Създадоха мишка от древен ген, който предхожда целия животински свят
Учени сътвориха хибридна мишка с ген, който предхожда целия скотски свят. Екипът заменя един ген в стволовите кафези на мишката с версия от античен едноклетъчен предшественик и сполучливо отглежда здрави живи гризачи.
Стволовите кафези са известни с това, че могат да се диференцират в голям брой типове кафези в тялото. През 2006 година японски учени откриват техника за преобразяване на зрели кафези назад в стволови, които назовават индуцирани плурипотентни стволови кафези (iPSC). Това изобретение проправи пътя за редица нови евентуални регенеративни лечения.
Същият екип открива, че iPSC могат да бъдат основани посредством смяна на единствено четири гена, които бяха наречени фактори на Яманака. Сега в новото изследване откриватели от Лондонския университет „ Куин Мери “ и Университета на Хонконг заменят мишата версията на един от тези гени с доста по-стар.
Чоанофлагелатите са най-близките едноклетъчни роднини на клона на живота, който е дал началото на животните. Тъй като са едноклетъчни, те нямат потребност от стволови кафези, само че въпреки всичко имат някои от гените, които ги кодират при животните. Ето за какво екипът взема решение да изследва дали тези гени ще извършват същата роля.
Изследователите стартират да основават миши iPSC по нормалния метод, като се изключи една смяна: те заменят Sox2, един от факторите на Яманака, със съответния Sox ген от хоанофлагелатите. След това тези „ хибридни “ iPSCs са инжектирани в разрастващ се миши ембрион.
За да се уверят, че опитът е проработил, откривателите основават от тези iPSC физически характерности като тъмни очи и петна от черна четина. И в действителност, мишката, израснала от този ембрион, е фантазия, която има както тези черти, по този начин и тези на истинския донор на ембриона.
Това е извънреден резултат, който демонстрира, че актуалните функционалности на тези гени в стволовите кафези са били подготвени доста преди последните да бъдат „ изобретени “. Изследователите допускат, че хоанофлагелатите евентуално са ги употребявали за надзор на други съществени клетъчни процеси, а по-късно многоклетъчните организми са ги приспособили към настоящето им предопределение.
„ Като сътворяваме сполучливо мишка благодарение на молекулярни принадлежности, произхождащи от нашите едноклетъчни родственици, ние ставаме очевидци на изключителна последователност на функционалностите в продължение на съвсем един милиард години еволюция “, споделя Алекс де Мендоса, автор-кореспондент на проучването. „ Проучването допуска, че основните гени, участващи във образуването на стволовите кафези, може да са зародили доста по-рано от самите стволови кафези, като евентуално са помогнали да се проправи пътят за многоклетъчния живот, който виждаме през днешния ден. “
Изследователите споделят, че откритието може да помогне за създаването на нови лечения за регенеративна медицина.
Изследването е оповестено в списание Nature Communications.
Източник: New Atlas
