Учени от Станфорд разработват експериментален мозъчен имплант, който може да

Учени от Станфорд създават пробен мозъчен имплант, който може да трансформира мислите ни в текст – технология, която един ден може да промени живота на хората, изгубили способността да приказват.

В ранни проби екипът употребява мозъчно-компютърен интерфейс (BCI), с цел да разчита фрази, които участниците си показват, без да ги изричат на глас. Устройството реализира акуратност до 74%.

BCI технологиите свързват нервната система на индивида с външни устройства, които „ разчитат “ интензивността на мозъка и я трансформират в деяние – било то работа с компютър или придвижване на протеза. Именно затова те се преглеждат като късмет за хора с увреждания да възвърнат част от независимостта си, написа Euronews.

Най-известният план от този вид досега сигурно е Neuralink на Илон Мъск, който към този момент тества сигурността и функционалността на своя имплант в ранни клинични тествания.

Новото проучване, оповестено в списание Cell, обаче отива една стъпка по-далеч. „ Това е първият път, когато съумяваме да разберем по какъв начин в действителност наподобява мозъчната интензивност, когато човек просто мисли за говорене “, споделя Ерин Кунц, съавтор на изследването и откривател в Станфорд.

Екипът вгради микроелектроди в моторната кора – зоната на мозъка, която управлява речта – на четирима участници. Те са помолени или да се опитат да произнесат някои избрани думи, или единствено да си ги показват. И в двата случая мозъчната интензивност е сходна, което разрешава на учените да обучат AI да разпознава и „ превежда “ въображаеми думи в текст.

В проява системата съумява да декодира цели фрази с акуратност до 74%. В различен опит откривателите прибавят самобитна „ ключова дума “, с цел да предотвратят неконтролирано разчитане на вътрешната тирада. Кодът – „ Chitty chitty bang bang “ – е разпознат с към 99% акуратност.

Към момента обаче технологията е надалеч от това да чете мисли без ограничавания. Но създателите считат, че бъдещи, по-усъвършенствани модели ще могат да се употребяват безвредно и по-прецизно.

„ Тази работа дава действителна вяра, че един ден речевите BCI устройства ще могат да възстановят връзката толкоз свободно, естествено и по-удобно, колкото естествения диалог “, споделя Франк Уилет, съавтор и доцент по неврохирургия в Станфорд.

Така проучванията в региона на мозъчно-компютърните интерфейси обрисуват нов небосвод – освен за технологиите, само че и за човешката дарба да показва мисли оттатък границите на гласа.