песимизъм от някои специалисти по човешка еволюция, поради дребния брой вкаменелости.
Последното изследване оповестява за откриването на още вкаменелости от Australopithecus deyiremeda и включва озадачаващите кости на стъпалото в обозначението.
Дълго време се смяташе, че типът на Луси е единственият хоминин, живял преди сред 3,8 милиона и 3 милиона години. Находките обаче дават ясни доказателства, че два сродни типа хоминин са съществували по едно и също време към мястото, което в този момент е обектът Ворансо-Милле, което повдига въпроси за това по какъв начин са съумели да живеят дружно.
Проучването оповестява, че Australopithecus deyiremeda е ходил на два крайници и най-вероятно се е оттласкал с втория си пръст, вместо с палеца си, както вършат актуалните хора през днешния ден.
" Това значи, че ходенето на два крайници – двукракостта – при тези ранни човешки предшественици е имало разнообразни форми. Цялата концепция за намиране на екземпляри като стъпалото на Бъртеле ни подсказва, че е имало доста способи за вървене на два крайници, когато са били на земята “, сподели Хайле-Селасие в изказване, добавяйки, че „ не е имало единствено един метод до по-късно “.
Екипът съумя да разбере какво евентуално е яла Australopithecus deyiremeda, като употребява техника, известна като изотопен разбор, която преглежда химичните сигнатури на разнообразни въглеродни форми, непокътнати в осем от зъбите. Установено е, че типът е консумирал най-вече дървета и шубраци, до момента в който Луси е яла по-голямо многообразие от храна, в това число тревни растения.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ