Създадоха преносима антена, която да помогне на комуникациите след бедствия
Учени създадоха антена , която може да помогне за възобновяване на връзките след бедствия, заяви електронното издание Юрикалърт.
Тя е дело на откриватели от Станфордския университет и Американския университет в Бейрут. Антената е лека и елементарно портативна, като може да комуникира със спътници и наземни устройства , улеснявайки координацията на избавителни действия.
При земетресение, наводняване или друго естествено злополучие съществуващата информационна инфраструктура, като да вземем за пример кули за мобилни телефони и радиостанции, постоянно може да бъде развалена или даже унищожена. Възстановяването на незабавните връзки допустимо най-бързо е жизненоважно за координирането на избавителните действия.
Новата антена може да бъде бързо ситуирана в региони, застрашени от бедствия, или да се употребява за основаване на връзки в недобре развити елементи на света.
Устройството, разказано в " Нейчър къмюникейшънс ", е с дребни размери и може елементарно да се трансформира сред две конфигурации за връзка със спътници или наземни устройства, без да употребява в допълнение зареждане.
" Най-съвременните решения, които нормално се употребяват в тези региони, са тежки, железни антени. Те не са лесни за пренасяне, изискват доста сила за работа и не са изключително рентабилни ", споделя Мария Саковски, доцент по аеронавтика и астронавтика в Станфордския университет.
" Нашата антена е лека, с дребна консумация на сила и може да превключва сред две работни положения. Успява да направи повече с допустимо минимум средства в региони, където липсват връзки ".
Специалистите са създали антената благодарение на способ, който нормално се употребява за планиране на устройства, предопределени за космоса. Поради рестриктивните мерки на горивото и пространство технологиите, които се изпращат в орбита, би трябвало да бъдат доста леки и с допустимо най-малки размери. След като към този момент са в космоса, те се разгъват в подобаваща форма за потребление. Учените желаят тяхната антена да бъде също сгъваема и лека .
Антената е направена от влакнести композити (често са употребявани при сателитите) и прилича детска играчка. " Тъй като искахме антената да може да се сгъва в комфортна за пакетиране форма, започнахме със конструкция, която ни докара до доста нетрадиционен дизайн ", споделя Саковски.
" Използваме форми, които в никакъв случай до момента не са били прилагани за спирални антени, и демонстрираме, че работят ".
В най-компактния си тип антената съставлява кух пръстен с дебелина малко над 2,5 сантиметра и диаметър към 13 сантиметра - не доста по-голям от гривна. Тежи към 40 грама. В тази си форма антената може да доближи до спътниците с мощен сигнал, изпратен в избрана посока. Когато се разтегне до височина от към 30 сантиметра, тя изпраща сигнал с по-малка мощ във всички направления, сходно като wi-fi рутер.
Преминаването сред тези две положения е толкоз просто, едвам издърпате или натиснете антената, споделят изобретателите. Дори не е належащо тези придвижвания да са изключително прецизни. Конкретният размер и форма на структурата на антената дефинират честотите на работа.
За да бъде разгърната в полеви условия, антената ще би трябвало да се съчетана с предавател за изпращане и приемане на сигнали, заземена повърхнина за отразяване на радиовълните и друга електроника, само че целият пакет въпреки всичко ще тежи единствено по-малко от един кг, споделя Саковски.
А двойна й функционалност значи, че тя може да размени голям брой по-тежки антени в региони, където разполагането на сходни уреди е предизвикателство.
Това включва приложимост в наранени от бедствия и едва развити региони, само че евентуално и в космоса. Мария Саковски и нейните сътрудници обмислят да приспособят дизайн за сателитни връзки. Това ще разреши на спътниците да употребяват една и съща антена за връзка между тях и със Земята.
" Не разполагаме с доста свободна работна мощ, размер или маса на галактическите кораби ", споделя Саковски.
Тя е дело на откриватели от Станфордския университет и Американския университет в Бейрут. Антената е лека и елементарно портативна, като може да комуникира със спътници и наземни устройства , улеснявайки координацията на избавителни действия.
При земетресение, наводняване или друго естествено злополучие съществуващата информационна инфраструктура, като да вземем за пример кули за мобилни телефони и радиостанции, постоянно може да бъде развалена или даже унищожена. Възстановяването на незабавните връзки допустимо най-бързо е жизненоважно за координирането на избавителните действия.
Новата антена може да бъде бързо ситуирана в региони, застрашени от бедствия, или да се употребява за основаване на връзки в недобре развити елементи на света.
Устройството, разказано в " Нейчър къмюникейшънс ", е с дребни размери и може елементарно да се трансформира сред две конфигурации за връзка със спътници или наземни устройства, без да употребява в допълнение зареждане.
" Най-съвременните решения, които нормално се употребяват в тези региони, са тежки, железни антени. Те не са лесни за пренасяне, изискват доста сила за работа и не са изключително рентабилни ", споделя Мария Саковски, доцент по аеронавтика и астронавтика в Станфордския университет.
" Нашата антена е лека, с дребна консумация на сила и може да превключва сред две работни положения. Успява да направи повече с допустимо минимум средства в региони, където липсват връзки ".
Специалистите са създали антената благодарение на способ, който нормално се употребява за планиране на устройства, предопределени за космоса. Поради рестриктивните мерки на горивото и пространство технологиите, които се изпращат в орбита, би трябвало да бъдат доста леки и с допустимо най-малки размери. След като към този момент са в космоса, те се разгъват в подобаваща форма за потребление. Учените желаят тяхната антена да бъде също сгъваема и лека .
Антената е направена от влакнести композити (често са употребявани при сателитите) и прилича детска играчка. " Тъй като искахме антената да може да се сгъва в комфортна за пакетиране форма, започнахме със конструкция, която ни докара до доста нетрадиционен дизайн ", споделя Саковски.
" Използваме форми, които в никакъв случай до момента не са били прилагани за спирални антени, и демонстрираме, че работят ".
В най-компактния си тип антената съставлява кух пръстен с дебелина малко над 2,5 сантиметра и диаметър към 13 сантиметра - не доста по-голям от гривна. Тежи към 40 грама. В тази си форма антената може да доближи до спътниците с мощен сигнал, изпратен в избрана посока. Когато се разтегне до височина от към 30 сантиметра, тя изпраща сигнал с по-малка мощ във всички направления, сходно като wi-fi рутер.
Преминаването сред тези две положения е толкоз просто, едвам издърпате или натиснете антената, споделят изобретателите. Дори не е належащо тези придвижвания да са изключително прецизни. Конкретният размер и форма на структурата на антената дефинират честотите на работа.
За да бъде разгърната в полеви условия, антената ще би трябвало да се съчетана с предавател за изпращане и приемане на сигнали, заземена повърхнина за отразяване на радиовълните и друга електроника, само че целият пакет въпреки всичко ще тежи единствено по-малко от един кг, споделя Саковски.
А двойна й функционалност значи, че тя може да размени голям брой по-тежки антени в региони, където разполагането на сходни уреди е предизвикателство.
Това включва приложимост в наранени от бедствия и едва развити региони, само че евентуално и в космоса. Мария Саковски и нейните сътрудници обмислят да приспособят дизайн за сателитни връзки. Това ще разреши на спътниците да употребяват една и съща антена за връзка между тях и със Земята.
" Не разполагаме с доста свободна работна мощ, размер или маса на галактическите кораби ", споделя Саковски.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ