Учебните програми по математика са твърде амбициозни и трябва да

Учебните стратегии по математика са прекомерно амбициозни и би трябвало да се орежат. Това мнение изрази във Варна ръководителят на комисията по просвета и обучение към Народното събрание Красимир Вълчев. Той се включи в интернационален конгрес за новаторската просветителна среда, които се организира в морската столица, съобщи кореспондент на Moreto.net.

Бившият учебен министър счита, че точно прекомерно амбициозните стратегии по математика са един от факторите за ниските резултати на матурите по предмета. Той разяснява, че оценките са ниски и по БЕЛ, само че по – скоро там, където има централизация на деца от уязвими групи и във връзка с това кой е говоримият майчин език в фамилията. По математика обаче казусът с ниските резултати е всеобщ и систематичен.

„ Резултатите до 4 клас са положителни. Проблемите се зараждат 3 – 4 клас. Нашите образователни стратегии са амбициозни. Едно дете елементарно се демотивира и самоизключва. Фактор е още поколенческият проблем - децата не могат да се концентрират. Трябва да се спрат екраните и да лимитират в оптималната степен. Това пречи на развиването на децата.

Има проблем и във връзка с тези, които не знаят български и не схващат изискванията на дилемите. Освен това няма задоволително учители по математика. ", разяснява Вълчев. Допълни, че в случай че по други предмети можем да се мине с по – дребни промени в образователните стратегии, то по математика „ не можем да минем без орязване на стратегиите. За да се създадат по – малко амбициозни, би трябвало да ореже да се отреже дълбочина на тематиките. Да се усилят часовете. Трябва да има повече на практика часове. Няма време за затвърждаване, препуска се през програмата. "

Прекалената плътност на материала и програмата постоянно става причина за частни уроци още от началните класове, тъй като родителите им стартират да усещат, че децата им изостават.

По отношение на резултатите по БЕЛ излиза наяве, че базовият проблем е с майчиния език, т.е. ние не съумявам в предучилищна възраст да интегрираме езиково в задоволителна степен тези деца, тъй като езикът е причина за всички останали компетентности. Не съумява по-късно просветителната система да ги интегрира, разяснява Вълчев.

„ Едно дете влиза в час без да владее на отзивчиво равнище български език, само че стартира да учи всичко останало. Идеята е първоначално да се стартира единствено с образование по език при такива деца и по-късно да се минава към останалата част от програмата. ", сподели още Вълчев. По думите му има деца, които са българчета, само че са като мигранти в България. Те са обречени на изхвърляне от системата.

Все отново анализите сочат, че има по – малко отпаднали възпитаници от системата. Учат повече години, само че в част от случаите се касае за избутване, което също не е добър вид. Единствената рецепта е да се поставят повече старания, счита експертът.

Вълчев смята, че децата би трябвало да бъдат готови за ерата на изкуствения разсъдък на първо място като хора.

„ В предучилищна възраст би трябвало да ограничим допустимо най – доста потреблението на екрани и осведомителни технологии, в случай че желаеме да развием по – необятен кръг от умения. В ранна детска възраст вредят на развиването на мозъка, на когнитивните, отзивчивите, обществено – прочувствените умения и най – към този момент на концентрацията. За да са пригодни за ерата на нововъведенията, би трябвало да ги създадем хора, да усилим филантропичното обучение, да имат базовите умения, с цел да могат да надграждат. Всеки преподавател във всеки час може да бъде новаторски посредством метода си на преподаване и мотивация на учениците. Днес е все по – мъчно да мотивираш едно дете. Все повече би трябвало да правиш изключения от общите правила. Системата би трябвало да бъде отворена, а не с тясно инструктиращи правила, които да я контролират. Системата действа поради документа, а не поради децата и учителите. ", сподели още Вълчев.