Учени превръщат пластмаса в гориво
Учени са съумели да извлекат гориво посредством нагряване на пластмаси до доста високи температури . Въпреки че тази иновация подхранва очакванията за огромно преработване, самата тя генерира излъчвания и повдига въпроси относно екологичната си успеваемост.
Само за няколко десетилетия пластмасата се трансформира в неразделна част от нашата планета. Този материал се среща в океанските дълбини, както и в геоложки пластове под формата на „ пластистоун “ - нов тип седиментна канара, формирана от сливането на пластмасови боклуци и естествени скали. Замърсяването с пластмаса е толкоз необятно публикувано , че Организация на обединените нации сега работи по интернационален контракт за ограничение на разпространяването му.
Изправени пред мащаба на казуса, откриватели, работещи с пластмасовата и петролната промишленост, изследват спорно решение: превръщането на пластмасата в гориво. Този развой, в детайли разказан в сп. " Популър меканикс ", има за цел да трансформира боклуци в сила, която би могла да зарежда котли, турбини и дизелови мотори.
Основният развой за постигането на това начинание е пиролизата , която включва нагряване на пластмаса до близо 900°C при липса на О2, с цел да се раздерат молекулярните вериги и да се получат въглеводороди. Обикновено този развой преобразува към 60% от модифицираната пластмаса в пиролизно масло или „ биогориво “, което може да се употребява като източник на сила.
Изследователи от Йейл неотдавна усилиха успеваемостта на този развой до 66% без потребление на катализатор - евентуално решаваща стъпка, която понижава разноските и рестриктивните мерки за поддръжка, присъщи за тези субстанции. За да обмислят необятното приложение на процеса, учените тестваха метода си с промишлен въглероден филц - устойчив и търговски наличен материал. Те сполучливо трансфораха близо 56% от пластмасата в биомасло и показва техническата изпълнимост на решението.
Въпреки тези достижения, процесът на пиролиза остава енергоемък. Необходимата сила генерира CO2 и други боклуци, което кара някои специалисти да настояват, че това е „ индустриална заблуда “, която не взема решение фундаментално казуса със зависимостта от изкопаеми горива.
Учените признават, че екологичната и индустриална жизненост на процеса към момента не е потвърдена. За да се усъвършенства, ще е належащо да се понижи потреблението на сила за обработката и да се управляват по-добре вторичните излъчвания. Докато международното произвеждане на пластмаси за еднократна приложимост се усилва, тези нововъведения могат да обезпечат единствено частични и незадоволителни решения . Въпреки това успеваемостта и простотата на устройството са окуражаващи признаци за огромно потребление.
Само за няколко десетилетия пластмасата се трансформира в неразделна част от нашата планета. Този материал се среща в океанските дълбини, както и в геоложки пластове под формата на „ пластистоун “ - нов тип седиментна канара, формирана от сливането на пластмасови боклуци и естествени скали. Замърсяването с пластмаса е толкоз необятно публикувано , че Организация на обединените нации сега работи по интернационален контракт за ограничение на разпространяването му.
Изправени пред мащаба на казуса, откриватели, работещи с пластмасовата и петролната промишленост, изследват спорно решение: превръщането на пластмасата в гориво. Този развой, в детайли разказан в сп. " Популър меканикс ", има за цел да трансформира боклуци в сила, която би могла да зарежда котли, турбини и дизелови мотори.
Основният развой за постигането на това начинание е пиролизата , която включва нагряване на пластмаса до близо 900°C при липса на О2, с цел да се раздерат молекулярните вериги и да се получат въглеводороди. Обикновено този развой преобразува към 60% от модифицираната пластмаса в пиролизно масло или „ биогориво “, което може да се употребява като източник на сила.
Изследователи от Йейл неотдавна усилиха успеваемостта на този развой до 66% без потребление на катализатор - евентуално решаваща стъпка, която понижава разноските и рестриктивните мерки за поддръжка, присъщи за тези субстанции. За да обмислят необятното приложение на процеса, учените тестваха метода си с промишлен въглероден филц - устойчив и търговски наличен материал. Те сполучливо трансфораха близо 56% от пластмасата в биомасло и показва техническата изпълнимост на решението.
Въпреки тези достижения, процесът на пиролиза остава енергоемък. Необходимата сила генерира CO2 и други боклуци, което кара някои специалисти да настояват, че това е „ индустриална заблуда “, която не взема решение фундаментално казуса със зависимостта от изкопаеми горива.
Учените признават, че екологичната и индустриална жизненост на процеса към момента не е потвърдена. За да се усъвършенства, ще е належащо да се понижи потреблението на сила за обработката и да се управляват по-добре вторичните излъчвания. Докато международното произвеждане на пластмаси за еднократна приложимост се усилва, тези нововъведения могат да обезпечат единствено частични и незадоволителни решения . Въпреки това успеваемостта и простотата на устройството са окуражаващи признаци за огромно потребление.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ