Днес ли е най-краткият ден в историята?
Учени предизвестяват, че през днешния ден може да бъде най-краткият ден в историята . Очаква се Земята да се завърти към оста си рекордно бързо , което ще направи днешната сряда най-краткия ден, откогато се водят точни измервания.
През това лято се чака три дни — 9 юли, 22 юли и 5 август — да бъдат сред 1,3 и 1,51 милисекунди по-къси от общоприетия ден.
Причината е ускореното въртене на Земята през последните години. Учените наблюдават този феномен посредством атомни часовници — извънредно точни устройства, които мерят времето, като регистрират вибрациите на атомите.
Въпреки че точната причина за ускорението остава мистерия, специалистите показват няколко вероятни фактора:
♦ промени в атмосферата,
♦ топенето на ледниците,
♦ придвижвания във вътрешното ядро на Земята,
♦ намаляване на магнитното поле.
Обикновено Земята прави едно цялостно завъртане за 24 часа, или тъкмо 86 400 секунди — това назоваваме безоблачен ден. Макар съкращаването с милисекунди да звучи нищожно, учените предизвестяват, че даже толкоз дребни промени могат да повлияят на чувствителни системи като:
♦ GPS и навигация,
♦ телекомуникационни мрежи,
♦ финансови пазари.
Въртенето на Земята в никакъв случай не е било изцяло устойчиво. То се форсира или забавя с елементи от секундата. Учените стартират да записват тези отклонения едвам от 70-те години насам.
Преди отбелязването на това скорошно ускоряване на въртенето на Земята, планетата в действителност се е забавяла заради гравитационното привличане на Луната, което е разтягало дните ни в 24-часовия цикъл, по който живеем през днешния ден.
Геологът проф. Стивън Майерс от Университета на Уисконсин-Мадисън пресмята, че заради отдалечаването на Луната, изменящото се гравитационно влияние върху Земята ще забави хода на дните. Така в бъдеще денят може да доближи 25 часа — само че това ще отнеме към 200 милиона години.
⇒ След 2020 година обаче се следи противоположна наклонност — Земята стартира да се върти по-бързо. Климатични явления като тихоокеанския “Ел Ниньо ” и ускореното размразяване на ледниците през лятото трансформират разпределението на масата на планетата, което може да я „ извади от равновесие “. Както изяснява геофизикът Ричард Холм от Университета в Ливърпул, скоростта на въртене зависи от това по какъв начин е разпределена масата върху Земята — сходно на фигурист, който се върти по-бързо, когато прибере ръцете си.
⇒ Допълнителна роля може да играе и придвижването на разтопените пластове в земното ядро . То не е твърдо, а формирано от парещ течен метал. Когато този метал се движи, може да трансформира формата и салдото на планетата.
► От 2020 година насам Земята счупи няколко върха:
♦ На 19 юли 2020 година — денят бе с 1,47 милисекунди по-къс.
♦ На 9 юли 2021 година — нов спад от 1,47 милисекунди.
♦ На 30 юни 2022 година — денят беше с 1,59 милисекунди по-кратък, поставяйки нов връх.
През 2023 година въртенето се забави леко, само че през 2024 година още веднъж се форсира, като няколко дни счупиха предходни върхове. Това направи 2024 година година с най-вече поредно по-кратки дни в историята.
Тези данни се базират на наблюдения и компютърни модели, които регистрират естествените съмнения посредством корекции и изглаждане.
Светът употребява Координирано универсално време (UTC), което от време на време включва прибавяне на високосна секунда, с цел да се компенсират измененията във въртенето на Земята.
Но в случай че Земята продължи да се върти по-бързо, може да се наложи унищожаване на секунда — по този начин наречената негативна високосна секунда. Това до момента в никакъв случай не се е случвало.
През това лято се чака три дни — 9 юли, 22 юли и 5 август — да бъдат сред 1,3 и 1,51 милисекунди по-къси от общоприетия ден.
Причината е ускореното въртене на Земята през последните години. Учените наблюдават този феномен посредством атомни часовници — извънредно точни устройства, които мерят времето, като регистрират вибрациите на атомите.
Въпреки че точната причина за ускорението остава мистерия, специалистите показват няколко вероятни фактора:
♦ промени в атмосферата,
♦ топенето на ледниците,
♦ придвижвания във вътрешното ядро на Земята,
♦ намаляване на магнитното поле.
Обикновено Земята прави едно цялостно завъртане за 24 часа, или тъкмо 86 400 секунди — това назоваваме безоблачен ден. Макар съкращаването с милисекунди да звучи нищожно, учените предизвестяват, че даже толкоз дребни промени могат да повлияят на чувствителни системи като:
♦ GPS и навигация,
♦ телекомуникационни мрежи,
♦ финансови пазари.
Въртенето на Земята в никакъв случай не е било изцяло устойчиво. То се форсира или забавя с елементи от секундата. Учените стартират да записват тези отклонения едвам от 70-те години насам.
Преди отбелязването на това скорошно ускоряване на въртенето на Земята, планетата в действителност се е забавяла заради гравитационното привличане на Луната, което е разтягало дните ни в 24-часовия цикъл, по който живеем през днешния ден.
Геологът проф. Стивън Майерс от Университета на Уисконсин-Мадисън пресмята, че заради отдалечаването на Луната, изменящото се гравитационно влияние върху Земята ще забави хода на дните. Така в бъдеще денят може да доближи 25 часа — само че това ще отнеме към 200 милиона години.
⇒ След 2020 година обаче се следи противоположна наклонност — Земята стартира да се върти по-бързо. Климатични явления като тихоокеанския “Ел Ниньо ” и ускореното размразяване на ледниците през лятото трансформират разпределението на масата на планетата, което може да я „ извади от равновесие “. Както изяснява геофизикът Ричард Холм от Университета в Ливърпул, скоростта на въртене зависи от това по какъв начин е разпределена масата върху Земята — сходно на фигурист, който се върти по-бързо, когато прибере ръцете си.
⇒ Допълнителна роля може да играе и придвижването на разтопените пластове в земното ядро . То не е твърдо, а формирано от парещ течен метал. Когато този метал се движи, може да трансформира формата и салдото на планетата.
► От 2020 година насам Земята счупи няколко върха:
♦ На 19 юли 2020 година — денят бе с 1,47 милисекунди по-къс.
♦ На 9 юли 2021 година — нов спад от 1,47 милисекунди.
♦ На 30 юни 2022 година — денят беше с 1,59 милисекунди по-кратък, поставяйки нов връх.
През 2023 година въртенето се забави леко, само че през 2024 година още веднъж се форсира, като няколко дни счупиха предходни върхове. Това направи 2024 година година с най-вече поредно по-кратки дни в историята.
Тези данни се базират на наблюдения и компютърни модели, които регистрират естествените съмнения посредством корекции и изглаждане.
Светът употребява Координирано универсално време (UTC), което от време на време включва прибавяне на високосна секунда, с цел да се компенсират измененията във въртенето на Земята.
Но в случай че Земята продължи да се върти по-бързо, може да се наложи унищожаване на секунда — по този начин наречената негативна високосна секунда. Това до момента в никакъв случай не се е случвало.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ