Учени откриха необичайни древни галактики от първите години на Вселената
Учени от Университета на Санта Круз и НАСА оповестиха, че са разкрили необикновени антични галактики от първите години на Вселената. Според НАСА новите данни дават малко повече изясненост по какъв начин античните галактики са осветили Вселената и са помогнали за нейната промяна от мрачевина към ярките светлини и цветове, които разкриват телескопите през днешния ден, съобщи vesti.bg.
Откритието е направено благодарение на галактическия телескоп Spitzer и по-късно е следено наново и с " Хъбъл ". Оказва се, че първите галактики са много по-ярки от предстоящото.
Учените са следили някои от най-първите галактики, които са се формирали във Вселената още преди тя да навърши 1 милиарда години. Данните демонстрират, че в някои диапазони, галактиките са доста по-ярки и това е събитие, което се следи при огромен брой от ранните галактики. Това значи, че не става дума за изключения или изолирани случаи. Оказва се, че ранните галактики даже са били доста по-ярки от галактиките, които човечеството следи през днешния ден.
Доказателствата подсказват, че първите звезди евентуално са се образували сред 100 млн. и 200 млн. години след Големия гърмеж. Тогава във Вселената е изобилствал безпристрастен водород, който последователно е почнал да се струпва и да взе участие о бразуването на звезди и първите галактики.
При навършването на 1 милиарда години, към този момент е течал интензивен развой на йонизация и електроните на неутралния водород са изчезвали. Учените назовават този интервал Епоха на рейонизация, като Вселената е миналата от обилие на безпристрастен водород до обилие на йонизиран водород.
Преди това светлината с по-дълги талази като забележимата светлина да вземем за пример, се е движила без особени спънки в пространството. Светлината с по-къси вилни, да вземем за пример ултравиолетовата, гама и рентгеновите лъчи, обаче е била спирана поради неутралните водородни атоми. Това е основен миг в йонизацията им. Остава отворен въпросът от кое място е имало толкоз доста йонизираща радиация, която да полвияе на целия водород във Вселената.
Новото изследване се пробва да откри най-малкото посоката в търсенето на отговора. Spitzer е следил единствено две зони на Вселената в продължение на над 200 часа всяка, без спиране. Така е съумял да улови допустимо най-вече светлина и сигнали, в това число инфрачервените сигнали на 135 доста далечни галактики, които са резултат от високо равнище на йонизираща радиация.
Данните подсказват, че повода ранните галактики да са доста по-ярки от предстоящото, евентуално се дължи на обилие на солидни, млади звезди, които са били формирани най-много от хелий и водород, като са имали и напълно малко съществуване на азот, въгледрод и О2 по отношение на средностатистическите звезди в модерните галактики.
Това не са първите звезди, които са се формирали във Вселената, само че са имали преобладаваща роля. Според астрономита е евентуално те да имат огромна заслуга за Епохата на рейонизация - развой, който е траял много дълго.
" Не чакахме, че Spitzer, който има огледало с размерите на обръч за гимнастика, да може да види галактики толкоз покрай зората на Вселената. Но природата е цялостна с изненади и непредвидената бляскавост на ранните галактики дружно с чудесната работа на Spitzer, ги вършат вероятни за нашата млака, само че мощна обсерватория ", разяснява Майкъл Вернер, един от ръководителите на екипа на телескопа.
Откритието е направено благодарение на галактическия телескоп Spitzer и по-късно е следено наново и с " Хъбъл ". Оказва се, че първите галактики са много по-ярки от предстоящото.
Учените са следили някои от най-първите галактики, които са се формирали във Вселената още преди тя да навърши 1 милиарда години. Данните демонстрират, че в някои диапазони, галактиките са доста по-ярки и това е събитие, което се следи при огромен брой от ранните галактики. Това значи, че не става дума за изключения или изолирани случаи. Оказва се, че ранните галактики даже са били доста по-ярки от галактиките, които човечеството следи през днешния ден.
Доказателствата подсказват, че първите звезди евентуално са се образували сред 100 млн. и 200 млн. години след Големия гърмеж. Тогава във Вселената е изобилствал безпристрастен водород, който последователно е почнал да се струпва и да взе участие о бразуването на звезди и първите галактики.
При навършването на 1 милиарда години, към този момент е течал интензивен развой на йонизация и електроните на неутралния водород са изчезвали. Учените назовават този интервал Епоха на рейонизация, като Вселената е миналата от обилие на безпристрастен водород до обилие на йонизиран водород.
Преди това светлината с по-дълги талази като забележимата светлина да вземем за пример, се е движила без особени спънки в пространството. Светлината с по-къси вилни, да вземем за пример ултравиолетовата, гама и рентгеновите лъчи, обаче е била спирана поради неутралните водородни атоми. Това е основен миг в йонизацията им. Остава отворен въпросът от кое място е имало толкоз доста йонизираща радиация, която да полвияе на целия водород във Вселената.
Новото изследване се пробва да откри най-малкото посоката в търсенето на отговора. Spitzer е следил единствено две зони на Вселената в продължение на над 200 часа всяка, без спиране. Така е съумял да улови допустимо най-вече светлина и сигнали, в това число инфрачервените сигнали на 135 доста далечни галактики, които са резултат от високо равнище на йонизираща радиация.
Данните подсказват, че повода ранните галактики да са доста по-ярки от предстоящото, евентуално се дължи на обилие на солидни, млади звезди, които са били формирани най-много от хелий и водород, като са имали и напълно малко съществуване на азот, въгледрод и О2 по отношение на средностатистическите звезди в модерните галактики.
Това не са първите звезди, които са се формирали във Вселената, само че са имали преобладаваща роля. Според астрономита е евентуално те да имат огромна заслуга за Епохата на рейонизация - развой, който е траял много дълго.
" Не чакахме, че Spitzer, който има огледало с размерите на обръч за гимнастика, да може да види галактики толкоз покрай зората на Вселената. Но природата е цялостна с изненади и непредвидената бляскавост на ранните галактики дружно с чудесната работа на Spitzer, ги вършат вероятни за нашата млака, само че мощна обсерватория ", разяснява Майкъл Вернер, един от ръководителите на екипа на телескопа.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ