Зоофилия: Ще падне и последното табу
Учен счита да държи лекция за содомията идващия месец на австралийския Фестивал на концепциите. „ Съгласието “ няма да спре превръщането на тази перверзия в норма.
Неотдавна група гемански откачалки, които вършат секс с животни, организираха обществена проява, изисквайки признание на правата им. Както сподели Уилфред Райли, погледни лицето на нещастното куче:
Bruh. Look at the dog's face.
— Wilfred Reilly (@wil_da_beast630)
„ О, Род, хайде отново почна да издребняваш “, можете да си кажете. Но през 1969 година Германия декриминализира секса с животни и го едвам в 2012 година (поради което, допускам, е бил и гореспоменатият протест).
Но, не щеш ли придвижването за унищожаване на табуто върху секса с животни в този момент напредва в (свалям шапка на читателката Дженифър за статията). В Сидни идният Фестивал на рисковите хрумвания ще семейства на професор Джоана Бурк, която ще дискутира етиката на „ хората обичащи животни “ – и тя няма поради близването по ръката от кучето ви, откакто сте му дали обичаното лакомство.
От публикацията:
„ Историчката възнамерява да показа съвременна история на секса сред хора и животни и ще прикани слушателите си да проследят „ изменящия се смисъл “ на содомията и зоофилията и етиката на „ любовта към животните “.
„ Едва в последните години някои хора започнаха да подкопават безспорната възбрана върху зоосексуалността “, се цитират думи на лекторката в уеб страницата. „ Опасни ли са техните причини, перверзни или просто неразбрани? “
Възмутени австралийци в обществените медии остро наказаха уредниците за това, че са позволили презентация, която съгласно тях интелектуализира насилието над животни.
И още:
„ Интелектуализирането на насилието над животни не е съвременно и готино. То Е непоносимо и всеки, който отиде на това събитие е аморален г@з “, споделя различен.
„ Това не е „ обич към животните “. Ако си гнусар, най-малко бъди почтен. Това е принуждение над животните. Срам за всички, забъркани в тази сесия “, споделя различен.
„ Те бъркат правенето на секс с животни с обичането им. Първото е освен неетично, то е нелегално. “, пишат в Туитър.
Езикът на този митинг е индикативен. Хората (поне цитираните в статията) не споделят, че е присъщо неправилно индивидът да има полови връзки с животни. Те споделят, че е неверно, тъй като животното не може да се съгласи. Ако, да предположим, животното можеше да се съгласи, те не биха имали възражения. Следователно в този момент се пада на зоофилите да се аргументират, че животните могат да се съгласяват да бъдат полово насилвани. Ако зоофилът е пасивният сътрудник в сходно съприкосновение, аргументът би бил най-малко вероятен.
Ето че, в тази късна фаза на половата гражданска война, за либералите всичко се свежда до това: единствената причина, или най-малко основната, да се възрази против содомията, е на съображение на единодушието. Някой питал ли е тези хора, дали животните са съгласни да бъдат убивани за храна? Така че, съгласно тяхната логичност, Уте от Дюселдорф не може да чука млекодайна крава, тъй като тя не може да се съгласи, само че може вместо това да изяде един хамбургер. Каква логичност има тук?
Освен това в Германия (отново!) преди към 20 години гей човекоядец на име намира посредством интернет полов сътрудник, който се съгласява да бъде погубен и изяден от Майвес. Че жертвата се е съгласила на перверзен акт, довел до гибелта й, е вън от подозрение: той и Майвес вършат видеозапис на даването на единодушие и в четиричасовият запис жертвата също по този начин се пробва да изяде личния си откъснат пенис. Майвес по този начин или другояче е наказан и в този момент, в пандиза, живее като вегетарианец.
Какво споделят „ съгласните “ хора за това? Че жертвата не е имала законното право да се съгласи на личното си ликвидиране? А какво вършим с евтаназията, тогава?
Истината е, че „ единодушието “ не е по никакъв метод задоволително мощна преграда, която да спре половото извращение – най-много тъй като насилникът ще опита да го заобиколи и в някои от случаите ще успее. Ние имаме закони в някои американски щати, съгласно които малолетни могат да дадат единодушие телата им да бъдат изменени в сходство с крос-сексуалната им еднаквост, която желаят да потвърдят, и техните родители не могат да създадат безусловно нищо против това. Това е измислено от трансджендър юристи и техните съидейници на властови позиции. (В тази връзка, Libs of Tik Tok напълно наското бяха неразрешени от Facebook, поради привличане на нежелано внимание към обстоятелството, че детската болница в Бостън прави трансджендър интервенции на малолетни. Извратените имат другари на високи места в тех-индустрията.)
Вие ми кажете, по какъв начин обществото ще възпре перверзници, които разрешават на деца непрестанно да обезобразяват телата си по полови аргументи, което ляво насочените хора утвърждават. Просто не може да стане. Не може да бъде направено. Погледнете с каква светлинна скорост падат табутата на сексуалността и какъв брой бързо децата биват сексуализирани от медиите и обществените медии. Libs of Tik Tok докуметира от самото начало учители от главното учебно заведение, и даже от детските градини, хвлаещи се по какъв начин срещат децата с джендърната флуидност пред впечатлителната си аудитория от дребни хора. И на това му споделят оформяне.
Трябва да отбележа също и че фестивалът в Сидни не е периферно събитие.. Стивън Пинкър ще приказва там, наред с голям брой други забавни сесии. Струва си да се означи обаче, че курирането на „ рискови хрумвания “, които фестивалът счита за възможни за разискване, не позволява рискови хрумвания от крайната десница, като въпросът с бялото предимство.
Доволен съм! Смятам, че рисковите хрумвания и други такива, би трябвало да бъдат табу. Но вижте какво вършат те: те вървят на пръсти по ръба на това, което левите хора считат за някакво табу, само че към момента дискутируемо. Те местят прозореца на Овертон. Очаквайте да видите опити за нормализиране на зоофилията от „ просто задаващи въпроси “ прогресисти в идващите години.
Още един образец за това, че протекциите против ужасяващи извращения са тънки като хартия. Професор Стюарт Ричи документира и осъжда отблъскващата порочност на двама свои сътрудници учени, одобрили публикуването на научен документ, в който завършващ студент мастурбира на илюстрации на детска порнография, и написа за това, което е научил, а тези леви учени пазят плана, единствено тъй като един закостенял политик го е осъдил. Трябва да изтъквам някои смущаващи материали тук, само че е нужно, с цел да покажа какъв брой е огромно това зло.
„ Наскоро откривателят и докторант по PhD стратегия в Манчестърския университет Карл Андерсън разказа „ опит “, в който, за интервал от три месеца, той мастурбира единствено на списания с детска порнография. Той води дневник, написа в него всякога, когато мастурбира, уточнявайки „ кой материал използвах, къде го направих, в какъв брой часа и за какъв брой време “.
Доста е мъчно да се избере коя част от работата да се цитира. Всъщност предлагам да прочетете цялото нещо (не е дълго), единствено с цел да видите какъв брой необикновено необичайно може да бъде едно „ автоетнографско “ проучване – проучване, при което изследващият разказва личния си опит и се пробва да извлече по-широки уроци за обществото.
Но ето един откъс (забележете „ доста дребни “):
„ Горните образци, с истории от отминалото детство, бяха достоверни за мен, споделих си „ това е изцяло допустимо “... Но доста постоянно се срещаха персонажите на доста дребни момчета, които алчно скачат върху първия член, който им се показа. Това също ми вършеше работа, само че по друг метод. Сякаш таман по историите за момчешкото детство, подсилващи едно полово любознание, което си е там по начало за типичното съзряващо момче, бяха моделирани персонажите и тези други истории придаваха прекомерно възбудена половост на персонажите, които поначало не биха били полови (или най-малко не толкоз полови, или не по този начин). “
Ето и различен откъс от един от дневниците на Андерсън (трябва още веднъж да подчертая, че това бе оповестено в уважавано академично издание):
„ Продължих в леглото, подредих възглавниците, до момента в който намеря комфортната позиция, малко церемониално... Момчето в този момент гледа серия от японски манга комикс за Токио-кун през прозореца, на верандата, до момента в който си прави чекия. Подхлъзва се на снега и е оголен. Токио-кун сърдит, също и възбуден, до момента в който продължава да повтаря „ Аз не съм хомо! “ Момчето, което всичко си е признало и няма какво да губи, се хвърля към Токио-кун и стартира да души члена му и да лиже гладките му топки и до момента в който чаках да свърши фрагмента, аз свърших! “
Още един път, скърбя, че извиках тези облици в съзнанието ви, само че беше нужно. За естествените хора е невероятно да повярват какви декаденти могат да са университетските хора. Те крият огромна част от това зло зад евфемизми. Както акцентира проф. Ричи, това не е оповестено в някакъв незаконен вестник за перверзници, било е оповестено в реномирано академично издание и проучването на този ненормалник е било утвърдено от огромен английски университет.
Още от Ричи:
„ Един дневник на мастурбирането не е „ проучване “. В него няма безусловно нищо, което можем да научим, с изключение на да придобием смущаващо усещане за съзнанието на неговия създател. А това схващане е доста накриво място. Писателят Бен Сиксмит на Андерсън и откри, че е издавал с еротични фотоси на момчета „ на не повече от 13 години “ и е дал за списание Vice („ грях “, англ. – б.пр.) през 2012 година, което би трябвало да се прочете, с цел да повярва човек. Аз не съм юрист и няма да ходя в тази посока, само че в случай че погледнем съответните закони на Англия, не виждам по какъв начин материалите с японска детска порнография, които той има, могат да са законни (но, както споделих: не съм адвокат).
Това, което най-много ме интересува, е реакцията на сътрудниците на Андерсън от университетските среди.
За благополучие, имаше, отвратени от документа и го обявиха обществено – и добре направиха. Но когато някои други учени видяха закостенял народен представител да туитва във връзка на проучването, им пристигна допълнително. Те се хвърлиха в акция и влязоха слепешком в един, инцидентно заложен или не, капан. “
Трябва да, с цел да разберете защо приказва Ричи. Тези учени, в това число някои огромни имена, са толкоз глупави, че биха защитавали всичко, което консерваторите нападат.
Намесвам всичко това тук, с цел да подчертая, че „ единодушието “ е защитна стена от хартия. Повечето от вас би трябвало да са живели задоволително дълго, с цел да са видели по какъв начин в миналото хрумвания от периферни академични факултети (като да вземем за пример джендър флуидността), доста бързо превзеха нашето общество, като първо покориха мозъците на елитите, които след това ги разпространиха измежду необятната общественост, благодарение на съмишлени медии. Знаем накъде отива всичко това, тъй като сме виждали накъде сходни неща са ни отвеждали в предишното: към тоталитаризъм.
„ Поколението писатели и актьори след Първата международна война беше белязано от прегръдката и прославата на анти-културни философии и дейности като метод да се показва пренебрежение към откритите йерархии, институции и мисловни школи. Аренд споделяше за някои създатели, които величаят волята за власт, че „ те са чели не Дарвин, а Маркиз дьо Сад “.
Тя имаше поради, че тези създатели не са се възползвали от почтени интелектуални теории, с цел да оправдаят своята трансгресивност. Те са се потопили в това, което е най-низко в човешката природа и виждат това като акт на освобождение. Оценката на Аренд за поствоенните елити, които се отнасяха с безразсъдна гадност към честността, може елементарно да се приложи към тези в днешни дни, които отхвърлят демократични правила като почтена игра, благородно съревнование, свободно слово и свободно съюзяване като трудности пред равенството. Аренд написа:
„ Членовете на елита не възразяват да платят цената – разрушаването на цивилизацията – за удоволствието да видят по какъв начин тези, които преди бяха незаслужено изключени, си проправят пътя в нея. “
Да се гледа на трансгресивната половост като на обществено богатство не е откритие на половата гражданска война. Подобно на актуалния Запад, късната Руска империя също е била подхвърляна от вълните на това, което историкът Джеймс Билингтън назова „ угриженост за секса, която е съвсем без паралел в по-ранната съветска просвета. “
Сред обществения и интелектуалния хайлайф половият авантюризъм, перверзните тържества и всички форми на сенсуалност са били публикувани. И освен измежду елита: трудовите маси, сами в града, без черква, която да товари тяхната съвест с виновност, или село, което да ги одумва, са намерили разтуха в секса.
Краят на формалната цензура след въстанието през 1905 година отваря шлюзовете за еротичната литература, която намира обновяване в половата пристрастеност. „ Сенсуализмът на епохата беше в доста стеснен смисъл пъклен “, написа Билингтън, описвайки по какъв начин фигурата на сатаната става сантиментален воин за актьори и музиканти. Те се възхищават на диаболичната подготвеност да не се стопира пред нищо, с цел да се удовлетворят желанията и да се упражни волята. “
Преди 30 години облик като Desmond is Amazing – дете, което е мил кралица, изпълняваща полово провокативни танци – би било считано за шокиращо табу и непоносимо експлоататорство. Днес обаче. Това е очевидно сексуализиране на дете в предпубертетна възраст. Никак не е мъчно да си представим идната стъпка: да се упорства за неговото „ право “ да има полова интензивност, тъй като „ децата са полови същества “, или някоя сходна софистикация.
Буржоазирането на зоофилията настава. Нашата цивилизация се посвети на идеали, които изискват тъкмо това. Институционалните елити на нашата ръководеща класа ще продължат да заглушават гласовете, които стачкуват против варваризирането на деца в интервенции а ла Менгеле и химически лечения, до момента в който се подготвят да възстановяват неща, които преди са били неизречими. Защо? Защото разрушаването на половите табута е основна инструкция на актуалния западен прогресивизъм (а ти, почтено дете, си мислеше, че лявото желае да поправи най-много икономическото неравноправие и експлоатацията).
Това не може да продължава постоянно. Те разрушават основите на цивилизования живот. Ако историята е някакъв индикатор (Хитлер), откатът, в случай че пристигна, може да е още по-нецивилизован. Ние към този момент сме сега, в Съединените щати, в който будността – или идеологическото завладяване от лявото – на огромните институции (медии, университетски среди, просвета, медицина, право, войска, разузнаване, бизнес, спорт и т.н.), трансформира тези институции в неблагонадеждни за милиони американци. На тях обаче не им пука, те ще освободят всички ни от старомодните ни предубеждения, без значение дали желаеме, или не. След петнайсет години прайдовете ще включват и общността на зоофилите.
Защо не? Как може да забраниш на някого да усеща и да показва горделивост от половото предпочитание към животни, когато си построил цяло придвижване към почитането и нормализирането на в миналото трансгресивна половост и си разширил по този начин наречената общественост на полово другите до степен, че флагът на придвижването би трябвало непрекъснато да бъде променян, тъй че да включва постоянно разрастващия се кръг на гордите?
Не уеднаквявам хомосексуалното предпочитание със содомията, разберете. Нито пък мисля, че легитимирането на хомосексуалността открива пътя за легитимирането на содомията. Това, което споделям, е че фундаменталните правила на актуалното общество по отношение на секса – радикална неосъдителност, приемане на половото предпочитание като фундаментална част от човешката еднаквост (и затова, човешко право) и така нататък – ни оставя прекомерно малко благоприятни условия за опозиция против настъпването на надълбоко извратеното.
Казвам, че правилата в поддръжка на придвижването за нормализиране половите стремежи и практики, считани преди за табу, могат елементарно да бъдат приложени към други форми на полово предпочитание. Казвам, че либерализмът, който се разви в полова гражданска война, не е задоволителен, че няма да може да удържи приливът от перверзия задълго. Да си спомним, че имаше също и педофилско придвижване, което беше подкрепяно от институционалните управляващи.
То към този момент не съществува, популярност Богу, което ни дава вяра, че обществото може да пристигна на себе си. Но се запитвам, какъв брой време здравият разсъдък ще продължи да надвива пред лицето на съвсем мигновеното сриване на доста други табута към секса и сексуалността. Социологът Франк Фуреди за това, че Германия сега е в положение на честен колапс по отношение на джендър идентичността, включтиелно джендър идентичността на малолетни.
„ Наистина, по какъв начин ще спреш легализирането на зоофилията, изключително в известна просвета, в която вътрешните бариери сред масите са били разрушени от широкоразпространена хардкор порнография? „ Какво общо има навикът на моя комшия да бъде дръстен от немската си овчарка с моя брак? “ споделят глупавите либертарианци. „ Животните не могат да дават единодушие! “, врещят глупавите либерали, като се надявам, че имат задоволително нюх да не го вършат с цялостна с шунка уста.
This is 100% pseudoscience, and it has captured all of our scientific and medical institutions. This is extremely dire. It must be rooted out.
— Colin Wright (@SwipeWright)
Допълнение: Ето, просто вижте:
Колин Райт (еволюционен биолог, безбожник, хуманист. Изучава личностните характерности на обществени инсекти и паяци – б.пр.):
Това е 100% псевдонаука и тя е превзела всички наши научни и медицински институции. Това е извънредно злокобно. Трябва да бъде изкоренено.
Роби Старбък (социално зает режисьор и продуцент от кубински генезис, претендент за народен представител от Тенеси – б.пр.):
В това видео Кристи Олезески, PhD, признава, че медицината в Йейл води деца на ТРИ ГОДИШНА ВЪЗРАСТ в тяхното „ джендър странствуване “. Тя е съосновател на педиатричната джендър стратегия на Йейл. ТРИГОДИШНИТЕ не би трябвало да бъдат насочвани към промяна на пола!
Оставете ги на мира.
— Matt Mehan (@MTMehan)
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник:
Неотдавна група гемански откачалки, които вършат секс с животни, организираха обществена проява, изисквайки признание на правата им. Както сподели Уилфред Райли, погледни лицето на нещастното куче:
Bruh. Look at the dog's face.
— Wilfred Reilly (@wil_da_beast630)
„ О, Род, хайде отново почна да издребняваш “, можете да си кажете. Но през 1969 година Германия декриминализира секса с животни и го едвам в 2012 година (поради което, допускам, е бил и гореспоменатият протест).
Но, не щеш ли придвижването за унищожаване на табуто върху секса с животни в този момент напредва в (свалям шапка на читателката Дженифър за статията). В Сидни идният Фестивал на рисковите хрумвания ще семейства на професор Джоана Бурк, която ще дискутира етиката на „ хората обичащи животни “ – и тя няма поради близването по ръката от кучето ви, откакто сте му дали обичаното лакомство.
От публикацията:
„ Историчката възнамерява да показа съвременна история на секса сред хора и животни и ще прикани слушателите си да проследят „ изменящия се смисъл “ на содомията и зоофилията и етиката на „ любовта към животните “.
„ Едва в последните години някои хора започнаха да подкопават безспорната възбрана върху зоосексуалността “, се цитират думи на лекторката в уеб страницата. „ Опасни ли са техните причини, перверзни или просто неразбрани? “
Възмутени австралийци в обществените медии остро наказаха уредниците за това, че са позволили презентация, която съгласно тях интелектуализира насилието над животни.
И още:
„ Интелектуализирането на насилието над животни не е съвременно и готино. То Е непоносимо и всеки, който отиде на това събитие е аморален г@з “, споделя различен.
„ Това не е „ обич към животните “. Ако си гнусар, най-малко бъди почтен. Това е принуждение над животните. Срам за всички, забъркани в тази сесия “, споделя различен.
„ Те бъркат правенето на секс с животни с обичането им. Първото е освен неетично, то е нелегално. “, пишат в Туитър.
Езикът на този митинг е индикативен. Хората (поне цитираните в статията) не споделят, че е присъщо неправилно индивидът да има полови връзки с животни. Те споделят, че е неверно, тъй като животното не може да се съгласи. Ако, да предположим, животното можеше да се съгласи, те не биха имали възражения. Следователно в този момент се пада на зоофилите да се аргументират, че животните могат да се съгласяват да бъдат полово насилвани. Ако зоофилът е пасивният сътрудник в сходно съприкосновение, аргументът би бил най-малко вероятен.
Ето че, в тази късна фаза на половата гражданска война, за либералите всичко се свежда до това: единствената причина, или най-малко основната, да се възрази против содомията, е на съображение на единодушието. Някой питал ли е тези хора, дали животните са съгласни да бъдат убивани за храна? Така че, съгласно тяхната логичност, Уте от Дюселдорф не може да чука млекодайна крава, тъй като тя не може да се съгласи, само че може вместо това да изяде един хамбургер. Каква логичност има тук?
Освен това в Германия (отново!) преди към 20 години гей човекоядец на име намира посредством интернет полов сътрудник, който се съгласява да бъде погубен и изяден от Майвес. Че жертвата се е съгласила на перверзен акт, довел до гибелта й, е вън от подозрение: той и Майвес вършат видеозапис на даването на единодушие и в четиричасовият запис жертвата също по този начин се пробва да изяде личния си откъснат пенис. Майвес по този начин или другояче е наказан и в този момент, в пандиза, живее като вегетарианец.
Какво споделят „ съгласните “ хора за това? Че жертвата не е имала законното право да се съгласи на личното си ликвидиране? А какво вършим с евтаназията, тогава?
Истината е, че „ единодушието “ не е по никакъв метод задоволително мощна преграда, която да спре половото извращение – най-много тъй като насилникът ще опита да го заобиколи и в някои от случаите ще успее. Ние имаме закони в някои американски щати, съгласно които малолетни могат да дадат единодушие телата им да бъдат изменени в сходство с крос-сексуалната им еднаквост, която желаят да потвърдят, и техните родители не могат да създадат безусловно нищо против това. Това е измислено от трансджендър юристи и техните съидейници на властови позиции. (В тази връзка, Libs of Tik Tok напълно наското бяха неразрешени от Facebook, поради привличане на нежелано внимание към обстоятелството, че детската болница в Бостън прави трансджендър интервенции на малолетни. Извратените имат другари на високи места в тех-индустрията.)
Вие ми кажете, по какъв начин обществото ще възпре перверзници, които разрешават на деца непрестанно да обезобразяват телата си по полови аргументи, което ляво насочените хора утвърждават. Просто не може да стане. Не може да бъде направено. Погледнете с каква светлинна скорост падат табутата на сексуалността и какъв брой бързо децата биват сексуализирани от медиите и обществените медии. Libs of Tik Tok докуметира от самото начало учители от главното учебно заведение, и даже от детските градини, хвлаещи се по какъв начин срещат децата с джендърната флуидност пред впечатлителната си аудитория от дребни хора. И на това му споделят оформяне.
Трябва да отбележа също и че фестивалът в Сидни не е периферно събитие.. Стивън Пинкър ще приказва там, наред с голям брой други забавни сесии. Струва си да се означи обаче, че курирането на „ рискови хрумвания “, които фестивалът счита за възможни за разискване, не позволява рискови хрумвания от крайната десница, като въпросът с бялото предимство.
Доволен съм! Смятам, че рисковите хрумвания и други такива, би трябвало да бъдат табу. Но вижте какво вършат те: те вървят на пръсти по ръба на това, което левите хора считат за някакво табу, само че към момента дискутируемо. Те местят прозореца на Овертон. Очаквайте да видите опити за нормализиране на зоофилията от „ просто задаващи въпроси “ прогресисти в идващите години.
Още един образец за това, че протекциите против ужасяващи извращения са тънки като хартия. Професор Стюарт Ричи документира и осъжда отблъскващата порочност на двама свои сътрудници учени, одобрили публикуването на научен документ, в който завършващ студент мастурбира на илюстрации на детска порнография, и написа за това, което е научил, а тези леви учени пазят плана, единствено тъй като един закостенял политик го е осъдил. Трябва да изтъквам някои смущаващи материали тук, само че е нужно, с цел да покажа какъв брой е огромно това зло.
„ Наскоро откривателят и докторант по PhD стратегия в Манчестърския университет Карл Андерсън разказа „ опит “, в който, за интервал от три месеца, той мастурбира единствено на списания с детска порнография. Той води дневник, написа в него всякога, когато мастурбира, уточнявайки „ кой материал използвах, къде го направих, в какъв брой часа и за какъв брой време “.
Доста е мъчно да се избере коя част от работата да се цитира. Всъщност предлагам да прочетете цялото нещо (не е дълго), единствено с цел да видите какъв брой необикновено необичайно може да бъде едно „ автоетнографско “ проучване – проучване, при което изследващият разказва личния си опит и се пробва да извлече по-широки уроци за обществото.
Но ето един откъс (забележете „ доста дребни “):
„ Горните образци, с истории от отминалото детство, бяха достоверни за мен, споделих си „ това е изцяло допустимо “... Но доста постоянно се срещаха персонажите на доста дребни момчета, които алчно скачат върху първия член, който им се показа. Това също ми вършеше работа, само че по друг метод. Сякаш таман по историите за момчешкото детство, подсилващи едно полово любознание, което си е там по начало за типичното съзряващо момче, бяха моделирани персонажите и тези други истории придаваха прекомерно възбудена половост на персонажите, които поначало не биха били полови (или най-малко не толкоз полови, или не по този начин). “
Ето и различен откъс от един от дневниците на Андерсън (трябва още веднъж да подчертая, че това бе оповестено в уважавано академично издание):
„ Продължих в леглото, подредих възглавниците, до момента в който намеря комфортната позиция, малко церемониално... Момчето в този момент гледа серия от японски манга комикс за Токио-кун през прозореца, на верандата, до момента в който си прави чекия. Подхлъзва се на снега и е оголен. Токио-кун сърдит, също и възбуден, до момента в който продължава да повтаря „ Аз не съм хомо! “ Момчето, което всичко си е признало и няма какво да губи, се хвърля към Токио-кун и стартира да души члена му и да лиже гладките му топки и до момента в който чаках да свърши фрагмента, аз свърших! “
Още един път, скърбя, че извиках тези облици в съзнанието ви, само че беше нужно. За естествените хора е невероятно да повярват какви декаденти могат да са университетските хора. Те крият огромна част от това зло зад евфемизми. Както акцентира проф. Ричи, това не е оповестено в някакъв незаконен вестник за перверзници, било е оповестено в реномирано академично издание и проучването на този ненормалник е било утвърдено от огромен английски университет.
Още от Ричи:
„ Един дневник на мастурбирането не е „ проучване “. В него няма безусловно нищо, което можем да научим, с изключение на да придобием смущаващо усещане за съзнанието на неговия създател. А това схващане е доста накриво място. Писателят Бен Сиксмит на Андерсън и откри, че е издавал с еротични фотоси на момчета „ на не повече от 13 години “ и е дал за списание Vice („ грях “, англ. – б.пр.) през 2012 година, което би трябвало да се прочете, с цел да повярва човек. Аз не съм юрист и няма да ходя в тази посока, само че в случай че погледнем съответните закони на Англия, не виждам по какъв начин материалите с японска детска порнография, които той има, могат да са законни (но, както споделих: не съм адвокат).
Това, което най-много ме интересува, е реакцията на сътрудниците на Андерсън от университетските среди.
За благополучие, имаше, отвратени от документа и го обявиха обществено – и добре направиха. Но когато някои други учени видяха закостенял народен представител да туитва във връзка на проучването, им пристигна допълнително. Те се хвърлиха в акция и влязоха слепешком в един, инцидентно заложен или не, капан. “
Трябва да, с цел да разберете защо приказва Ричи. Тези учени, в това число някои огромни имена, са толкоз глупави, че биха защитавали всичко, което консерваторите нападат.
Намесвам всичко това тук, с цел да подчертая, че „ единодушието “ е защитна стена от хартия. Повечето от вас би трябвало да са живели задоволително дълго, с цел да са видели по какъв начин в миналото хрумвания от периферни академични факултети (като да вземем за пример джендър флуидността), доста бързо превзеха нашето общество, като първо покориха мозъците на елитите, които след това ги разпространиха измежду необятната общественост, благодарение на съмишлени медии. Знаем накъде отива всичко това, тъй като сме виждали накъде сходни неща са ни отвеждали в предишното: към тоталитаризъм.
„ Поколението писатели и актьори след Първата международна война беше белязано от прегръдката и прославата на анти-културни философии и дейности като метод да се показва пренебрежение към откритите йерархии, институции и мисловни школи. Аренд споделяше за някои създатели, които величаят волята за власт, че „ те са чели не Дарвин, а Маркиз дьо Сад “.
Тя имаше поради, че тези създатели не са се възползвали от почтени интелектуални теории, с цел да оправдаят своята трансгресивност. Те са се потопили в това, което е най-низко в човешката природа и виждат това като акт на освобождение. Оценката на Аренд за поствоенните елити, които се отнасяха с безразсъдна гадност към честността, може елементарно да се приложи към тези в днешни дни, които отхвърлят демократични правила като почтена игра, благородно съревнование, свободно слово и свободно съюзяване като трудности пред равенството. Аренд написа:
„ Членовете на елита не възразяват да платят цената – разрушаването на цивилизацията – за удоволствието да видят по какъв начин тези, които преди бяха незаслужено изключени, си проправят пътя в нея. “
Да се гледа на трансгресивната половост като на обществено богатство не е откритие на половата гражданска война. Подобно на актуалния Запад, късната Руска империя също е била подхвърляна от вълните на това, което историкът Джеймс Билингтън назова „ угриженост за секса, която е съвсем без паралел в по-ранната съветска просвета. “
Сред обществения и интелектуалния хайлайф половият авантюризъм, перверзните тържества и всички форми на сенсуалност са били публикувани. И освен измежду елита: трудовите маси, сами в града, без черква, която да товари тяхната съвест с виновност, или село, което да ги одумва, са намерили разтуха в секса.
Краят на формалната цензура след въстанието през 1905 година отваря шлюзовете за еротичната литература, която намира обновяване в половата пристрастеност. „ Сенсуализмът на епохата беше в доста стеснен смисъл пъклен “, написа Билингтън, описвайки по какъв начин фигурата на сатаната става сантиментален воин за актьори и музиканти. Те се възхищават на диаболичната подготвеност да не се стопира пред нищо, с цел да се удовлетворят желанията и да се упражни волята. “
Преди 30 години облик като Desmond is Amazing – дете, което е мил кралица, изпълняваща полово провокативни танци – би било считано за шокиращо табу и непоносимо експлоататорство. Днес обаче. Това е очевидно сексуализиране на дете в предпубертетна възраст. Никак не е мъчно да си представим идната стъпка: да се упорства за неговото „ право “ да има полова интензивност, тъй като „ децата са полови същества “, или някоя сходна софистикация.
Буржоазирането на зоофилията настава. Нашата цивилизация се посвети на идеали, които изискват тъкмо това. Институционалните елити на нашата ръководеща класа ще продължат да заглушават гласовете, които стачкуват против варваризирането на деца в интервенции а ла Менгеле и химически лечения, до момента в който се подготвят да възстановяват неща, които преди са били неизречими. Защо? Защото разрушаването на половите табута е основна инструкция на актуалния западен прогресивизъм (а ти, почтено дете, си мислеше, че лявото желае да поправи най-много икономическото неравноправие и експлоатацията).
Това не може да продължава постоянно. Те разрушават основите на цивилизования живот. Ако историята е някакъв индикатор (Хитлер), откатът, в случай че пристигна, може да е още по-нецивилизован. Ние към този момент сме сега, в Съединените щати, в който будността – или идеологическото завладяване от лявото – на огромните институции (медии, университетски среди, просвета, медицина, право, войска, разузнаване, бизнес, спорт и т.н.), трансформира тези институции в неблагонадеждни за милиони американци. На тях обаче не им пука, те ще освободят всички ни от старомодните ни предубеждения, без значение дали желаеме, или не. След петнайсет години прайдовете ще включват и общността на зоофилите.
Защо не? Как може да забраниш на някого да усеща и да показва горделивост от половото предпочитание към животни, когато си построил цяло придвижване към почитането и нормализирането на в миналото трансгресивна половост и си разширил по този начин наречената общественост на полово другите до степен, че флагът на придвижването би трябвало непрекъснато да бъде променян, тъй че да включва постоянно разрастващия се кръг на гордите?
Не уеднаквявам хомосексуалното предпочитание със содомията, разберете. Нито пък мисля, че легитимирането на хомосексуалността открива пътя за легитимирането на содомията. Това, което споделям, е че фундаменталните правила на актуалното общество по отношение на секса – радикална неосъдителност, приемане на половото предпочитание като фундаментална част от човешката еднаквост (и затова, човешко право) и така нататък – ни оставя прекомерно малко благоприятни условия за опозиция против настъпването на надълбоко извратеното.
Казвам, че правилата в поддръжка на придвижването за нормализиране половите стремежи и практики, считани преди за табу, могат елементарно да бъдат приложени към други форми на полово предпочитание. Казвам, че либерализмът, който се разви в полова гражданска война, не е задоволителен, че няма да може да удържи приливът от перверзия задълго. Да си спомним, че имаше също и педофилско придвижване, което беше подкрепяно от институционалните управляващи.
То към този момент не съществува, популярност Богу, което ни дава вяра, че обществото може да пристигна на себе си. Но се запитвам, какъв брой време здравият разсъдък ще продължи да надвива пред лицето на съвсем мигновеното сриване на доста други табута към секса и сексуалността. Социологът Франк Фуреди за това, че Германия сега е в положение на честен колапс по отношение на джендър идентичността, включтиелно джендър идентичността на малолетни.
„ Наистина, по какъв начин ще спреш легализирането на зоофилията, изключително в известна просвета, в която вътрешните бариери сред масите са били разрушени от широкоразпространена хардкор порнография? „ Какво общо има навикът на моя комшия да бъде дръстен от немската си овчарка с моя брак? “ споделят глупавите либертарианци. „ Животните не могат да дават единодушие! “, врещят глупавите либерали, като се надявам, че имат задоволително нюх да не го вършат с цялостна с шунка уста.
This is 100% pseudoscience, and it has captured all of our scientific and medical institutions. This is extremely dire. It must be rooted out.
— Colin Wright (@SwipeWright)
Допълнение: Ето, просто вижте:
Колин Райт (еволюционен биолог, безбожник, хуманист. Изучава личностните характерности на обществени инсекти и паяци – б.пр.):
Това е 100% псевдонаука и тя е превзела всички наши научни и медицински институции. Това е извънредно злокобно. Трябва да бъде изкоренено.
Роби Старбък (социално зает режисьор и продуцент от кубински генезис, претендент за народен представител от Тенеси – б.пр.):
В това видео Кристи Олезески, PhD, признава, че медицината в Йейл води деца на ТРИ ГОДИШНА ВЪЗРАСТ в тяхното „ джендър странствуване “. Тя е съосновател на педиатричната джендър стратегия на Йейл. ТРИГОДИШНИТЕ не би трябвало да бъдат насочвани към промяна на пола!
Оставете ги на мира.
— Matt Mehan (@MTMehan)
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ