Животът на Марс може да е скрит под повърхността
Учени допускат, че животът на Марс може да се крие надълбоко под повърхността. Проучване в чилийската пустиня Атакама разкрива непредвидени микробни общности подземен. Тези организми живеят на два метра дълбочина в извънредно сурова среда. Изданието „ Дейли Галакси “ оповестява, че находката трансформира визиите ни за обитаемостта на планетите.
Пустинята Атакама е най-близкият земен аналог на Червената планета. Тя има изключителна сухота и почви, богати на соли. Тези условия отразяват тъкмо средата на Марс. Поради тази причина пустинята е съвършен полигон за астробиологични проби. Години наред фокусът беше върху повърхността на планетата. Новите данни насочват учените към подземните пластове. Там водата и отбраната от радиация разрешават на организмите да оцелеят.
Екипът на Виктор Паро от Центъра за астробиология в Мадрид извърши огромни изследвания. Те събраха почвени проби от дълбочина до пет метра. Анализът разкри съществуването на бактерии, археи и генетичен материал. Този пласт на два метра подземен действа като „ самобитен оазис “. Предишни проучвания откриваха живот единствено в горните 30 сантиметра почва.
„ За тези микроби най-важното е водата. Ако имат вода, те имат всичко належащо, с цел да живеят “
Валежите в Атакама се случват единствено няколко пъти на век. Микроорганизмите обаче употребяват микроскопични водни частици върху солни кристали. Това изобретение дава вяра за сходни процеси на Марс. Технологията SOLID играе основна роля в тези проучвания. Инструментът разпознава молекули, свързани с живи организми. Той употребява към 300 антитела за разкриване на протеини и захари. Устройството работи сходно на диагностични проби за бременност.
CCD камера снима получените биологични сигнатури за разбор. SOLID към този момент потвърди своята успеваемост при тестване в сурови условия. Според проучванията, маята от хляба и бирата оцелява при изискванията на Марс, което акцентира издръжливостта на микробите.
„ Нашата догадка е, че микробите, изправени пред сходни екологични провокации [на Земята и Марс], евентуално имат сходни молекулярни механизми и затова би трябвало да създават сходни биологични полимери или съединения. “
Условията на Марс остават по-екстремни от всяка земна пустиня. Температурите са ниски, а ултравиолетовото излъчване е интензивно. Виктор Паро твърди, че животът на повърхността е съвсем неосъществим. Затова вниманието се насочва към подпочвения пласт. Микробите в Атакама оцеляват без слънчева светлина. Те употребяват химически източници на сила като оцетна и мравчена киселина.
Допълнителни данни от NASA поддържат тези научни хипотези. Роверът Perseverance откри глинени скали на 3.5 милиарда години в кратера Джезеро. Тези структури постоянно се свързват с микробен живот на Земята. Пробите от Perseverance и Curiosity съдържат органични съединения и карбонати. Тези находки удостоверяват съществуването на антични водни среди на Червената планета.
Учените акцентират, че е належащо пробите да се върнат на Земята. Само по този начин може да се направи финален разбор. Някои откриватели считат, че признаците може да са небиологични. Екипът на NASA обаче има вяра в биологичното пояснение на находките. Микробна екосистема на дълбочина от два метра трансформира напълно тактиката за бъдещи задачи. Намирането на живот на повърхността на Марс е доста мъчно, което прави подземните сондажи приоритет за науката.
