Всяка година над 50% от земните „реки“ са в застой или пресъхват
Учени настояват, че обичайна ни визия за реката – един цбезкраен поток от вода – би трябвало да бъде преосмислена.
Една река не престава да бъде такава даже тогава, когато е пресъхнала. Тези криволичещи водни потоци не би трябвало да текат през цялата година, с цел да се облагодетелстват от нашето внимание и отбрана. Всъщност множеството от тях не го вършат.
В ново изследване учени откриват, че минимум 51 % от всички реки на света престават да текат минимум за един ден на година.
В по-студените климати реките могат и краткотрайно да замръзнат, а в по-топлите – да водата да се изпари и това да забави потока. В Австралия да вземем за пример 70 % от реките не са непресъхващи.
Това е първият път, в който учени се пробват да картографират всички нецелогодишни водни потоци на света. Оказва се, че те са повсеместни.
Почти всяка речна мрежа на нашата планета включва канал, който от време на време стопира да тече – „ от захранваните с хималайски сняг реки до от време на време напълваните с вода сахарски уади “. За повече от половината от хората на света най-близката река или поток стопира да тече в избран миг в годината.
„ Нецелогодишните реки и потоци са извънредно значими екосистеми и те са дом на голям брой разнородни типове, които са се приспособили към циклите на поява и неявяване на вода – споделя екологът Матис Месиджър от университета „ Макгил “ в Канада. – Тези реки могат да дават основни източници на вода и храна за хората и те играят значима роля в управлението на качеството на водата. Но по-често те се ръководят погрешно или въобще се изключват от управническите дейности и законите за запазване, защото просто се подценяват. "
Предишни изследвания откриват, че нецелогодишните реки нормално се смятат за по-малко скъпи и по-малко почтени за запазване. Днес доста от тях са неназовани и липсват на картите, само че това не значи, че не са значими.
Непостоянните реки и ефимерните потоци се комбинират, с цел да основат доста по-големи водни пътища, които са главен източник на сладка вода по целия свят. Притоците в горните елементи на речните басейни подкрепят за улавянето на заливните води, презареждането на подпочвените води, намаляването на замърсяването и обезпечаването на значими местообитания за флората и фауната, което прави интервалите, в които текат, значим фактор в разнообразни екологични действия.
Пренебрегването им, споделят откривателите, е неточност, изключително във време на бързи климатични промени.
През последните 50 години световното стопляне и измененията в земеползването стопираха потока на от ден на ден реки и потоци. Дори елементи от Нил в Египет, Инд в Азия, Хуанхъ в Китай и река Колорадо в Северна Америка към този момент минават през моменти на спирания и възобновявания на потока.
Глобалното систематизиране на нецелогодишните реки. Източник: Messager et al., Nature, 2021
„ Предвид продължаващата световна смяна, чака се все по-голяма част от световната речна мрежа да престане сезонно да тече през идващите десетилетия “, предизвестяват създателите.
Местата, където засушаването се усилва, са изключително изложени на риск от понижаване на речния поток. Изследователите откриват, че 95% от реките и потоците към този момент са с спирания в горещи и сухи райони като Индия, Северна Австралия и екваториална Африка.
Дори главното елементи на огромни реки като река Нигер в Западна Африка и Годавари в Индия може да изсъхне при подобаващи условия.
На фона на тези създателите приканват за смяна на парадигмата в проучванията и опазването на реките. Те споделят, че би трябвало да включим нетрайни реки и потоци в нашите проучвания и да им осигурим същата отбрана, която и непрекъснато течащите реки получават.
Изследването е оповестено в Nature.
