Учени откриха чисто нов тип клетка, скрита в деликатните и

...
Учени откриха чисто нов тип клетка, скрита в деликатните и
Коментари Харесай

Учени откриха чисто нов тип клетка в човешкото тяло

Учени откриха чисто нов вид клетка, скрита в деликатните и разклоняващи се проходи на човешките бели дробове. Тя играе основна роля в поддържането на естествените функционалности на респираторната система и би могла евентуално да въодушеви основаването на нови лекувания, които да се преборят с резултатите на избрани болести, свързани с тютюнопушенето, твърди ново проучване.

Клетките, известни като секреторни кафези на дихателните пътища (RAS - respiratory airway secretory), се намират в бронхиолите - дребните и разклоняващи се проходи, покрити с авеоли (малки въздушни торбички, които обменят О2 и въглероден диоксид с кръвоносната система).

Новите RAS кафези са сходни със стволовите, които могат да се диференцират в който и да е различен вид кафези в тялото и които са способни да регенерират повредените кафези на алвеолите и да се трансформират в нови.

Специалистите откриват въпросните кафези, откакто се обезсърчават от проблемите и рестриктивните мерки, свързани с потреблението на бели дробове от мишки като модели за човешката респираторна система. Между двете системи, несъмнено, съществуват избрани разлики. За да схванат какви тъкмо са те на клетъчно равнище, учените взимат проби от здрави човешки донори и проучват гените във всяка една самостоятелна клетка. Именно по този метод те се натъкват на незнайните до момента RAS кафези.

„ От известно време насам се знае, че дихателните пътища на човешкия бял дроб се разграничават по отношение на тези при мишките – споделя проф. Едуард Мориси, шеф на Института по белодробна биология към Университета на Пенсилвания и старши създател на проучването. – Едва неотдавна обаче новите технологии ни разрешиха да вземем проби и да идентифицираме неповторимите клетъчни видове. “

Екипът открива, че и поровете имат RAS кафези. Техните респираторни системи са много по-сходни с човешките за разлика от тези на мишките. В резултат на това откривателите подозират, че множеството бозайници с сходен размер или по-големи най-вероятно също имат RAS кафези в своите бели дробове.

RAS клетките имат две съществени функционалности в белите дробове. Първо, те секретират молекули, които поддържат течната обвивка на бронхиолите. По този метод пречат на дребните дихателни пътища да рухнат и усилват успеваемостта на белите дробове.

На второ място, новооткритите кафези служат и като прародители на AT2 клетките – те ги регенерират, с цел да поддържат популацията на AT2 и поддържат алвеолите здрави.

Изследователите считат, че RAS клетките имат роля в някои болести, свързани с тютюнопушенето, в това число хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). ХОББ съставлява прогресивно заболяване, което с течение на времето води до развиване на дихателна непълнота, характеризираща се със затруднено дишане. ХОББ се отнася до група болести на белите дробове, които предизвикват спънка на дихателния поток и проблеми с дишането, защото дихателните пътища са стеснени. Тези положения включват емфизем, продължителен бронхит и в някои случаи астма. Всяка година над 3 млн. души по света умират от ХОББ, сочат данни на Световната здравна организация.

На доктрина RAS клетките би трябвало да предотвратят (или най-малкото да облекчат) резултатите на ХОББ, като поправят повредените авеоли. Изследователите обаче подозират, че пушенето може да повреди или даже изцяло да унищожи въпросните нови кафези, което да предизвика болести като ХОББ.

Пациентите, страдащи от ХОББ, постоянно одобряват противовъзпалителни медикаменти или се подлагат на кислородна терапия, с цел да облекчат своите признаци. Това обаче са краткотрайни решения, които не поправят вредите, нанесени върху белите дробове.

RAS клетките биха могли евентуално да подобрят лекуванията на ХОББ или даже да доведат до основаването на лек за това заболяване. Стига, несъмнено, експертите да могат да се възползват от техните регенеративни свойства.

Изследването е оповестено на 30 март в Nature.

Източник: Science Alert

Източник: obekti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР