Учени идентифицираха първата известна жертва на чумата - ловец-събирач, който

Учени идентифицираха първата известна жертва на чумата - ловец-събирач, който е живял преди 5000 години на територията на днешна Латвия, и е бил притежател на бактерията, причиняваща болестта, съобщи Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция. Чумата е камшик за човечеството от хилядолетия, като по време на опустошителната зараза през 14-и век, известна като Черната гибел, погубва съвсем половината население на Европа. Нейният генезис и еволюция обаче от дълго време озадачават учените. Мъжът, който е обект на актуалното проучване на експерти от университета на Кил, Германия, е наименуван " RV 2039 ". Ловецът-събирач е бил трансферирал 20-годишна възраст. Скелетът му е открит дружно с останките на още трима души в края на 19-и век, след което изчезва, преди да се " появи " още веднъж през 2011 година Изследователите са секвенирали ДНК от костите и зъбите на четиримата и са ги тествали за вируси и бактерии. Били сюрпризирани да открият, че ловецът-събирач е бил инфектиран с античен вариант на чумата, извършител на която е бактерията Yersinia pestis.  " Анализите на варианта, който идентифицирахме, демонстрират, че бактерията Y. pestis е еволюирала по-рано, в сравнение с смятахме ", споделя Бен Краузе-Киора от изследователския екип. Според учените разпознатият вариант е бил от линия, която е зародила преди към 7000 години по времето, когато в Централна Европа стартира развиването на земеделието. Изследователите считат, че бактерията от време на време е прескачала от животни на хора, без да предизвиква огромни огнища на болест. С течение на времето тя се е приспособила да заразява хора, като в последна сметка е еволюирала във формата, известна като бубонна чума, която се популяризира от бълхи и опустошава средновековна Европа. " Да попаднем на тази бактерия беше в действителност изненадващо ", споделя Краузе-Киора. Учените в началото са търсили възможна роднинска връзка сред ловеца-събирач и останалите трима, когато са създали откритието. Бактерията Yersinia pestis евентуално е лишила живота на мъжа, макар че съгласно откривателите болестта е протекло постепенно. Според тях все още на гибелта на ловеца-събирач в кръвта му е имало високи равнища на бактерията, което в проучвания с гризачи се свързва с по-малко нападателни инфекции. Индивидите към мъжа не са били инфектирани, което демонстрира, че той не е бил възпален от белодробна чума - мощно заразна форма на заболяването. Според откривателите индивидът " RV 2039 " се е заразил след захапване от гризач. При откритата бактерия липсват основни гени, като този, който разрешава бълхи да предават болестта. Това значи, че въпросната антична версия е била по-малко заразна и смъртоносна в съпоставяне със средновековната. По-скорошният вариант, който може да се предава от бълхи, датира отпреди към 3800 години, когато в Близкия изток и Средиземноморието стартират да се образуват първите " мегаградове " с над 10 000 поданици. Плътността на увеличаващата се популация евентуално е предизвикала еволюцията на бактерията.
Познаването на историята на Yersinia pestis може да разкрие по какъв начин е еволюирал индивидът, с цел да се защищава. " Заинтригувани сме от бъдещите проучвания върху метода, по който тези антични заразни заболявания са повлияли върху актуалната ни имунна система ", споделя Бен Краузе.