Учени от Телавивския университет откриха връзка между стреса и ефективността

Учени от Телавивския университет откриха връзка сред напрежението и успеваемостта на имунизациите. Те откриха, че острият стрес може както да ускори, по този начин и да наруши имунния отговор на организма към имунизирането, съобщи израелската новинарска организация ТПС, съобщи Българска телеграфна агенция. 

Студентите Ноам Бен-Шалом и Елад Сандбанк, ръководени от Наталия Фройнд и проф. Шамгар Бен-Елияху, организираха опити върху мишки, имунизирани с две разнообразни ваксини.

Според техните резултати стресът може да увеличи както количеството, по този начин и силата на антителата след имунизиране. Острият стрес е психическо положение, породено от непосредствена опасност (реална или въображаема), при която се отделя адреналин и има стимулация. Тази физическа реакция постоянно се разказва като режим на тялото " бори се или бягай ". 

" По време на стрес имунната система създава огромни количества антитела, както и по-силни такива, с цел да се оправи с непосредствената зараза и тази огромна енергийна инвестиция тук и в този момент идва за сметка на бъдещата имунологична памет ", споделиха учените.

В този случай учените инжектират мишки с две разнообразни ваксини. На едната група мишки се инжектира протеинът овалбумин, а на другата - част от шипчестия протеин САРС-Ков-2, употребен също във имунизацията против КОВИД-19.

Девет дни по-късно, тъкмо когато адаптивният имунитет става деен и стартират да се образуват антитела, мишките биват подложени на преструване на изострен стрес. Две седмици и половина след излагане на стрес, а точно 30 дни след имунизирането, равнището на антитела в кръвта на имунизирани животни, претърпели стрес, е 70% по-високо спрямо другата група. Това събитие се следи при животни, имунизирани с двата типа ваксина.

Учените откриха също, че имунната система на животните, които са претърпели стрес, не реагира кръстосано на разновидности на протеина, употребен във имунизацията. Това демонстрира, че след напрежението имунната система е била фокусирана напълно върху имунизацията, като не е посочила отговор към протеини, които са били единствено малко по-различни – като разновидности на безпокойствие. 

Във втората част на проучването учените тестват дали хората също демонстрират имунно увреждане след стрес.

" За тази цел култивирахме Б кафези, получени от кръв на хора, които са се заразили с КОВИД-19 през първата вълна ", сподели Фройнд. " След това предизвикахме стрес, употребявайки сходно на адреналин вещество, което подтиква бета-2 адренергичния рецептор, който беше разпознат от нас в първата част на проучването като посредник на отговора на напрежението в клетките, които създават антитела при мишки ".

" Открихме, че тъкмо както при мишките, човешките кафези също демонстрират игра с нулев резултат сред интензивността и обсега на имунния отговор ", изясни Фройнд. " Когато рецепторът за адреналин се задейства по време на стрес, цялата имунна система се подтиква, генерирайки антитела, които са 100 пъти по-силни от антителата, създадени в кафези, които не са били подложени на стрес ". 

Тя добави, че това е довело и до по-тясно произвеждане на антитела. " Разнообразието от антитела е намаляло с 20-100%, според от индивида, от който са взети клетките ", добави тя. 

 

" От еволюционна позиция стресът може да бъде породен от разнообразни фактори ", сподели тя. Склонни сме да мислим за душевен стрес, само че физическо заболяване също предизвиква тип стрес. Когато в тялото попадне вирус или бактерия, то изпитва стрес и алармира на имунната система, че главният приоритет е да се отървем от патогена, до момента в който влагането на сила в дълготрайна имунологична памет е втори приоритет.