Мамут и тасманийски тигър скоро може отново да ходят на Земята
Учени работят по въпроса, само че етично ли е?
Преди милиони години тасманийските тигри са били широкоразпространени в цяла Австралия. С подобен размер на койот, тези подбни на кучето животни с линии по гърба изчезват от континента преди към 2000 години, само че тяхна популация остава на о-в Тасмания до 1920 година, когато последните „ тигри ” биват брутално избити от европейските населници, които смятали, че животните са опасност за добитъка.
„ Това е било цялостно изтребване. Просто са ги избили всичките ”, разяснява Андрю Тейт –специалист по генетика към университета в Мелбърн. Той е един от учените, които дружно с компанията Colossal Biosciences, занимаваща се характерно с концепцията да върнем към живот изчезнали типове, цели да направи тъкмо това с кучеподобния Тасманийски тигър, написа BBC.
И с помощта на сериозните развития на технологията в областта на генетиката – изключително Crispr-Cas9, тази задача към този момент наподобява по-близко от всеки път. А талацинът, както е научното име на тасманийския тигър, няма да е единственото изчезнало животно, което скоро може отново да върви по Земята.
Но какъв тъкмо е процесът и не се ли повдигат съществени етически въпроси?
В случая на талацина, първата стъпка е да се секвенира ДНК-то на към този момент изчезналото животно. Това е генетичния „ чертеж ” на типа, съдържащ се във всяка клетка на тялото му. Паск е направил това още през 2017 година „ Хубавото при тасманийския тигър е, че това е било толкоз значимо торбесто животно, че всеки музей е желал да има едно такова в своята сбирка и затова има стотици проби по целия свят. Някои от тях са изненадващо непокътнати ”, разяснява генетикът.
Той прецизира, че тестът, която е употребявал за секвенирането е от бебе тасманийски тигър, отнето от майката, която е била убита, а дребното непосредствено пуснато в алкохол, което защищава ДНК-то му. Затова е било относително елементарно да се извърши секвенирането.
Въпреки че е била в положително положение, ДНК-то обаче не е било цялостно. С времето излагането му на ултравиолетовите лъчи от слънцето и действието на разнообразни бактерии са „ разрушили ” част от секвенцията в по-малки фрагменти. И по този начин колкото по-стара е тестът, толкоз по-малки са фрагментите. Това изправя учените пред съвсем невъзможната задача да схванат по какъв начин пъзелът на ДНК-то на животното може да се подреди, само че без да гледат от картинка на корицата.
За благополучие едно друго малко торбесто животно с размера на мишка, наречено дунарт, се оказва способно да даде чертежа. „ Намерихме най-близкия роднина на тасманийски тигър ”, споделя Паск.
Двете животни споделят близо 95% от своя генетичен год, който, става известно, е непокътнат в целокупност – т.е. не се е трансформирал кой знае какъв брой през времето. „ Секвенирахме генома на дунарта и го сравнихме с генетичния код на тасманийския тигър. Когато ги сравнихме, установихме тъкмо къде са пропуските ни. За страдание да имате единствено генетичната секвенция на обещано животно не е задоволително ”, акцентира още експертът. След това в приложимост влиза Crispr-Cas9 – методът за генетични промени, спечелил Нобелова премия.
Процесът стартира с живи кафези от дунарта, чиито код се трансформира по подобен метод, че да съответствува с този на талацина. Звучи просто, само че в действителност процесът е много комплициран.
Когато учените разполагат с клетка, която се приближава задоволително доста до изчезналото животно, следва тя да бъде приспособена по този начин, че да се трансформира в ембрион. После въпросната клетка се вгради в утробата на най-близкия роднина на типа.
Тасманийският тигър не е единственото изчезнало животно, което евентуално можем да върнем към живот. Както писахме през вчерашния ден, през 2022 година бе открит изцяло непокътнат мъртвец на мамут – тип, липсващ преди към 10 000 години, евентуално поради прекомерно ловуване от страна на античните хора. Сега Crispr-Cas9 се употребява и за реорганизация на неговото ДНК, употребявайки съществуващото такова на най-близкия му роднина – азиатският слон. Резултатът може да е хибрид, наименуван mammophant и би могъл да бъде приспособен към климата в сибирската тундра. Има обаче и ограничавания с технологията, както и трудности, които занапред би трябвало да се преодолеят.
Играем ли си на Бог?
Дори да успеем да върнем към този момент изчезнали типове към живота, това повдига етически въпроси. Пускането на талацина или мамута в природата може да се окаже пагубно за разнообразни екосистеми. Тъй като тези животни ги няма от епохи, е допустимо други да са еволюирали и да са се приспособили да запълнят нишата им. Какво ще е тогава ориста на тези същества?
Друг проблем е, че средата, в която изчезналите типове са живели, към този момент не е същата. Така да вземем за пример някои от растенията, с които мамутите са се хранели, от дълго време към този момент не съществуват. Ще могат ли в този смисъл да оцелеят, даже да успеем да ги върнем? Или ще са единствено следващото любознание в зоологическата градина?
„ Не считам, че би трябвало да връщаме всички животни. Мисля, че би трябвало да има избран аршин. За талацина да вземем за пример проблем няма, тъй като неговото изгубване е относително скорошно и хабитатът му в Тасмания е същият, какъвто е бил и преди 100 години. Храната, която е ял, също е непроменена. Животното е играело и основна роля в екосистемата, която и до момента остава незапълнена. Тое било най-големия див звяр в системата и е стояло на върха на хранителна верига. Други торбести хищници от тази категория няма и до през днешния ден там ”, споделя Андрю Паск.
Някои учени настояват, че опитите да се върне от дълго време изчезнало животно пък може да „ разсеят ” научната общественост от това да избавя сега застрашените типове и даже да доведат до загуба на биоразнообразие.
Генетичните технологии обаче могат да бъдат употребявани и за спасяването на в този момент застрашените типове с извънредно стеснен генофонд. Пример за подобен е белият носорог.
„ Мисля, че би било неетично да не използваме технологията, с която разполагаме, за тези цели. Истинският етически въпрос, който би трябвало да си зададем, е етично ли е било индивидът да унищожи тези животни, заличавайки ги от лицето на Земята. Не става въпрос за това дали си играем на Бог, или не. Целта е да върнем това, което в миналото сме лишили на природата ”, споделя Майкъл Арчър – палеонтолог от университета в Южен Уелс в Сидни, Австралия.
Преди милиони години тасманийските тигри са били широкоразпространени в цяла Австралия. С подобен размер на койот, тези подбни на кучето животни с линии по гърба изчезват от континента преди към 2000 години, само че тяхна популация остава на о-в Тасмания до 1920 година, когато последните „ тигри ” биват брутално избити от европейските населници, които смятали, че животните са опасност за добитъка.
„ Това е било цялостно изтребване. Просто са ги избили всичките ”, разяснява Андрю Тейт –специалист по генетика към университета в Мелбърн. Той е един от учените, които дружно с компанията Colossal Biosciences, занимаваща се характерно с концепцията да върнем към живот изчезнали типове, цели да направи тъкмо това с кучеподобния Тасманийски тигър, написа BBC.
И с помощта на сериозните развития на технологията в областта на генетиката – изключително Crispr-Cas9, тази задача към този момент наподобява по-близко от всеки път. А талацинът, както е научното име на тасманийския тигър, няма да е единственото изчезнало животно, което скоро може отново да върви по Земята.
Но какъв тъкмо е процесът и не се ли повдигат съществени етически въпроси?
В случая на талацина, първата стъпка е да се секвенира ДНК-то на към този момент изчезналото животно. Това е генетичния „ чертеж ” на типа, съдържащ се във всяка клетка на тялото му. Паск е направил това още през 2017 година „ Хубавото при тасманийския тигър е, че това е било толкоз значимо торбесто животно, че всеки музей е желал да има едно такова в своята сбирка и затова има стотици проби по целия свят. Някои от тях са изненадващо непокътнати ”, разяснява генетикът.
Той прецизира, че тестът, която е употребявал за секвенирането е от бебе тасманийски тигър, отнето от майката, която е била убита, а дребното непосредствено пуснато в алкохол, което защищава ДНК-то му. Затова е било относително елементарно да се извърши секвенирането.
Въпреки че е била в положително положение, ДНК-то обаче не е било цялостно. С времето излагането му на ултравиолетовите лъчи от слънцето и действието на разнообразни бактерии са „ разрушили ” част от секвенцията в по-малки фрагменти. И по този начин колкото по-стара е тестът, толкоз по-малки са фрагментите. Това изправя учените пред съвсем невъзможната задача да схванат по какъв начин пъзелът на ДНК-то на животното може да се подреди, само че без да гледат от картинка на корицата.
За благополучие едно друго малко торбесто животно с размера на мишка, наречено дунарт, се оказва способно да даде чертежа. „ Намерихме най-близкия роднина на тасманийски тигър ”, споделя Паск.
Двете животни споделят близо 95% от своя генетичен год, който, става известно, е непокътнат в целокупност – т.е. не се е трансформирал кой знае какъв брой през времето. „ Секвенирахме генома на дунарта и го сравнихме с генетичния код на тасманийския тигър. Когато ги сравнихме, установихме тъкмо къде са пропуските ни. За страдание да имате единствено генетичната секвенция на обещано животно не е задоволително ”, акцентира още експертът. След това в приложимост влиза Crispr-Cas9 – методът за генетични промени, спечелил Нобелова премия.
Процесът стартира с живи кафези от дунарта, чиито код се трансформира по подобен метод, че да съответствува с този на талацина. Звучи просто, само че в действителност процесът е много комплициран.
Когато учените разполагат с клетка, която се приближава задоволително доста до изчезналото животно, следва тя да бъде приспособена по този начин, че да се трансформира в ембрион. После въпросната клетка се вгради в утробата на най-близкия роднина на типа.
Тасманийският тигър не е единственото изчезнало животно, което евентуално можем да върнем към живот. Както писахме през вчерашния ден, през 2022 година бе открит изцяло непокътнат мъртвец на мамут – тип, липсващ преди към 10 000 години, евентуално поради прекомерно ловуване от страна на античните хора. Сега Crispr-Cas9 се употребява и за реорганизация на неговото ДНК, употребявайки съществуващото такова на най-близкия му роднина – азиатският слон. Резултатът може да е хибрид, наименуван mammophant и би могъл да бъде приспособен към климата в сибирската тундра. Има обаче и ограничавания с технологията, както и трудности, които занапред би трябвало да се преодолеят.
Играем ли си на Бог?
Дори да успеем да върнем към този момент изчезнали типове към живота, това повдига етически въпроси. Пускането на талацина или мамута в природата може да се окаже пагубно за разнообразни екосистеми. Тъй като тези животни ги няма от епохи, е допустимо други да са еволюирали и да са се приспособили да запълнят нишата им. Какво ще е тогава ориста на тези същества?
Друг проблем е, че средата, в която изчезналите типове са живели, към този момент не е същата. Така да вземем за пример някои от растенията, с които мамутите са се хранели, от дълго време към този момент не съществуват. Ще могат ли в този смисъл да оцелеят, даже да успеем да ги върнем? Или ще са единствено следващото любознание в зоологическата градина?
„ Не считам, че би трябвало да връщаме всички животни. Мисля, че би трябвало да има избран аршин. За талацина да вземем за пример проблем няма, тъй като неговото изгубване е относително скорошно и хабитатът му в Тасмания е същият, какъвто е бил и преди 100 години. Храната, която е ял, също е непроменена. Животното е играело и основна роля в екосистемата, която и до момента остава незапълнена. Тое било най-големия див звяр в системата и е стояло на върха на хранителна верига. Други торбести хищници от тази категория няма и до през днешния ден там ”, споделя Андрю Паск.
Някои учени настояват, че опитите да се върне от дълго време изчезнало животно пък може да „ разсеят ” научната общественост от това да избавя сега застрашените типове и даже да доведат до загуба на биоразнообразие.
Генетичните технологии обаче могат да бъдат употребявани и за спасяването на в този момент застрашените типове с извънредно стеснен генофонд. Пример за подобен е белият носорог.
„ Мисля, че би било неетично да не използваме технологията, с която разполагаме, за тези цели. Истинският етически въпрос, който би трябвало да си зададем, е етично ли е било индивидът да унищожи тези животни, заличавайки ги от лицето на Земята. Не става въпрос за това дали си играем на Бог, или не. Целта е да върнем това, което в миналото сме лишили на природата ”, споделя Майкъл Арчър – палеонтолог от университета в Южен Уелс в Сидни, Австралия.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ