За първи път учени наблюдават 1 млн. неврона в мозъка на мишка едновременно
Учени съумяха да следят по едно и също време 1 млн. разнообразни неврона в мозъка на мишка – героизъм, който ги приближава с една крачка по-близо досега, в който ще могат да наблюдават извънредно комплицираната интензивност на човешките мозъци.
Ключът към нововъведението се крие в специфичен вид микроскопия (light beads), която употребява лазери с цел да предизвика флуоресценция в живите кафези. Когато те бъдат осветени, учените могат да следят по какъв начин тъкмо се движат и си взаимодействат. Благодарение на новата техника, надграждаща към този момент съществуващата двуфотонна микроскопия, учените разполагат с нужната скорост, мащаб и резолюция, с цел да картографират мозъка на мишка, до момента в който неговата нервна интензивност се трансформира, извънредно детайлно.
„ За да разберем естеството на извънредно гъсто взаимосвързаната мрежа на мозъка, ние би трябвало да разработим нови техники за изображение, които могат да уловят интензивността на невроните из много раздалечени едни от други области на мозъка с висока скорост и едноклетъчна резолюция ", споделя неврологът Алипаша Вазири от университета Рокфелер в Ню Йорк.
Невроактивността на 1млн. неврони в мозъка на мишка. Източник: Alipasha Vaziri
„ Трябва да заснемем голям брой неврони в далечни елементи на мозъка по едно и също време с висока резолюция. Подобни параметри са съвсем напълно взаимоизключващи се. “
С други думи, при сегашните техники на микроскопия учените би трябвало или да се възползват от оптималното приближение, с цел да придобият по-детайлна картина за невроните, или да се опитат да видят цялата картина (като по този метод се лишат от някои от по-фините детайли).
Новият вид микроскопия, създаден от тях, преодолява въпросните ограничавания, като отстрани мъртвото време сред лазерните импулси. Кухина от огледала разделя всеки индивидуален мощен подтик на 30 по-малко субимпулси с разнообразни сили, които след това могат да доближат разнообразни дълбини, запазвайки едно и също равнище на флуоресценция.
Това значи, че един и същи подтик може да пресъздава разнообразни дълбини на мозъка, което разрешава на учените получат доста по-бързо по-цялостна и прецизна картина на протичащото се. Те се надяват, че ще могат да я употребяват с цел да следят взаимоотношенията сред сензорния, двигателния и образния район на мозъка освен при мишки, само че и при други животни.
Тази нова микроскопия " ще ни разреши да изследваме биологични въпроси по метод, който до момента не е бил вероятен ", споделя Вазири.
Изследването е оповестено в Nature Methods.
Източник: Science Alert
