Учени откриха специална функция в мозъка, която ни различава значително от приматите
Учени от дълго време се пробват да схванат човешкия мозък, сравнявайки го с мозъците на други примати . Въпреки това към момента остават неясноти към въпроса какво тъкмо прави човешкия мозък неповторим по отношение на този на най-близките ни родственици.
Ново изследване прави забележителна крачка напред в тази посока, употребявайки друг метод – съпоставяне на вътрешните мозъчни връзки.
През Викторианската ера палеонтологът Ричард Оуен неправилно твърди, че човешкият мозък е неповторим, тъй като само той съдържа дребна област, наречена hippocampus minor. Това съгласно него означавало, че мозъкът ни е откъслечен с този на другите животни.
Оттогава сме научили доста за устройството и функционалностите на мозъка, само че и до през днешния ден има още доста за проучване.
Повечето проучвания, сравняващи човешкия мозък с други типове, се концентрират върху размера на самия мозък, по отношение на размера на тялото или другите мозъчни райони между тях. Размерът обаче не разкрива вътрешната организация на мозъка. Например, мозъкът на слона има три пъти повече неврони от човешкия, само че множеството от тях са съсредоточени в дребния мозък, а не в неокортекса, който се свързва с човешките когнитивни качества.
Доскоро проучването на вътрешните връзки в мозъка беше доста мъчно. Но развиването на актуалните техники за здравно изображение (MRI) разреши детайлното им проучване без щета за животните.
Екипът употребява обществено налични MRI данни за бялото мозъчно вещество – влакната, които свързват другите елементи на мозъчната кора. Комуникацията сред мозъчните кафези протича точно по тези нишки, което е енергийно скъпо и заради тази причина мозъкът на бозайниците има релативно малцина, само че доста добре развити централни връзки.
Връзките на всяка мозъчна област разкриват доста за нейните функционалности. Всеки район има неповторим „ отпечатък на съгласуваност “.
В новото изследване учените съпоставят тези отпечатъци сред човешкия мозък и мозъците на шимпанзе и макак.
Шимпанзето е най-близкият жив родственик на индивида, а макакът е най-изследваният в науката примат. Така учените съумяват да схванат освен кои елементи на човешкия мозък са неповторими, само че и кои са наследени от други примати.
Предишни проучвания се концентрират върху челния (префронталния) кортекс, обвързван със комплицираното мислене и взимане на решения. Новото изследване удостоверява, че префронталният кортекс при индивида има неповторими характерности, изключително спрямо макака.
Но главните разлики се оказват не в челния кортекс, а в темпоралния лоб, ситуиран зад ушите. Тази зона дава отговор за дълбоката обработка на зрителна и слухова информация.
Мозъкът ни е приспособен за по-сложни обществени взаимоотношения
Най-значителното изобретение е обвързвано с по този начин наречения arcuate fasciculus – нишки, свързващи челния и темпоралния кортекс, обичайно асоциирани с езиковата обработка при хората. Въпреки че съвсем всички примати имат arcuate fasciculus, той е доста по-голям при индивида.
Учените откриват, че ролята му не се лимитира единствено до езика – тези мозъчни области вземат участие също в консолидираното на сензорна информация и комплицираното обществено държание. Това демонстрира, че човешките когнитивни качества евентуално са резултат от няколко взаимосвързани промени в мозъчните връзки , а не от една единствена смяна.
Изследването също по този начин открива разлики сред типовете в задната част на темпоралния кортекс – темпоропариеталната връзка, която обработва обществената информация, като схващане на желанията на другите и техните убеждения. При хората тази зона е доста по-активно обвързвана с други области, обработващи образна информация като лицеви изражения и държание, което допуска, че мозъкът ни е приспособен за по-сложна обществена обработка.
Всички тези открития оспорват концепцията, че човешкият разсъдък е резултат от единично еволюционно събитие. Вместо това, изследването демонстрира, че еволюцията на мозъка е протекла на няколко стадия – първо са настъпили промени в челния кортекс при човекоподобните маймуни, а по-късно и в темпоралния кортекс при предците на индивида.
Ричард Оуен е бил прав най-малко в едно – нашият мозък в действителност е друг. Ние имаме приматен мозък, само че той е обвързван по метод, който ни прави по-социални от останалите примати и ни разрешава да споделяме посредством приказваме език.
