Чувате ли? Децата викат...
Учебната година стартира не доста оптимистично - със статистики за продължаващо принуждение върху деца и за осъдени родители, които отхвърлят да пращат своите наследници на учебно заведение. А политиците към момента не бързат с правенето на Национална тактика за превъзмогване на насилието и експанзията в учебните заведения и фамилиите. За нея се сещат единствено, когато стане следващата покруса, в която са забъркани деца.
„ На над 500 родители са издадени наказателни постановления, поради това, че не пращат децата си на учебно заведение. През предходната образователна година поради същото нарушение са спрени 100 300 обществени помощи”. Това заяви самият министър на образованието Красимир Вълчев. Въпреки напъните на министерството излиза наяве, че продължава порочната процедура някои родители да вземат помощите за децата си като обществено слаби и да не ги употребяват за учебно заведение. От години това се прави най-вече в ромските гета, само че освен. Има родители, които не престават с тези средства да си купуват храна и алкохол, вместо учебници и пособия за децата си.
„ Близо 700 сигнала за принуждение над деца в фамилията са получени през предходната година на Националната телефонна линия за деца”, стана ясно тези дни. Това обаче са единствено записаните по този метод случаи, в реалност те са доста повече.
Едва ли има смисъл тук и в този момент да припомняме всички незаконни прояви на малолетни и малолетни през годините обратно. Училищният психолог Иван Игов в диалог ми цитира, че 27 на 100 от учениците в България са подложени на систематичен тормоз в учебно заведение. А 1/3 от фамилиите у нас живеят в експанзия, побоища и тормоз.
Децата, станали жертви на принуждение, нормално също стават насилници. Освен към експанзия, те са склонни към приложимост на опиати, към самоубийства и изпадане в меланхолия. Това са обществени изказвания на експерти, заети в тази област.
Пак съгласно тях, за принуждение приказваме освен, когато плющят шамарите, а и когато се упражнява душевен тормоз върху подрастващите. Примерно, когато не им обръщаме задоволително внимание или не им разрешаваме да вършат свои избори.
Децата подражават даже, когато става въпрос за експанзия. Затова е доста значимо обществото да прояви угриженост и да се опита да управлява сходни процеси. Как а стане това ли? Ами първоначално с уместно законодателство и правила. Също по този начин и с дейни стратегии в учебните заведения и обществените служби за образование и други, заимствани от други страни, където също този проблем не е от през вчерашния ден. Няма смисъл да се вайкаме, че тези проблеми са единствено у нас. Не, не са, за жалост.
Само че другаде обществата признават, че болеят от този актуален камшик. А ние тук го подценяваме и все си обещаваме, че от на следващия ден ще стартираме да го мислим и решаваме.
"Да се отгледа едно дете, е нужно цяло село ", гласи една африканска сентенция, която цитира дългогодишният учебен психолог и някогашен народен представител Христо Монов. Според него нашето общество не чува гласа на децата си.
А нали те са нашето бъдеще и тогава какво ни чака отсега нататък?!
„ На над 500 родители са издадени наказателни постановления, поради това, че не пращат децата си на учебно заведение. През предходната образователна година поради същото нарушение са спрени 100 300 обществени помощи”. Това заяви самият министър на образованието Красимир Вълчев. Въпреки напъните на министерството излиза наяве, че продължава порочната процедура някои родители да вземат помощите за децата си като обществено слаби и да не ги употребяват за учебно заведение. От години това се прави най-вече в ромските гета, само че освен. Има родители, които не престават с тези средства да си купуват храна и алкохол, вместо учебници и пособия за децата си.
„ Близо 700 сигнала за принуждение над деца в фамилията са получени през предходната година на Националната телефонна линия за деца”, стана ясно тези дни. Това обаче са единствено записаните по този метод случаи, в реалност те са доста повече.
Едва ли има смисъл тук и в този момент да припомняме всички незаконни прояви на малолетни и малолетни през годините обратно. Училищният психолог Иван Игов в диалог ми цитира, че 27 на 100 от учениците в България са подложени на систематичен тормоз в учебно заведение. А 1/3 от фамилиите у нас живеят в експанзия, побоища и тормоз.
Децата, станали жертви на принуждение, нормално също стават насилници. Освен към експанзия, те са склонни към приложимост на опиати, към самоубийства и изпадане в меланхолия. Това са обществени изказвания на експерти, заети в тази област.
Пак съгласно тях, за принуждение приказваме освен, когато плющят шамарите, а и когато се упражнява душевен тормоз върху подрастващите. Примерно, когато не им обръщаме задоволително внимание или не им разрешаваме да вършат свои избори.
Децата подражават даже, когато става въпрос за експанзия. Затова е доста значимо обществото да прояви угриженост и да се опита да управлява сходни процеси. Как а стане това ли? Ами първоначално с уместно законодателство и правила. Също по този начин и с дейни стратегии в учебните заведения и обществените служби за образование и други, заимствани от други страни, където също този проблем не е от през вчерашния ден. Няма смисъл да се вайкаме, че тези проблеми са единствено у нас. Не, не са, за жалост.
Само че другаде обществата признават, че болеят от този актуален камшик. А ние тук го подценяваме и все си обещаваме, че от на следващия ден ще стартираме да го мислим и решаваме.
"Да се отгледа едно дете, е нужно цяло село ", гласи една африканска сентенция, която цитира дългогодишният учебен психолог и някогашен народен представител Христо Монов. Според него нашето общество не чува гласа на децата си.
А нали те са нашето бъдеще и тогава какво ни чака отсега нататък?!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ