Учени са открили в черни шисти на 2,1 милиарда години

Учени са разкрили в черни шисти на 2,1 милиарда години от каменоломна в Габон най-ранното удостоверение за революционно усъвършенстване в историята на земния живот - способността на организмите да се придвижват независимо от едно място на друго, оповестяват Ройтерс и Франс прес, базирайки се на обява в сп. " Протоколи на Американската академия на науките ".

Авторите на проучването от университета в Поатие, Франция, разказват идеално непокътнати фосили на дребни тръбообразни структури, оставени от незнайни организми, които са се придвижвали в меката кал в търсене на храна в една спокойна и плитка морска екосистема. Вкаменелостите датират от времето, когато Земята е била богата на О2 и е предложила по-благоприятни условия за простите форми да еволюират в по-сложни.

Самоличността на тези антични " пионери " остава мистерия. Фосилите не съдържат самите организми, а единствено следи, свидетелстващи за способността им да се придвижват. Учените позволяват, че тръбообразните структури с дължина 170 милиметра са оставени или от многоклетъчен организъм, или от скупчване на едноклетъчни организми, сходно на плужекоподобния организъм, образуван при струпване на амеби, които в нищожни времена се придвижват групово в търсена на по-гостоприемна среда.

Животът се заражда в земните морета преди към 3,5-4 милиарда години под формата на едноклетъчни бактериални организми. Най-ранните форми на живот обаче не имат способността да се движат независимо.

Откритите в Габон фосили са с почти 1,5 милиарда години по-стари от досегашните най-ранни свидетелства за подвижност, датиращи отпреди 570 милиона години.

За съпоставяне - първите гръбначни се появяват на Земята преди 525 милиона година, динозаврите - преди 230 милиона години, а Хомо сапиенс - преди към 300 000 години.

Габонските шистови отлагания съставляват същинска " съкровищница " за находки. В тях са открити и фосили на най-ранните известни многоклетъчни организми.