Подарък за ЧРД на Тодор Живков ли е убийството на Георги Марков?!
Убийството на писателя, който в продължение на три години чете постоянно по радио „ Свободна Европа ” своите „ Задочни репортажи за България ” – най-масираната рецензия против режима е подаръкът на Държавна сигурност за Живков, осъществен с техническата помощ на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
През 1991 година участникът в интервенцията от руска страна ген. Олег Калугин, шеф на ръководство „ К ” (контраразузнаване) в руското Първо основно ръководство (ПГУ), признава обществено, че през януари 1978 година в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) идва искане от Живков, направено от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за обезвреждане на Георги Марков, което в последна сметка е утвърдено, макар първичната опозиция на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по това време ген. Юрий Андропов.
От българската страна интервенцията е координирана на най-високо ниво – от тогавашния шеф на Първо главно управление (на ДС) ген. Васил Коцев и заместникът му ген. Владимир Тодоров.
Репортажите на Георги Марков, касаещи Тодор Живков, са предавани в 11 радиопредавания от ноември 1977 година до януари 1978 година и касаят три техни срещи.
Георги Марков
Първата разказана среща на Марков с Тодор Живков е от октомври 1964 година Срещата е по самодейност на Тодор Живков, който го кани него, художничката Златка Дъбова, писателката Лада Галина и поета Анастас Стоянов да го съпроводят на една туристическа разходка от Витиня до връх Миджур, където, откакто са обядвали навън, са върнати назад с чайката. Георги Марков за първи път се среща с него.
Ако има нещо сериозно в първия репортаж на Марков за срещата му с Тодор Живков, то това е, че от неговото изявление по какъв начин „ Два пъти Хрушчов ЗРАВАТА МЕ ДРА ” той е схванал какъв брой подвластен и зависещ е бил на волята на „ руския шеф ”.
Вторият репортаж е по-критичен. В него става въпрос за втората среща на Марков с Тодор Живков, след четири години, още веднъж по негова покана, да му гостува и вечеря с него в двореца „ Бистрица ” в Боровец.
Той слага въпроса за изгонените в Бургаския спектакъл от Военния спектакъл – режисьора Асен Шопов, и актьорите – Наум Шопов и брачната половинка му, които са били свързани със свалената му пиеса “Да се провреш под дъгата ”. Острието му е ориентирано повече към тези негови сътрудници, които са били също поканени от Живков. И той се изрича доста неласкаво за поета Анастас Стоянов, по това време секретар на Съюза на писателите, който го приканил от името на всички да благодарят на Живков за полаганите към писателите грижи. Споменава и за сервилническото държание на Любомир Левчев. Георги Марков показва в една гротескна светлина вечерята в трапезарията, държанието на присъстващите, прехласването по ловджийската тематика – обичана за Живков, появяването на някакъв артист – Иванчо, който с „ козешки глас ” пеел песни за „ сияйни простори и алено знаме ”, за „ левент Янко и мечката ”. Неговото най-голямо отвращение настава обаче, когато Анастас Стоянов взема думата и откакто благодари на Живков за вниманието и показва безрезервната поддръжка на писателите към партийната линия, почнал да приказва за негативни феномени измежду писателите, носители на които са били Блага Димитрова, Валери Петров, Веселин Андреев и други. Георги Марков изрича мнение, че това размразяване на сътрудници е станало със единодушието на Тодор Живков, като „ по този начин най-често изявените „ от долу ” отзиви и оферти в действителност се оказват директно проведени „ от горе ”. И оприличава партийните ни ръководители с Пилат Понтийски.
В репортажа има и някои любопитни детайлности по отношение на подхвърлени реплики на Тодор Живков. Например признанието му, че е имало квалифициран боен прелом против него. Или пък изказаното мощно отрицателно мнение към Чаушеску. Или възклицанието му, когато са говорили за Веселин Андреев, че той „ трябваше да бъде разстрелян още преди време ”.
И третият репортаж е за срещата на Марков с Тодор Живков във връзка снемането от репертоарния проект на Военния спектакъл на пиесата му „ Да се провреш под дъгата ”.
През 1991 година участникът в интервенцията от руска страна ген. Олег Калугин, шеф на ръководство „ К ” (контраразузнаване) в руското Първо основно ръководство (ПГУ), признава обществено, че през януари 1978 година в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) идва искане от Живков, направено от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за обезвреждане на Георги Марков, което в последна сметка е утвърдено, макар първичната опозиция на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по това време ген. Юрий Андропов.
От българската страна интервенцията е координирана на най-високо ниво – от тогавашния шеф на Първо главно управление (на ДС) ген. Васил Коцев и заместникът му ген. Владимир Тодоров.
Репортажите на Георги Марков, касаещи Тодор Живков, са предавани в 11 радиопредавания от ноември 1977 година до януари 1978 година и касаят три техни срещи.
Георги Марков
Първата разказана среща на Марков с Тодор Живков е от октомври 1964 година Срещата е по самодейност на Тодор Живков, който го кани него, художничката Златка Дъбова, писателката Лада Галина и поета Анастас Стоянов да го съпроводят на една туристическа разходка от Витиня до връх Миджур, където, откакто са обядвали навън, са върнати назад с чайката. Георги Марков за първи път се среща с него.
Ако има нещо сериозно в първия репортаж на Марков за срещата му с Тодор Живков, то това е, че от неговото изявление по какъв начин „ Два пъти Хрушчов ЗРАВАТА МЕ ДРА ” той е схванал какъв брой подвластен и зависещ е бил на волята на „ руския шеф ”.
Вторият репортаж е по-критичен. В него става въпрос за втората среща на Марков с Тодор Живков, след четири години, още веднъж по негова покана, да му гостува и вечеря с него в двореца „ Бистрица ” в Боровец.
Той слага въпроса за изгонените в Бургаския спектакъл от Военния спектакъл – режисьора Асен Шопов, и актьорите – Наум Шопов и брачната половинка му, които са били свързани със свалената му пиеса “Да се провреш под дъгата ”. Острието му е ориентирано повече към тези негови сътрудници, които са били също поканени от Живков. И той се изрича доста неласкаво за поета Анастас Стоянов, по това време секретар на Съюза на писателите, който го приканил от името на всички да благодарят на Живков за полаганите към писателите грижи. Споменава и за сервилническото държание на Любомир Левчев. Георги Марков показва в една гротескна светлина вечерята в трапезарията, държанието на присъстващите, прехласването по ловджийската тематика – обичана за Живков, появяването на някакъв артист – Иванчо, който с „ козешки глас ” пеел песни за „ сияйни простори и алено знаме ”, за „ левент Янко и мечката ”. Неговото най-голямо отвращение настава обаче, когато Анастас Стоянов взема думата и откакто благодари на Живков за вниманието и показва безрезервната поддръжка на писателите към партийната линия, почнал да приказва за негативни феномени измежду писателите, носители на които са били Блага Димитрова, Валери Петров, Веселин Андреев и други. Георги Марков изрича мнение, че това размразяване на сътрудници е станало със единодушието на Тодор Живков, като „ по този начин най-често изявените „ от долу ” отзиви и оферти в действителност се оказват директно проведени „ от горе ”. И оприличава партийните ни ръководители с Пилат Понтийски.
В репортажа има и някои любопитни детайлности по отношение на подхвърлени реплики на Тодор Живков. Например признанието му, че е имало квалифициран боен прелом против него. Или пък изказаното мощно отрицателно мнение към Чаушеску. Или възклицанието му, когато са говорили за Веселин Андреев, че той „ трябваше да бъде разстрелян още преди време ”.
И третият репортаж е за срещата на Марков с Тодор Живков във връзка снемането от репертоарния проект на Военния спектакъл на пиесата му „ Да се провреш под дъгата ”.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ