НАСА откри потенциални компоненти на живот на луните на Сатурн
Учени от НАСА показаха нова догадка, която уголемява разбирането за това къде в Слънчевата система може да са зародили предпоставките за живот. Изследването, оповестено в Международния вестник по астробиология, предлага механизъм за образуването на клетъчноподобни структури – везикули – във въглеводородните езера на най-големия сателит на Сатурн, Титан. Тези структури, които могат да се образуват естествено в метан-етан среда, може да са значима стъпка към появяването на протоклетки, което от своя страна е фундаментален стадий по пътя към появяването на живота.
Титан е неповторим измежду обектите в Слънчевата система, защото е единственото небесно тяло, с изключение на Земята, което има постоянни течни езера и морета на повърхността си. Тези водни басейни обаче не са цялостни с вода, а с течни въглеводороди, основно метан и етан. На Земята течната вода се смята за основен фактор при образуването на живота, само че учените са почнали да се чудят дали изцяло другият химичен състав на околната среда би могъл да подкрепи и образуването на комплицирани органични структури — може би даже живот в непозната за нас форма.
Предложеният механизъм за формиране на везикули се основава на свойствата на амфифилните молекули – съединения, които могат да се самоорганизират в затворени сфери. На Земята те имат хидрофобни и хидрофилни „ краища “, а във вода образуват двуслойни мембрани, сходни на клетъчните мембрани. За изискванията на Титан тази идея трябваше да бъде приспособена: в метанова среда молекулите могат да се държат друго, само че при избрани условия те също са способни да основават постоянни двуслойни мембрани.
Учените са разгледали сюжет, при който метанови дъждовни капки, падащи в езеро, образуват пръски, наситени с амфифилни съединения. Когато тези пръски се сблъскат с повърхността на водоема, молекулярните филми се свързват, образувайки затворени везикули. С течение на времето такива структури могат да се натрупват, да взаимодействат между тях и даже да претърпят първичен „ селекционен асортимент “, което теоретично може да докара до появяването на протоклетки.
Концепцията на художника за оферти механизъм за формиране на везикули върху Титан. (1) Метановите езера и морета на повърхността на Титан се покриват с филм от амфифили. (2) Метанови дъждовни капки пръскат повърхността на езерото. (3) Пръските основават мъгла от капчици, покрити със същия филм. (4) Капчиците се утаяват назад върху езерото и потъват, покривайки се с двоен пласт, който се трансформира във везикула.
Титан, вторият по величина сателит в Слънчевата система след Ганимед, има плътна атмосфера от азот и метан, което основава динамичен климат. Мисии като Cassini демонстрират, че на него вали метанов дъжд, образувайки реки и морета, а слънчевата радиация образува комплицирани органични съединения в атмосферата. Този цикъл прилича хидрологичния цикъл на Земята, само че е основан на въглеводороди, а не на вода, което прави Титан неповторима лаборатория за проучване на различни пътища за произхода на живот.
Конър Никсън от Центъра за галактически полети „ Годард “ на НАСА споделя, че откриването на везикули на Титан би било доказателство за възходящ ред и трудност – изискванията, нужни за появяването на живот. Макар че идната задача Dragonfly, която ще изследва повърхността на Луната благодарение на роторен уред, няма да учи непосредствено езерата и моретата, тя ще може да проучва състава на почвата, атмосферните процеси и цялостната обитаемост на Титан.
Тази работа освен предлага нов научен модел, само че и трансформира метода към търсенето на живот в Слънчевата система, отваряйки вероятността за разкриване на възможните му „ тухлички “ тук-там, където няма даже капка вода.
