Учените измериха три различни деформации в атомното ядро
Учени следиха директно три разнообразни деформации в атомното ядро на олово-190 ( 190 Pb) - едно доста достижение в региона на нуклеарната физика. Тези деформации, свързани с три разнообразни форми - сферична, облитна (наподобяваща домат) и пролатна (подобна на диня) - съществуват по едно и също време покрай главното положение. Откритията, оповестени в Communications Physics през януари 2025 година, станаха вероятни с помощта на допълващи се пробни техники и изискват по-добри теоретични модели.
Въпреки че взаимното битие на разнообразни форми в атомното ядро е известно от повече от шест десетилетия, измерването на три по едно и също време съществуващи деформации остава мъчно постижимо. Изследователският екип, управителен от учени от Университета в Ювяскюла (Финландия) и Университета в Ливърпул (Великобритания), употребява усъвършенствани техники за идентифициране на γ лъчите, предавани при релаксация на нуклеарните положения, като ги свързва директно с съответни конфигурации на формата.
Тези измервания потвърдиха пролатичния темперамент на една възбудена лента, откриха, че най-ниско разположената лента е със сплескана форма (оспорвайки по-ранни проучвания, които допускаха сферична конфигурация) и идентифицираха претендент за първото сферично възбудено положение.
„ 190 Pbе едно от най-интригуващите ядра, които сме изучавали “, споделя Адриан Монтес Плаза, откривател с двойна докторска степен в Университета в Ливърпул и Университета в Юваскюла, който проучва данните. „ То освен показва голям брой съжителстващи форми, само че нашите открития също по този начин демонстрират, че може да послужи като учебникарски образец за нуклеарни положения с вълнови функционалности, които доста смесват приноси от всяка от тези форми. “
Тайните на 190 Pb
Експериментите са извършени в Лабораторията за ускорители на Университета в Ювяскюла, където бяха употребявани три модерни техники за проучване на свойствата на 190 Pb. Първата мери γ-лъчите и конверсионните електрони, предавани директно след синтеза му в индустриалната цел.
Втората се концентрира върху γ лъчите, излъчени след деексцитация на метастабилно положение. Третата техника дефинира времената на живот на възбудените нуклеарни положения, употребявайки резултата на Доплер, като дава извънредно значима информация за колективността на другите конфигурации.
„ Комбинирането на голям брой пробни техники се оказва мощен метод за проучване на редки нуклеарни феномени “, изяснява старши откривателят Яне Пакаринен, създател на отчета. „ Всеки способ дава спомагателна информация, което ни разрешава да изградим по-добра визия за смесването на конфигурациите в 190 Pb. “
Теоретични достижения посредством редки ядра
Изследването също по този начин акцентира смисъла на редки ядра като 190 Pb за напредъка на теоретичните модели. Съвместното съществуването на разнообразни форми съставлява доста предизвикателство за нуклеарната доктрина за точното изложение на комплицирани квантови феномени.
Резултатите от 190 Pb обезпечават значим аршин за актуалните модели, предлагайки нови ограничавания за рационализиране на разбирането ни за нуклеарното взаимоотношение.
Изследването е оповестено в Communications Physics.
Източник: Phys.org
