Учене за природата сред природата е фокусът на образователните природозащитни лагери за младежи
Учене за природата измежду природата беше фокусът на просветителните природозащитни лагери за младежи (15 - 18 г.) от региона на Тополовград и Свиленград, извършени в два уикенда на октомври и ноември край село Орешник в планината Сакар, оповестиха уредниците от Българска фондация Биоразнообразие.
Те споделят, че за множеството младежи това е първа екологична самодейност, в която вземат участие. А в този момент посредством преходи, лекции и гражданска просвета видяха на процедура по какъв начин се изследват другите типове организми и по какъв начин се отразяват световните промени на климата върху биоразнообразието и човешкия живот. Лагерите имаха за цел да слагат основите на екологията и природозащитата и да показват опциите на гражданската просвета. Те бяха осъществени с поддръжката на стратегия " Младежи за околна среда “ на Министерството на околната среда и водите посредством възлагане от Регионална инспекция за опазване на околната среда Хасково.
Образователното наличие беше съобразено със сезона и включваше теренни излети с специалисти в следните области: растения, бозайници, птици, гъби. В есенните дни бяха разпознавани типове дървета по листата и кората им (напр. дъб, явен, клен, бор), видени бяха някои от цъфтящите представители в гората като есенния минзухар и регистрирани няколко залежи на орхидеята есенен спиралник (Spiranthes spiralis) – единствената орхидея в българската природа, която цъфти през есента и към момента зелените й стъбла се отличават измежду близките пожълтели треви.
Младежите научиха, че бозайниците мъчно се следят непосредствено, изключително в случай че сме в огромна група, само че по следите, които оставят - стъпки, екскременти, четина, се убедиха, че тук се срещат лисици, сърни, вълк, чакал, заек и други Птиците следиха с бинокли и зрителни тръби, само че и ги разпознаваха по полет, контур и тон.
По време на лагера бе открит нов тип гъба за Сакар - Scleroderma polyrhizum. Това е тип, който няма стопанско значение за хората и евентуално заради това не е задоволително изследван. За децата бе любопитно да научат, че плодното тяло е единствено една част от гъбите, а някои гъби - като дърворазяждащата гъба елементарна пънчушка, заемат големи площи от няколко хектара.
Дневните познавателни направления включваха посещаване на предпазени и забавни местности - предпазена околност “Черните скали ", долмените край село Сакарци, околност “Големият здравец ".
Екипът на БФБ показа връзките сред организмите и средата, екологичните условия на типовете и ползванията на естествените запаси. Специално внимание бе обърнато на особеностите на карстовите региони, намаляващите водни запаси - пресъхнали чешми и микроязовирчета и извори, в резултат на което страдат хората, фермерите, само че и дивите типове, които намират леговище във влажните разливи като тритони, бумки, черни щъркели. Гражданската просвета набира все по-голяма известност в България, по тази причина бе значимо да се покажат опциите й на младежите - профилираните групи в обществените мрежи, където от български експерти дават информация за растения, влечуги или гъби. Чрез другите приложения към този момент се събират огромен брой данни за науката - например в българското приложение SMART BIRDS или в приложението на National Geographic - INaturalist.
Надеждата на уредниците е, че измежду тези младежи ще се появят бъдещите природозащитници, а всички тези 30 участника по-добре ще познават природата на своя роден край и към този момент ще имат по-различно отношение към срещаните типове и към визитите измежду природата.
Те споделят, че за множеството младежи това е първа екологична самодейност, в която вземат участие. А в този момент посредством преходи, лекции и гражданска просвета видяха на процедура по какъв начин се изследват другите типове организми и по какъв начин се отразяват световните промени на климата върху биоразнообразието и човешкия живот. Лагерите имаха за цел да слагат основите на екологията и природозащитата и да показват опциите на гражданската просвета. Те бяха осъществени с поддръжката на стратегия " Младежи за околна среда “ на Министерството на околната среда и водите посредством възлагане от Регионална инспекция за опазване на околната среда Хасково.
Образователното наличие беше съобразено със сезона и включваше теренни излети с специалисти в следните области: растения, бозайници, птици, гъби. В есенните дни бяха разпознавани типове дървета по листата и кората им (напр. дъб, явен, клен, бор), видени бяха някои от цъфтящите представители в гората като есенния минзухар и регистрирани няколко залежи на орхидеята есенен спиралник (Spiranthes spiralis) – единствената орхидея в българската природа, която цъфти през есента и към момента зелените й стъбла се отличават измежду близките пожълтели треви.
Младежите научиха, че бозайниците мъчно се следят непосредствено, изключително в случай че сме в огромна група, само че по следите, които оставят - стъпки, екскременти, четина, се убедиха, че тук се срещат лисици, сърни, вълк, чакал, заек и други Птиците следиха с бинокли и зрителни тръби, само че и ги разпознаваха по полет, контур и тон.
По време на лагера бе открит нов тип гъба за Сакар - Scleroderma polyrhizum. Това е тип, който няма стопанско значение за хората и евентуално заради това не е задоволително изследван. За децата бе любопитно да научат, че плодното тяло е единствено една част от гъбите, а някои гъби - като дърворазяждащата гъба елементарна пънчушка, заемат големи площи от няколко хектара.
Дневните познавателни направления включваха посещаване на предпазени и забавни местности - предпазена околност “Черните скали ", долмените край село Сакарци, околност “Големият здравец ".
Екипът на БФБ показа връзките сред организмите и средата, екологичните условия на типовете и ползванията на естествените запаси. Специално внимание бе обърнато на особеностите на карстовите региони, намаляващите водни запаси - пресъхнали чешми и микроязовирчета и извори, в резултат на което страдат хората, фермерите, само че и дивите типове, които намират леговище във влажните разливи като тритони, бумки, черни щъркели. Гражданската просвета набира все по-голяма известност в България, по тази причина бе значимо да се покажат опциите й на младежите - профилираните групи в обществените мрежи, където от български експерти дават информация за растения, влечуги или гъби. Чрез другите приложения към този момент се събират огромен брой данни за науката - например в българското приложение SMART BIRDS или в приложението на National Geographic - INaturalist.
Надеждата на уредниците е, че измежду тези младежи ще се появят бъдещите природозащитници, а всички тези 30 участника по-добре ще познават природата на своя роден край и към този момент ще имат по-различно отношение към срещаните типове и към визитите измежду природата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ