Български учени създадоха нов плод - кръстоска между синя слива и кайсия
Учени съумяха да основат нов ботанически тип – „ Стендесто ”. Става дума за българския отговор на известния в Съединени американски щати плъмкот – хибрид сред слива и кайсия. Нестандартната кръстоска, съчетаваща усетите и питателните качества и на двата плода, е резултат от дългогодишните научни опити на екип от Института по зарзаватчийство в гр. Пловдив. Освен че е резистентен на заболявания, хибридът е с високо наличие на захар и е доста апетитен – настояват познавачи. Първата партида с фиданки за засаждане ще бъде пусната на пазара идната есен. Междувременно към необичайния плод към този момент демонстрират интерес както търговци, по този начин и селекционери от цяла Европа, които желаят да го включат в селекционните си стратегии.
„ Родители ” на новия ботанически тип „ Стендесто ” са синята слива от сорта „ Стенлей ” и кайсията от сорта „ Модесто ”. Симпатичната кръстоска е наследила минералните субстанции и витамините на своите първоизточници, тъй че с изключение на вкусна, тя е и потребна. На външен тип плодът е тъмновиолетов и е с издължена форма, като сливата. Но пък целият е затрупан с гальовен мъх и е благоуханен като кайсията. Дръвчетата раждат на третата или четвъртата година след засаждането им, а плодовете зреят при започване на август месец. Но най-интересното е, че сортът е получен срещу всички правила на генетиката! – не скрива гордостта си доцент Аргир Живондов – шеф на Института по зарзаватчийство в Пловдив и прибавя:
Обикновената синя слива има 48 хромозоми, а кайсията има единствено 16, т. е. едната има три пъти повече хромозоми от другата. При това състояние съгласно разпоредбите на генетиката двата типа не би трябвало да подлежат на кръстоска.
Но на процедура се получи! И по този метод поставихме началото на нов ботанически тип в композиция от двата типа. Впрочем сходни кръстоски се получават освен в лабораторни условия, от време на време се срещат и в
природата.
Новият тип е получен посредством класическия способ на така наречен полова хибридизация, т. е. прашецът от кайсията е бил нанесен върху близалцата на цветовете на сливата. „ Стендесто ” обаче не е генномодифициран! Изкуственото в тази ситуация е единствено процесът на опрашване. А другояче сливата сама „ взема решение ” дали да одобри полена на кайсията, или не. И тя го одобри, с помощта на което кръстосването стана факт – радва се доцент Живондов.
А другояче преимуществото на „ Стендесто ” е неговата потвърдена резистентност на рисковата болест шарка – най-безмилостният пакостник на сливата, а и на кайсията, който предизвиква съществени финансови вреди в селското стопанство. Новият плод е естествено ваксиниран против тази злина. За разлика от северноамериканския си събрат обаче „ Стендесто ” е по-дребничък, само че по тази причина пък е по-ароматен – настояват от Института по зарзаватчийство в Пловдив. Освен това задокеанският е резултат на кръстоска сред японска слива и кайсия. Всеки от тези плодове има по 16 хромозома, т. е. двата типа са изцяло генетично съвместими, за разлика от нашенския „ Стендесто ”. Ние осъществихме по-трудния вид! Кръстосахме по-дребничката европейска синя слива с кайсията, а сред тях, както към този момент загатнах, има сериозна хромозомна диспропорционалност! – хвали се доцент Живондов. Освен това нашенският плъмкот бил по-вкусен и благоуханен – настояват пък познавачи. При добре узрелите плодове наличието на захар в тях е към 17 на 100, с помощта на което „ сладката кръстоска ” е идеална за приготвянето на ракия – която пък неотменно участва на българската софра. Но освен. От „ Стендесто ”, който се отличава с богатия си минерален и витаминозен състав, ще можем да си подготвяме апетитни мармалади, конфитюри и всевъзможни мусове. Очаква се новият плод да провокира същински възторг на българския пазар, а за какво не и на непознатия?
