Ученето на езици – ключ към по-дълъг и здрав животГоворенето

Ученето на езици – ключ към по-дълъг и здрав живот
Говоренето на няколко езика постоянно е било културно и обществено обогатяващо, само че ново проучване разкрива непредвидена спомагателна изгода – то може да ни помогне да живеем по-дълго.
Учени анализирали данни от над 80 000 души на възраст сред 51 и 90 години
от 27 европейски страни, с цел да ревизират дали темпът, с който остаряват, е по-бърз или по-бавен от предстоящото по отношение на здравословното им положение и метода им на живот.
Резултатите, оповестени в списание Nature, демонстрират, че хората,
които приказват единствено един език, имат по-висок риск от ускорено стареене – т.е. тяхната биологична възраст е по-висока от хронологичната, което ги излага на нараснал риск от болести, свързани с възрастта.
За разлика от тях, многоезичните европейци са приблизително
два пъти по-малко склонни към ускорено стареене. Оказва се, че всеки спомагателен език има измерим предпазен резултат – колкото повече езици човек владее, толкоз по-бавно старее, без значение от обществените, икономическите или политическите разлики сред хората.
„ Всеки спомагателен език обезпечава измерима отбрана “, споделя Агустин Ибанес,
невроучен от Trinity College Dublin и съавтор на проучването „ Това е явен сигнал, че ежедневната умствена интензивност – като потреблението на няколко езика –
може да въздейства върху биологичния ритъм на стареене “.
Докато предходни изследвания свързваха билингвизма с по-бавно когнитивно стареене, те обхващаха по-малки групи хора. Новото проучване, основано на огромни популационни данни, предлага доста по-широка картина на това по какъв начин многоезичието
въздейства позитивно върху общото здраве и процесите на стареене.
„ Говоренето на няколко езика непрекъснато тренира разнообразни системи на мозъка. То изисква ръководство на вниманието, угнетяване на смущаващи тласъци и превключване сред разнообразни езикови правила – все процеси, които укрепват
невронните мрежи, отслабващи с възрастта “, добави Ибанес.
Освен това, съгласно него, многоезичието носи и прочувствени изгоди – посредством по-здрави обществени връзки и по-силно възприятие за еднаквост:
„ Многоезичието предизвиква
обществената съгласуваност, културната принадлежност и евентуално по-добрата прочувствена регулация. Тези прекарвания понижават напрежението и поддържат сърдечносъдовото, метаболитното и имунното здраве. Следователно механизмът е многопластов –
биологичен, невронен, когнитивен и обществен. “
Според данни на Европейски Съюз към 75% от хората в трудоспособна възраст приказват повече от един език, като северните страни са водещи по билингвизъм, а южна Европа изостава. Във Англия проучването на непознати езици отбелязва внезапен спад – през 2024 година едвам 2,97% от зрелостните изпити (A-levels) са
били по модерни непознати езици, демонстрира отчет на Higher Education Policy Institute.
Ибанес показва вяра, че резултатите ще насърчат многоезичното обучение за всички възрасти, освен поради евентуалните здравни изгоди,
само че и поради обществените – изключително на фона на възходящата изолираност и самотност.
„ В учебните заведения ранното и поредно проучване на езици може да построи дълготрайна когнитивна и прочувствена резистентност. При възрастните, посредством просветителни и общностни стратегии, поддържането на билингвизъм може да насърчи приобщаването, творчеството и благополучието “, сподели той.
От позиция на публичното здраве, образованието
по езици може да се трансформира в ефикасна и евтина стратегия за предварителна защита на някои болести, свързани с възрастта.„ Здравните системи от ден на ден признават, че обществените и културните фактори въздействат върху процесите на стареене, и езикът към този момент би трябвало да бъде част от този диалог “, акцентира Ибанес.
„ Нашите резултати демонстрират, че ученето на езици е освен културен, само че и биомедицински развой “.