Убийството на бизнесмена Кирил Русев, за което сега са арестувани

Кирил Русев дружно със свои близки подписва контракта в офиса на Стоян Александров в постройка против Руската черква. Той взема парите, като разписва и нотариален акт за договорна ипотека върху игрална зала с коктейл бар на ул. „ Нишава “ №159 в столицата. Площта на парцела е 175 кв. м. В документа, още веднъж да уточним, е записано, че Стоян Александров дава безлихвен заем в размер на 306 800 щатски $, макар че Русев получава единствено 260 000 $. Разликата сред двете суми е 46 800 $. Това е скритата рента от 18% годишно. Въпреки това в акта за ипотеката е заковано, че заемът е безлихвен, което въобще не дава отговор на истината. При по този начин формираните документи обаче даже и при проверка от Национална агенция за приходите не може да се потвърди, че Стоян Александров е дал по-малко пари. Както изясняват препатили, някогашният министър на финансите постоянно първо си прибирал лихвата, а след това се погасявала главницата. Единствено придвижването по банковите сметки на двете страни може да разкрие какви са точните суми, с които е работено.

Стоян Александров дава пари на Кирил Русев на два транша. Първо трансферира 220 000 $, а по-късно още 40 000 $. Русев не е получил нито стотинка повече, безапелационни са негови близки.

Според сделката, той е трябвало да върне парите на 4 вноски. Първите три са по 11 700 $, само че това са единствено лихви. Последната вноска отново е рента от 11 700 $, плюс главницата от 260 000 $.

Кирил Русев почнал да връща дълга си, като превежда парите по персоналната сметка на банкера. Бизнесменът бил уверен, че всичко е наред, до момента в който в един миг след закъснение на вноска, Александров почнал да му завежда дело след дело. При това изискал да му бъде върната цялостната сума, без да регистрира парите, които към този момент е получил от клиента си.

Кирил Русев и околните му изпадат в обаян кръг. Близо половин година нито той, нито юристите му имат опция да се срещнат с делата. Подават сигнали до ръководителя на Софийския областен съд и едвам по-късно съумяват да получат достъп до въпросните каузи. Оказва се, че те въобще не са прошнуровани и номерирани! Затова пк от тях са изчезнали правосъдни документи, а за похлупак не е платена и държавната такса. Излишно е да описваме хода на тези каузи, които се водят в Районния и Градския съд в столицата. В последна сметка Русев се разделя с ипотекирания парцел на ул. „ Нишава “. Атрактивният обект става благосъстоятелност на Стоян Александров, а той го подарява на сина си.

Явно и съдът се оказал много благоразположен към някогашния министър, споделят наблюденията си адвокати. Няма подозрение, че по това време Стоян Александров е недостижим. Едва 10 години по-късно, чак през 2018-а, той ще бъде осветлен като лихвар и ще стартират да валят десетки сигнали на ужилени от активността му хора.

Три години преди този момент обаче някогашният финансов министър от държавното управление на Любен Беров ще се появява в политиката за финален път. През 2015 година той става консултант в Столичната община като представител на „ Движение 21 “ на другояче доста кардиналната и способена по всички въпроси Татяна Дончева.

Дълго граденият облик на топ финансист обаче рухва през 2018 година, когато Стоян Александров най-сетне е посочен от прокуратурата като незаконен лихвар. Оказва се, че той е развивал сполучлива, въпреки и нерегламентирана лихварска активност още от 2002 година Подобно на контракта с Кирил Русев, на всички места в документите на клиентите си пишел, че това са безлихвени заеми. Да не приказваме, че милионите, които е изкарал от черния си бизнес, остават невидими за Национална агенция за приходите и за тях той не заплаща и стотинка. А когато въпреки всичко е подгонен от прокуратурата, адвокатката му Татяна Дончева се гневи, че следствието против финансиста било… политическо! Освен това клиентът й давал назаем лични пари и това съгласно нея не било банкова активност.

По груби сметки на държавното обвиняване през годините Стоян Александров е раздал над 200 заема за близо 10 млн. евро, плюс над 906 хиляди лева Само че не го питат по какъв начин ги е изкарал, а той самият тръби по медиите, че всичките му пари са с чист генезис и платени налози. В последна сметка му повдигат две обвинявания. Първото – за дадени от него 61 заема за 541 000 лева, 1 693 160 $ и 3 738 600 евро и второто – че като шеф на „ СТАЛ 2007 “ ЕООД и години наред е въртял противозаконна банкова активност. По това дело въпреки всичко са добавени и още 14 заема за 1 006 400 лева и 9 955 579 евро. Самият Александров пък резервира свободата си против 100 000 лв..

До развръзка в правосъдна зала по този начин и не се стига, както е известно. Първо, самият Стоян Александров прави всичко допустимо, с цел да протака делото. Той залива Съдебна палата с тъжби против „ корумпираните “ прокурори и досиетата са върнати за доразследване. След това гибелта му от тежък инсулт през август, 2020 година поставя дефинитивно точка на правосъдната авантюра.

Стоян Александров върти лихварство още от времената, когато е банков шеф. Първите ипотеки, свързани с черния  му бизнес, са вписани в Имотния указател през 2002 година Ипотеките се водят или на негово име, или в интерес на компаниите му „ СТАЛ 2007 " ЕООД и „ Александров и сие " ООД. Работел с лихви от 18 до 20%, каквито тогава оферират и банките. Само че за разлика от тях, Стоян Александров не се интересувал от приходите на клиентите си и не им търсел данъчни заявления. Давал парите за къси периоди, сключвал единствено едногодишни контракти, а неизменимото изискване е първо да се изплати лихвата, а едвам по-късно и главницата.

Бивши негови клиенти изясняват, че Александров въртял частното лихварство, без да се смущава, напряко от кабинета си на банков шеф в постройката против Руската черква, където, да напомним, сключил контракт и с убития в този момент Кирил Русев. Разбира се отпускал заемите в персонално качество, а не от името на банката, която ръководи.

За първи път обществено се разчува, че е лихвар, през 2008 година около скандалната машинация с общински парцел за 10 млн. лева, станала известна като „ Златното пате “. Бойко Борисов като столичен кмет по това време дава сигнал до Градската прокуратура за аферата, в която е забъркан Петър Драшков, брат на тогавашния зам.-директор на ДАНС Иван Драшков. Оказа се, че договорката за въпросния парцел е финансирана със заем от компания на Стоян Александров. Самият той не отхвърля, че дава заеми само че повтаря познатото факсимиле, че парите били персонално негови, с потвърден генезис и платени налози.

Особено скандална от тези години е историята, обвързвана с парцелите на починалия предприемач Йордан Миланов и невръстната му щерка Елисавета, която освен това се ражда много след гибелта на татко си. Според някакъв документ, очевидно фалшификат, Миланов бил получил заем от банкера през 2008 година До гибелта му през 2012 година обаче никой не търси парите от околните му.

След като той умира, майка му небрежно разпродава парцелите на сина си. Тя обаче не е преференциален дебитор за Стоян Александров. Причината е елементарна – скандалният предприемач Петър Цабалас, който нашумя като очевидец за обира на „ Алфа банк “, е съучастник с брата на Йордан – Николай Миланов, и имат обща компания. Съпругата на Цабалас и синът на Стоян Александров пък имат обща компания „ Рик Мениджмънт “ ООД. И с цел да не стане връзката очевидна, подобаващият дебитор се оказва двегодишното тогава дете Елисавета.

С мним правосъден развой. момиченцето е прието за дете на мъртвия Йордан Миланов. Елисавета получава семейството му Миланова. Да уточним – това дело е формирано години откакто бащата е умрял. Бабата бърза да признае, че детето е нейно внуче, макар че не е направена ДНК експертиза, която да потвърди дали в действителност Елисавета е щерка на мъртвия.

Така или другояче, момичето е нужният дебитор и може да стартира събирането на заема, който е 6 млн. евро! В един миг обаче излиза наяве, че няма контракт за заем. Той е небрежно изфабрикуван и години след гибелта на Йордан Миланов внезапно се появява документ, който сякаш бил подписан от него, без обаче подписът му да е удостоверен от нотариус, в случай че се отнася за дълг от 6 млн. евро! Цялата комплицирана и звучаща неуместно скица има една цел – Стоян Александров се пробва да прецака съдружници на Миланов и да им отмъкне безценен парцел на ул. „ Оборище ”.

Списъкът на излъганите през годините от известния банкер и учител в УНСС е доста дълъг и включва известни имена – и българи, и чужденци. Сред тях е и съветският предприемач Константин Циганов. Неговата компания „ Бояна Дрийм ” през 2009 година взема 300 000 евро заем от компанията на Стоян Александров „ СТАЛ 2007 “. Парите би трябвало да се върнат за три месеца, а лихвата е 13 500 евро, като освен това са ипотекирани парцели в Банкя. Запознати споделят, че приходът единствено от тази договорка за Стоян Александров е 390 040 евро. В края на 2011 година парцелите са трансферирани на неговата компания „ СТАЛ 2007 ”.

Година преди този момент Константин Циганов е изпъден от България, като опасност за националната сигурност. Той самият живее още от 2000 година в България, даже в един миг взема и българско поданство, което по-късно му лишават. В Русия в тези години медиите го разказват като началник на мощната Уралмашка формация от град Екатеринбург, на която тежат освен разстрели, само че и трафик на оръжия и нуклеарни материали. Оказва се обаче, че дори страховитият руснак превива глава пред лихваря Стоян Александров. Сестрата на починалия наркотрафикант Поли Пантев – Райна Пантева-Санино, също е взела заем от частния банкер, като освен това е заложила наследствения си парцел на ул. „ Пиротска ” – два магазина и солидна постройка.

Сред постоянните клиенти на Стоян Александров е и молдовецът Валери Копейхин. През годините предприемачът от време на време е получавал заеми – 156 хиляди евро, 228 хиляди евро, 259 хиляди евро и така нататък От Стоян Александров е взел на два пъти заем против ипотека и починалият политик и създател на Съюз на демократичните сили Румен Данов. Според осведомени парите му били нужни за лекуване в чужбина. В листата с клиентелата на финансиста са и няколко известни строителни босове.

Кредитите, които известният финансист раздава на десетки хора и компании против ипотеки, са разказани на над 70 страници в регистъра. Размахът на лихварския бизнес е величествен. Пари и ипотеки се въртят освен в столицата измежду близки и познати, само че и измежду хора от цялата страна, в по-големите градове и по Черноморието. Александров работи и с частни лица, и с компании. Понякога на една и съща дата е отпускал по 2-3 заема.

Клиентите на някогашния министър имат вяра, че като заплащат постоянно вноските си, погасяват и главницата по заемите си. Сметките им обаче се оказват криви и настава грубо просрочване на заемите, а оттова и загуба на ипотекираните парцели.

За налози при тази скица и дума не може да става, тъй като тарикатските елементи не са записани на никое място. Приживе Стоян Александров настойчиво твърди, че всичко е чисто и тъкмо, макар че прокуратурата изрично назовава лихварския му бизнес незаконен. Откъде у Стоян Александров това грандиозно самочувствие и чувство, че е над закона, което очевидно е предадено по завещание и на сина му Петър? Преди да се впусне

в лихварството, „ Александров построява добро име на политик и банкер. От зората на измененията той е освен във властта, само че и управлява едни от най-атрактивните банки в България. През 1994 година е шеф на Централната кооперативна банка, а единствено година по-късно в нея гръмва оня прославен скандал с изчезналите милиони на предприемача Михаил Семьонович Чорни, прочут като Майкъл Чорни.

Бившият притежател на мобилния оператор М-тел превежда на два транша по 3 млн. $, общо 6 милиона. Следите на тези пари се губят някъде из България и по този начин и не се намират. След това Стоян Александров се подвизава като ръководител на надзорния съвет на „ D банк ”.

Между многочислените си задължения като политик, банков шеф и академични учител, Стоян Александров развива и въпросния печеливш вземане-даване със заемите против рента. Докато раздава заеми под масата, алчният банкер не стопира да се изявява в медиите като гневен бранител на лихварството.

Той приказва с вещината на прочут академични учител, политик и финансист. Според него, в случай че един човек отпуска заеми със лични пари против рента, това не било банкова активност. Разбира се, не е неразрешено да се раздават даже и против рента лични пари, само че в случай че те са обложени с налози, прецизират обаче адвокати. „ Когато договарянето на рента стане непрекъснат източник на доходи, то към този момент приказваме за систематична активност, а не за случаен случай ”, споделят те.

След като съдът не съумя да озапти алчния Стоян Александров, това направи Съдбата.

Самозабравилият се лихвар умря единствено на 61 години, а мнозина изпитаха наяве удовлетворение от неговата кончина – значително несгоди е сторил през живота си.

 „ Стигнаха го моите проклятия! 3 вълшебства съм му направила, с цел да почине ", обществено съобщи тогава столичанка, ограбена от безскрупулния някогашен министър.

Източник: Уикенд, crimesbg.com