Последният труд на Стивън Хокинг сложи още мека коса“ на плешивите“ черни дупки
Учени, работили с фамозния Стивън Хокинг, разгласиха научния труд, завършен в дните преди гибелта на теоретичния физик през март и който е крачка към решение на така наречен информативен абсурд, заяви в. „ Гардиън “.
Тази мистерия бе в центъра на живота на Хокинг повече от 40 години, сподели проф. Малкълм Пери – учител по теоретична физика в Кеймбридж и съавтор на обявата „ Ентропията на черната дупка и меката коса “.
Произходът на осведомителния абсурд може да бъде проследен до Алберт Айнщайн През 1915 година той разгласява своята обща доктрина на относителността, която разказва по какъв начин гравитацията се появява от огъването на пространствено-времеви континуум на материята и за какво планетите обикалят към слънцето. Но тя прави още значими прогнози за черните дупки – галактически обекти с голяма маса, в това число, че те могат напълно да бъдат дефинирани с три характерности – маса, заряд и спин.
През 60-те години на XX век, когато множеството учени смятаха, че материята, погълната от черната дупка, не е способна да напусне нейните лимити се появи фразата „ Черната дупка няма коса “ – т.е. че са „ плешиви “. Тя значи, че всички черни дупки с идентична маса, заряд и скорост на въртене ще наподобяват и ще се разказват изцяло еднообразно.
През 1974 година обаче Хокинг разшири картината. Той предвижда, че черните дупки имат и температура. А тъй като топли обекти се охлаждат в Космоса, то ориста на черните дупки е да се изпарят и да изчезнат. Това обаче основава проблем. Правилата на квантовата физика изискват информацията да не се губи. Така че какво става със съдържащата се информация в обекта – да вземем за пример с природата на атомите на някоя луна, когато бъде погълната от черна дупка.
Неотдавна екипът на Хокинг откри пробойна в математиката, която води до извода, че черните дупки са „ плешиви “. През 2016 година физиците откриха, че черните дупки имат безчет „ меки косми “. Често пъти те биват описвани като фотони с нулева или съвсем нулева сила на хоризонта на събитията на черната дупка – точка, в която светлината не може да напусне поради мощното гравитационно притегляне. Този ореол е наименуван „ мека коса “.
В новия труд Хокинг и сътрудниците му демонстрират по какъв начин най-малко част от информацията на погълнатите обекти се резервират в тази „ мека коса “. При усвояване на обект температурата на черната дупка се стреми към смяна. И се основава ентропия, която разказва вътрешния безпорядък на обекта, която нараства с увеличение на температурата.
Авторите на труда демонстрират, че ентропията на черната дупка може да бъде регистрирана по фотоните, които обкръжават хоризонта на събитията на черната дупка
„ Тази обява демонстрира, че „ меката коса “ може да бъде считана за ентропия. И че „ меката коса “ прави верни неща “, споделя Пери.
Това обаче не е краят на разгадаването на осведомителния абсурд. „ Не знаем дали тази ентропия на Хокинг съдържа информацията за всичко, което може да се е оказало в черната дупка. Това обаче в действителност е стъпка по пътя, много добра стъпка, само че има още доста работа за извършване “, прибавя физикът.
Сред незнайните, които Пури и сътрудниците му в този момент би трябвало да търсят е по какъв начин информацията, обвързвана с ентропията се съхранява физически в „ меката коса “ и по какъв начин тази информация излиза от черната дупка, когато се изпарява.
„ Ако хвърля нещо вътре, дали цялата информация за него ще се запази в хоризонта на черната дупка? Отговор на този въпрос би решил осведомителния абсурд. Ако е единствено половината или 99% - това не е задоволително за решение на казуса “, споделя Пери.
Тази мистерия бе в центъра на живота на Хокинг повече от 40 години, сподели проф. Малкълм Пери – учител по теоретична физика в Кеймбридж и съавтор на обявата „ Ентропията на черната дупка и меката коса “.
Произходът на осведомителния абсурд може да бъде проследен до Алберт Айнщайн През 1915 година той разгласява своята обща доктрина на относителността, която разказва по какъв начин гравитацията се появява от огъването на пространствено-времеви континуум на материята и за какво планетите обикалят към слънцето. Но тя прави още значими прогнози за черните дупки – галактически обекти с голяма маса, в това число, че те могат напълно да бъдат дефинирани с три характерности – маса, заряд и спин.
През 60-те години на XX век, когато множеството учени смятаха, че материята, погълната от черната дупка, не е способна да напусне нейните лимити се появи фразата „ Черната дупка няма коса “ – т.е. че са „ плешиви “. Тя значи, че всички черни дупки с идентична маса, заряд и скорост на въртене ще наподобяват и ще се разказват изцяло еднообразно.
През 1974 година обаче Хокинг разшири картината. Той предвижда, че черните дупки имат и температура. А тъй като топли обекти се охлаждат в Космоса, то ориста на черните дупки е да се изпарят и да изчезнат. Това обаче основава проблем. Правилата на квантовата физика изискват информацията да не се губи. Така че какво става със съдържащата се информация в обекта – да вземем за пример с природата на атомите на някоя луна, когато бъде погълната от черна дупка.
Неотдавна екипът на Хокинг откри пробойна в математиката, която води до извода, че черните дупки са „ плешиви “. През 2016 година физиците откриха, че черните дупки имат безчет „ меки косми “. Често пъти те биват описвани като фотони с нулева или съвсем нулева сила на хоризонта на събитията на черната дупка – точка, в която светлината не може да напусне поради мощното гравитационно притегляне. Този ореол е наименуван „ мека коса “.
В новия труд Хокинг и сътрудниците му демонстрират по какъв начин най-малко част от информацията на погълнатите обекти се резервират в тази „ мека коса “. При усвояване на обект температурата на черната дупка се стреми към смяна. И се основава ентропия, която разказва вътрешния безпорядък на обекта, която нараства с увеличение на температурата.
Авторите на труда демонстрират, че ентропията на черната дупка може да бъде регистрирана по фотоните, които обкръжават хоризонта на събитията на черната дупка
„ Тази обява демонстрира, че „ меката коса “ може да бъде считана за ентропия. И че „ меката коса “ прави верни неща “, споделя Пери.
Това обаче не е краят на разгадаването на осведомителния абсурд. „ Не знаем дали тази ентропия на Хокинг съдържа информацията за всичко, което може да се е оказало в черната дупка. Това обаче в действителност е стъпка по пътя, много добра стъпка, само че има още доста работа за извършване “, прибавя физикът.
Сред незнайните, които Пури и сътрудниците му в този момент би трябвало да търсят е по какъв начин информацията, обвързвана с ентропията се съхранява физически в „ меката коса “ и по какъв начин тази информация излиза от черната дупка, когато се изпарява.
„ Ако хвърля нещо вътре, дали цялата информация за него ще се запази в хоризонта на черната дупка? Отговор на този въпрос би решил осведомителния абсурд. Ако е единствено половината или 99% - това не е задоволително за решение на казуса “, споделя Пери.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ