ДНК може (донякъде) да разкрива потенциалната продължителност на живота на човек
Учени споделят, че могат да предскажат дали човек може да чака да живее по-дълго или да почине по-рано в съпоставяне със междинната дълготрайност на живота, като погледнат в неговата ДНК.
Екипът проучва комбинирания резултат на генетичните вариации, които въздействат върху продължителността на живота, с цел да се получи система за оценка.
Хората, които получават най-хубавите оценки и попадат в първите 10 % от популацията, могат да чакат да живеят до пет години по-дълго спрямо тези, които имат най-ниските оценки, нареждащи ги измежду последните 10 % от популацията, споделят те.
Резултатите също по този начин разкриват нови прозрения за заболявания и биологични механизми, свързани с остаряването, настояват откривателите.
Експертите от Университета в Единбург преглеждат генетични данни за повече от половин милион души, както и данни за живота на техните родители.
12 области от човешкия геном са били избрани като имащи доста въздействие върху продължителността на живота, в това число пет области, които не са били оценени и докладвани преди.
ДНК секторите с най-голямо влияние върху цялостната дълготрайност на живота са тези, които преди този момент са били свързани с съдбовни болести, в това число сърдечно-съдови, както и болести и положения, свързани с или последица от тютюнопушенето.
Гените, които са били свързани с други типове рак, които не са директно свързани с тютюнопушенето, не се появяват в това проучване.
Това допуска, че преразположеността към по-ранна гибел, породена от тези типове рак, е резултат или от по-редки генетични разлики в засегнатите хора, или от обществени и екологични фактори, нямащи общо с гените.
Изследователите се надяват да открият гени, които въздействат непосредствено върху възрастта на хората. Те споделят, че в случай че такива гени съществуват, техните прояви и резултати са прекомерно дребни, с цел да бъдат открити в това проучване.
Проучването, оповестено в списание eLife, е финансирано от Британският съвет за медицински проучвания и фонда за научни проучвания AXA.
Д-р Петер Джоши, помощник на AXA в Университета в Единбург, споделя: „ Ако вземем 100 души при раждането или по-късно и използваме нашите резултати за дълготрайност на живота, с цел да ги разделим на 10 групи, най-горната група ще живее пет години по-дълго от най-долната. “
Пол Тимърс, докторант в Института Ашър, споделя: „ Открили сме гени, които засягат мозъка и сърцето и те са виновни за по-голямата част от вариациите в продължителността на живота “.
