Как да говорим на кучето си
Учени от Йорския университет потвърдиха това, което знаем от дълго време - би трябвало да приказваме с кучето си като че ли е човек . Но има някои дребни специфики, с които е добре да сме наясно.
Комуникацията с лаещия домакински любим e извънредно значима за връзката посред ни и усъвършенства неговата централизация . Кучетата имат потребност да чуват ритмична тирада, в която влагаме страст, с цел да могат да ни свързват с нея.
Често когато приказваме на кучето си, както на дете, считаме, че по този начин то ще се привърже още повече към нас. И това ни се струваше обикновено, тъй като до момента нямаше съответни проучвания по въпроса, които да дефинират по какъв начин тъкмо речта ни въздейства на дребните и на по-възрастните кучета.
Според последното проучване по тъкмо този въпрос, кучетата обръщат повече внимание точно на хората, които им приказват по този хлапашки метод, колкото и лигаво да наподобява. Освен това са склонни да прекарват повече време в тяхната компания. Емоционално говорене в тази ситуация не значи да се караме, а тъкмо противоположното.
Когато споделяме с кучето, би трябвало да използваме освен по-висок и тъничък глас, само че и доста жестове с ръце. Това усъвършенства и връзката посред ни. Дори положителното остаряло " дай лапа " прави работа.
А в случай че сме по-напреднали, може да опитаме номера с трите чашки и " тука има - тука няма ". Вероятно ще останем сюрпризирани от домашния си любим.
Важно е и речта да съдържа думи и изрази, които са познати на кучетата . " Гладен ли си? ", " Искаш ли да вървим на разходка? ". Когато задаваме на домашния си любим едни и същи въпроси, той припознава отношението в думите ни и това го прави по-привързан към нас, написа Daily Mail.
Комуникацията с лаещия домакински любим e извънредно значима за връзката посред ни и усъвършенства неговата централизация . Кучетата имат потребност да чуват ритмична тирада, в която влагаме страст, с цел да могат да ни свързват с нея.
Често когато приказваме на кучето си, както на дете, считаме, че по този начин то ще се привърже още повече към нас. И това ни се струваше обикновено, тъй като до момента нямаше съответни проучвания по въпроса, които да дефинират по какъв начин тъкмо речта ни въздейства на дребните и на по-възрастните кучета.
Според последното проучване по тъкмо този въпрос, кучетата обръщат повече внимание точно на хората, които им приказват по този хлапашки метод, колкото и лигаво да наподобява. Освен това са склонни да прекарват повече време в тяхната компания. Емоционално говорене в тази ситуация не значи да се караме, а тъкмо противоположното.
Когато споделяме с кучето, би трябвало да използваме освен по-висок и тъничък глас, само че и доста жестове с ръце. Това усъвършенства и връзката посред ни. Дори положителното остаряло " дай лапа " прави работа.
А в случай че сме по-напреднали, може да опитаме номера с трите чашки и " тука има - тука няма ". Вероятно ще останем сюрпризирани от домашния си любим.
Важно е и речта да съдържа думи и изрази, които са познати на кучетата . " Гладен ли си? ", " Искаш ли да вървим на разходка? ". Когато задаваме на домашния си любим едни и същи въпроси, той припознава отношението в думите ни и това го прави по-привързан към нас, написа Daily Mail.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ