Сменят ли се магнитните полюси на Земята?
Учени съумяха да потвърдят внезапно намаляване на магнитното поле в региона на Южна Африка преди към 600 години, като изследвали остатъчният магнетизъм в глинени подове в хижи, изгорени в ритуали. Резултатите от проучването са оповестени в сп. Nature Communications.
Учените се основали на знанията за антични ритуали на африкански племена, а точно ритуалното изчистване на селото посредством изгаряне на хижи и зърнохранилища. При това глинените подове на постройките се нагрявали до температури над 1000 градуса, което е задоволително песъчинките от феромагнитните скали, да вземем за пример магнетит, съдържащи се в глината, да придобият остатъчен магнетизъм, подобаващ по големина и посока на магнитното поле на Земята от това време.
Учените събрали данни от пет антични селища в Южна Африка, в региона на Южноатлантическата особеност. Те разкрили внезапно намаляване на магнитното поле с 30% сред 1225 и 1550 година.
Отчитайки, че магнитното поле в тази област е отслабено и в този момент, учените считат, че съмненията на силата на магнитното поле са присъщи за този регион.
„ Предоставяме първата археомагнетична крива от Южна Африка (ок. 1000–1600 година от н.е.). Посоките се трансформират относително бързо към 1300 година, а интензивността спада по-рязко, бързо и мощно, в сравнение с в този момент “, пишат в публикацията си Джон Тардуно (John Tarduno) и сътрудниците му от Рочестърския университет (САЩ).
Магнитното поле пази нашата планета от слънчевия вятър, като отклонява потока заредени частици, идващи от Слънцето. Смята се, че то поражда вследствие на придвижването на разтопено желязо в земното ядро, което води до възникването на електричество, а то на собствен ред – до появяването на магнитното поле.
Известно е, че магнитното поле на Земята от 1840 година е отслабнало с 16% и най-силно това се отразява в региона на по този начин наречената Южноатлантическа особеност край крайбрежията на Бразилия и Южна Африка. Тези данни предиздвикали учените да предположат, че Земята я чака инверсия на магнитното поле, при която полюсите ще сменят местата си. Смята се, че за финален път това се е случило преди към 780 000 години.
Според учените под изследваната област на дълбочина 3000 километра, на границата сред мантията и ядрото, се намира изключително парещ и компактен сектор от разтопени породи с широчина 6000 километра.
Изследователите считат, че тази област въздейства на придвижването на потоците течно желязо в ядрото. Тардуно и сътрудниците му са на мнение, че с това може да е обвързвано извънредно слабото магнитно поле в региона на Южноатлантическата особеност.
Тъй като такива дълбоки пластове на мантията се движат доста постепенно, с по-малко от сантиметър на година, тази област съществува там доста от дълго време и съгласно откривателите е допустимо точно с отслабването на магнитното поле в нея да стартира процесът по промяната на магнитните полюси на Земята.
