Могат ли маймуните, преживели урагана Мария, да ни научат на издръжливостта в лицето на бедствие?
Учените учат по какъв начин маймуните, живеещи на далечен остров край крайбрежията на Пуерто Рико по време и след опустошението от урагана Мария през 2017 година, са се приспособили към живот след бурята.
Изследователите на Кайо Сантяго имат достъп до кръвни проби, правени на макаци резус в продължение на повече от десетилетие, сподели биологът Ноа Снайдер-Маклър от Държавния университет на Аризона. Наскоро те откриха, че имунната система на маймуни, претърпели урагана, наподобява е остаряла приблизително с още две години – това е шест до осем години за човешки години.
" Смятаме, че тези хора, които са били в положение да имат по-силни връзки, по-силни другарства, може да са били предпазени от това в действителност стресиращо събитие ", сподели Снайдер-Маклър.
Той и други откриватели се пробват да схванат какво тъкмо прави някои от макаците резус, които споделят 94% от ДНК-то си с хората, по-устойчиви на урагана от други.
Как маймуните пристигнаха на Острова на маймуните
< p> През 30-те години на предишния век американският приматолог Кларънс Карпентър желае да сътвори натуралистично изследователско оборудване, което да учи общественото и половото държание на приматите. Затова той откара 500 макаци резус от Индия до Кайо Сантяго, прочут също като Острова на маймуните. Това беше изтощително морско пътешестване от 14 000 благи, което продължи 51 дни.Много от маймуните умряха от заболявания в ранните си години на острова. До 50-те години на предишния век учените стартират да татуират макаците резус и да вършат всекидневно броене. Прецизното водене на записи продължи и с днешните маймуни, всички от които произлизат от първичната група, което дава на учените необичаен достъп до повече от шест десетилетия от техните биологични и поведенчески данни.
И част от това държание се промени след урагана Мария.
Преодоляване на урагана Мария на Острова на маймуните
По време на урагана Мария ветровете със скорост 155 благи в час разрушиха домове и здания в Пуерто Рико, унищожавайки всичко пред очите им, в това число електрическата мрежа и информационни системи. Загиват близо 3000 души. За откривателите нямаше метод да стигнат до Острова на маймуните. В последна сметка екипът нае хеликоптер, който да прелети.
Анджелина Руис-Ламбидес, тогавашният теоретичен шеф на Cayo Santiago, се причисли към водача. Тя беше ужасена от това, което видя.
„ Виждам това заличаване като 80 и повече години работа изцяло изравнено “, сподели тя.
Островът на маймуните беше затрупан с гъсти корони от дървета и буйна зеленина преди Мария. След бурята островът беше заровен в мъртви клони. Островът загуби две трети от растителността си.
Руиз-Ламбидес не можа да види никакви маймуни и се тормози, че всички те са били убити. След като вижда група, тя пресмята, че няколкостотин маймуни от 1700 са оживели. Но тя беше надалеч.
След като изследователският екип съумя да се върне и направи цялостно броене, те откриха, че множеството от маймуните са оживели. Според тях към 50 маймуни са умрели.
Те се чудеха по какъв начин маймуните са могли да оцелеят. Те не знаят сигурно, само че Джеймс Хайъм, биолог от Нюйоркския университет, има доктрина за това какво са яли
„ Въпреки че ураганът трагично обезрасти растителността на острова, едно нещо, което направи, беше нанесете огромно количество водорасли и водорасли на острова ", сподели Хайъм. „ И по този начин, една опция е маймуните да са яли повече от този тип растителност. “
Животът на Острова на маймуните след Мария
Сега има почти 1800 макаци резус на Кайо Сантяго които са се приспособили към нова, по-груба среда.
Опитите за презасаждане на дървета на острова са осуетени; маймуните, естествено любопитни, изкореняват дърветата, преди те да имат късмет да пораснат. Сега на острова има доста малко сянка. Маймуните са били принудени да седят дружно в дребното сенчести зони.
„ Интересно нещо, което видяхме, е, че хората станаха по-социални “, сподели Хигъм.
Макакът резус основава мощни обществени връзки с членовете на фамилията и техните най-хубави другари. Те живеят в групи, ръководени от дами, с майки, дъщери, лели и баби, които се придържат дружно. Мъжките напущат, когато доближат зрялост, и се причисляват към други групи за размножаване.
Макаците резус могат да бъдат много нападателни, изключително към храната и по време на сезона на чифтосване. Когато откривателите хранят маймуните всяка заран, има подчиненост, като маймуните с най-голям сан ядат първи.
" Дори съм виждал хора с висок сан да се доближават до човек с невисок сан, който яде храна в устата им и да държат устата им отворена, да изваждат храната от устата им и по-късно да я затварят, “ сподели Хигъм.
Но макаците резус в този момент наподобяват по-толерантни един към различен, в сравнение с бяха преди урагана Мария, което в началото изглеждаше нелогично, защото има по-голяма конкуренция за запаси.
" Мисля, че може да върви и в двете направления ", сподели Хайъм. „ Ние сме способни на огромна лакомия, конкуренция и свирепост, само че хората също са способни на огромна добрина, съчувствие, другарство и благотворителност. И този тип двоякост съществува и в обществата на макаците резус. “
Маймуна Изследванията на острова продължават
Учените се задълбочиха в нови проучвателен пътища, търсейки какво предсказва кой ще оцелее след злополука и какъв брой бързо ще се възвърне.
Макаците резус нормално се употребяват за медицински проучвания, тъй като са генетично и физиологично сходни на хората.
„ Като се има поради мощното подобие сред тези примати, тези маймуни и нас, ние знаем, че огромна част от това, работата, която вършим, и нещата, които те биха могли да създадат, с цел да бъдат, знаете, повече резистентност на това може да се преведе на хората, на нас ", сподели Снайдер-Маклър. „ И може да ни даде способи да се намесим и да помогнем за буфериране против отрицателните резултати от тези травматични събития. “
