Природните условия са повлияли на миграцията на ранните хора през континентите
Учени от университета Флиндърс в Австралия откриха, че естествените условия са повлияли на миграцията на ранните хора от Африка през Северна Евразия и Америка, заяви Физ.орг.
Идеалните условия са били топли и влажни зони с гори и пасища край реки.
Преди повече от 70 000 години групи хора напущат Африка и се заселват в Европа, Азия, Австралия, Южна и Северна Америка. Все още обаче е неразбираемо до каква степен околната среда, през която минават, улеснява или пречи на придвижването им.
Учените са комбинирали климатични модели, генетични данни и археологически доказателства, с цел да изследват по какъв начин районните естествени условия са повлияли на миграцията и да открият каква е трайната ни връзка с околната среда, написа Българска телеграфна агенция. Мултидисциплинарният разбор, управителен от еколога от университета Флиндърс доктор Фредерик Салтър, оповестен в Nature Communications, демонстрира, че въпреки относителното значение на факторите на околната среда да е друго в другите райони, нашите предшественици са пътували най-вече през топли и влажни региони с гори и пасища наоколо до реки.
" Първите мигранти са предпочитали направления, които са осигурявали съществени запаси и са улеснявали пътуването, както и райони с композиция от гори и открити площи за заслон и храна, като в същото време са им разрешавали да се уголемяват в нови територии ", споделя доктор Салтър.
В Европа хората евентуално са се популяризирали от Плодородния полумесец през Кавказките планини в Скандинавия преди към 48 300 години и в Западна Европа преди към 44 100 години, следвайки по-топлите и влажни условия.
В Северна Азия миграционните пътища са следвали огромните реки, с цел да се оправят хората с по-суровите климатични условия, преди да доближат Берингия, понастоящем потънал сухоземен мост сред Сибир и Аляска, преди към 34 700 години.
В Северна Америка хората в началото са мигрирали по тихоокеанското крайбрежие преди към 16 000 години, а по-късно, почти 3000 години по-късно, са се придвижили във вътрешността по сушата през незамръзващ кулоар по река Макензи.
В Южна Америка миграцията следва по-влажните пасища, граничещи с Амазонка, като употребява и връзките, обезпечени от огромните реки преди 14 800 години.
Д-р Салтър изясни, че резултатите от проучването оказват помощ да оценим смисъла на биоразнообразието за това по какъв начин нашите предшественици са се приспособили към провокациите на околната среда и са ги преодолявали.
" То демонстрира по какъв начин климатът и екологията са оформили праисторията на индивида, наблягайки ролята на биоразнообразието за оцеляването и подвижността на хората, показвайки, че богатите екосистеми са разрешили на хората да процъфтяват в нови среди хиляди години. Кризата на биоразнообразието, която претърпяваме в този момент, заплашва способността ни да процъфтяваме. Въпреки напредналите технологии, с които разполагаме през днешния ден, откровено се чудя дали ще издържим дълго, без да запазим по-голямата част от настоящето биоразнообразие. "
