Смърт, страдание, ненавист: Числата на ужаса в Газа и Израел
У бийствена е статистиката на ужаса в Израел и Газа. Възможно ли е след толкоз доста гибел, след толкоз доста страдалчество, след толкоз доста ненавист да бъде преодоляна днешната галактическа бездна сред две антични култури?
Това написа Еми Барух в собствен коментар за .
Библейската заръка за престоя на човешкия жанр върху Земята идва след първото ликвидиране, разказано в книгата Битие, и се съдържа в шестата заповед: Не убивай. Според Библията първото посягане върху човешки живот е братоубийството, посочва Барух.
Не убивай - през днешния ден този императив звучи архаично, патетично, покъртително. Защото е убийствена статистиката на убитите. И е убийствена статистиката на убийците, посочва тя.
Убийствената статистика в Газа и Израел
" Пиша тези думи 100 дни след началото на войната в Близкия изток, провокирана от Хамас на 7 октомври предходната година ", показва Барух. Към началото на седмицата тази статистика е следната:
На 7 октомври от екзекуторите на " Хамас " са убити най-малко 1200 мъже, дами и деца.185 са убитите израелски бойци.23 968 са убитите палестинци (по данни на " Хамас " ) след израелската контраатака. В това число бойци, цивилни и хиляди деца.
" И тъй като може да си съвсем " мъртъв ", без да си физически погубен ", написа Еми Барух, статистиката продължава:
Съдбата на 136-има души, отвлечени и държани в плен от " Хамас ", към момента е незнайна.Над 60 000 са ранените мъже, дами и деца в линията Газа.1,9 милиона палестинци са останали без дом или са разселени.200 000 са израелците (по данни на JTA и на правителството), които са напуснали своите домове в южните и северните елементи на страната, трансформирали се във военни зони.300 000 са отнетите разрешителни за работа на палестинци от Западния бряг, който се намира на прага на стопански колапс.
Но най-страшната картина, невиждана в дългата история на споровете сред израелци и палестинци, е това, което камерите на репортерите от линията Газа ни демонстрират всеки ден - някакъв апокалиптичен " колаж ” от ужасяващи кръвопролития, унищожени човешки ориси, убити хора, обезумели от тъга лица, които бродят към димящите остатъци на тогавашните си къщи и улици. Без покрив, без вода, без медикаменти, без храна, без вяра, коментира Еми Барух.
Тези фрагменти активизират международната общност, която упорства за прекъсване на огъня. За прекъсване на огъня и договаряния за освобождение на заложниците упорстват и доста израелци. " Върнете ги вкъщи! " е апелът, който е изписан върху табели на всяка улица, на всяка фасада, във всеки град и всяко населено място в Израел. Нали това е най-важната функционалност на страната - да пази и пази своите хора. Да ги върне вкъщи. Как обаче да стане това? Това споделя създателят на Дъждовни води.
През 2006 година израелският боец Гилад Шалит е похитен от палестинците и престоява пет години в изолираност в линията Газа. Международният напън за неговото освобождение е голям. Включват се високопоставени персони, реагират Египет, Турция, Съединени американски щати, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации. През 2010 година десетки хиляди поддръжници на Шалит провеждат 12-дневен поход към Йерусалим и предизвестяват, че ще останат на седяща проява пред резиденцията на Нетаняху до неговото освобождение. Впоследствие е реализирано съглашение за замяна на Гилад Шалит против 1027 палестински пандизчии, някои от които са виновни за убийствата на десетки израелци. Това е най-високата цена, която страната Израел заплаща за откупването на един собствен боец, смята Еми Барух.
Към момента е невероятно да се каже каква ще бъде цената за освобождението на днешните заложници и какъв брой време околните им ще не престават да живеят в ужаса сред отчаянието и вярата. Днес обстановката е изцяло друга. Защото към този момент го няма чувството на израелците, че " вкъщи " са постоянно предпазени. " Ние към този момент не сме израелци. Ние към този момент сме евреи ", беше написал някой, цитира го Барух.
Левицата вижда в лицето на Нетаняху опасност за страната. Според доста от израелските интелектуалци Биби, както всички локални назовават министър-председателя, ще остане в историята като най-лошия водач на тази страна от нейното учредяване. Само 19 на 100 са тези, които желаят той да остане на поста си и след войната. Въпросът е по кое време ще свърши тази войната, написа тя.
Едва ли може да се чака събаряне на кабинета " Нетаняху " преди нейния край. А самият Нетаняху и до ден сегашен не е поел отговорност за това, което се случи на 7 октомври, показва създателят.
Протестите против неговата политиката се разрастват. И освен измежду интернационалната общност, която вижда пътя, по който Нетаняху води страната, като лавина от неточности, без политическа визия за утрешния ден, без пътна карта към основаване на условия за заслужен живот на милионите палестинци в окупираните територии, показва Барух.
Възможно ли е след толкоз доста гибел, след толкоз доста страдалчество, след толкоз доста злоба да бъде преодоляна днешната галактическа бездна сред две антични култури?
Филмът " Обещания ", номиниран през 2002 година за " Оскар " в категорията най-хубав документален филм, наблюдава седем деца на възраст сред 9 и 13 години. Те живеят на десетина километра едни от други, от двете страни на контролно-пропускателните пунктове към Йерусалим, само че сред тях зее политическа и културна бездна, счита създателят.
В лентата, снимана сред 1997 и 2000 година, пред камерата на Джъстин Шапиро и Б. З. Голдбърг децата споделят своите страхове, надълбоко вкоренени предубеждения, обиди, злоба, очаквания, фантазии. Със спонтанна доверчивост и наивност те описват какво мислят за момчетата и девойките " от другата страна " - за тези, които " са ни изгонили от нашата земя и не ни дават да пътуваме ", и за тези, които са " терористи и не знаеш по кое време ще сложат бомба под рейса, с който отиваш на учебно заведение ".
" Благодаря ти, че си поговорихме "
Преди да станем очевидци на тяхната първа среща онлайн, слушаме телефонен диалог сред две от момчетата, които приказват някакъв британски и за първи път чуват своите гласове, казва Еми Барух.
- Обичаш ли пица - пита Ярко от Йерусалим.
- Да, само че тук няма пица - дава отговор Фараш, който живее в бежански лагер на Западния бряг.
- Как по този начин? - продължава Ярко.
- Нали знаеш по какъв начин живеем тук…
- Аз обичам пита и хумус.
- А! Хумус мога да хапвам заран, обед и вечер. А ти харесваш ли футбол? - пита Фараш.
- Да. Кой ще победи тази година?
- Аз съм за Бразилия…
" Благодаря ти, че си поговорихме " - по този начин завършва диалога едното от момчетата. А Санабел - палестинско момиче, чийто татко е в израелски затвор, в един различен кадър споделя следното: " Хубаво е да си приказваме едни с други. За да се промени нещо тук. Но не сме ние тези, които можем да го създадем. Големите би трябвало да си приказват ".
Санабел, Фараш, Ярко и останалите не престават и до през днешния ден да чакат " огромните " да стартират да си приказват.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция на Дъждовни води и на Vesti.bg като цяло.
Това написа Еми Барух в собствен коментар за .
Библейската заръка за престоя на човешкия жанр върху Земята идва след първото ликвидиране, разказано в книгата Битие, и се съдържа в шестата заповед: Не убивай. Според Библията първото посягане върху човешки живот е братоубийството, посочва Барух.
Не убивай - през днешния ден този императив звучи архаично, патетично, покъртително. Защото е убийствена статистиката на убитите. И е убийствена статистиката на убийците, посочва тя.
Убийствената статистика в Газа и Израел
" Пиша тези думи 100 дни след началото на войната в Близкия изток, провокирана от Хамас на 7 октомври предходната година ", показва Барух. Към началото на седмицата тази статистика е следната:
На 7 октомври от екзекуторите на " Хамас " са убити най-малко 1200 мъже, дами и деца.185 са убитите израелски бойци.23 968 са убитите палестинци (по данни на " Хамас " ) след израелската контраатака. В това число бойци, цивилни и хиляди деца.
" И тъй като може да си съвсем " мъртъв ", без да си физически погубен ", написа Еми Барух, статистиката продължава:
Съдбата на 136-има души, отвлечени и държани в плен от " Хамас ", към момента е незнайна.Над 60 000 са ранените мъже, дами и деца в линията Газа.1,9 милиона палестинци са останали без дом или са разселени.200 000 са израелците (по данни на JTA и на правителството), които са напуснали своите домове в южните и северните елементи на страната, трансформирали се във военни зони.300 000 са отнетите разрешителни за работа на палестинци от Западния бряг, който се намира на прага на стопански колапс.
Но най-страшната картина, невиждана в дългата история на споровете сред израелци и палестинци, е това, което камерите на репортерите от линията Газа ни демонстрират всеки ден - някакъв апокалиптичен " колаж ” от ужасяващи кръвопролития, унищожени човешки ориси, убити хора, обезумели от тъга лица, които бродят към димящите остатъци на тогавашните си къщи и улици. Без покрив, без вода, без медикаменти, без храна, без вяра, коментира Еми Барух.
Тези фрагменти активизират международната общност, която упорства за прекъсване на огъня. За прекъсване на огъня и договаряния за освобождение на заложниците упорстват и доста израелци. " Върнете ги вкъщи! " е апелът, който е изписан върху табели на всяка улица, на всяка фасада, във всеки град и всяко населено място в Израел. Нали това е най-важната функционалност на страната - да пази и пази своите хора. Да ги върне вкъщи. Как обаче да стане това? Това споделя създателят на Дъждовни води.
През 2006 година израелският боец Гилад Шалит е похитен от палестинците и престоява пет години в изолираност в линията Газа. Международният напън за неговото освобождение е голям. Включват се високопоставени персони, реагират Египет, Турция, Съединени американски щати, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации. През 2010 година десетки хиляди поддръжници на Шалит провеждат 12-дневен поход към Йерусалим и предизвестяват, че ще останат на седяща проява пред резиденцията на Нетаняху до неговото освобождение. Впоследствие е реализирано съглашение за замяна на Гилад Шалит против 1027 палестински пандизчии, някои от които са виновни за убийствата на десетки израелци. Това е най-високата цена, която страната Израел заплаща за откупването на един собствен боец, смята Еми Барух.
Към момента е невероятно да се каже каква ще бъде цената за освобождението на днешните заложници и какъв брой време околните им ще не престават да живеят в ужаса сред отчаянието и вярата. Днес обстановката е изцяло друга. Защото към този момент го няма чувството на израелците, че " вкъщи " са постоянно предпазени. " Ние към този момент не сме израелци. Ние към този момент сме евреи ", беше написал някой, цитира го Барух.
Левицата вижда в лицето на Нетаняху опасност за страната. Според доста от израелските интелектуалци Биби, както всички локални назовават министър-председателя, ще остане в историята като най-лошия водач на тази страна от нейното учредяване. Само 19 на 100 са тези, които желаят той да остане на поста си и след войната. Въпросът е по кое време ще свърши тази войната, написа тя.
Едва ли може да се чака събаряне на кабинета " Нетаняху " преди нейния край. А самият Нетаняху и до ден сегашен не е поел отговорност за това, което се случи на 7 октомври, показва създателят.
Протестите против неговата политиката се разрастват. И освен измежду интернационалната общност, която вижда пътя, по който Нетаняху води страната, като лавина от неточности, без политическа визия за утрешния ден, без пътна карта към основаване на условия за заслужен живот на милионите палестинци в окупираните територии, показва Барух.
Възможно ли е след толкоз доста гибел, след толкоз доста страдалчество, след толкоз доста злоба да бъде преодоляна днешната галактическа бездна сред две антични култури?
Филмът " Обещания ", номиниран през 2002 година за " Оскар " в категорията най-хубав документален филм, наблюдава седем деца на възраст сред 9 и 13 години. Те живеят на десетина километра едни от други, от двете страни на контролно-пропускателните пунктове към Йерусалим, само че сред тях зее политическа и културна бездна, счита създателят.
В лентата, снимана сред 1997 и 2000 година, пред камерата на Джъстин Шапиро и Б. З. Голдбърг децата споделят своите страхове, надълбоко вкоренени предубеждения, обиди, злоба, очаквания, фантазии. Със спонтанна доверчивост и наивност те описват какво мислят за момчетата и девойките " от другата страна " - за тези, които " са ни изгонили от нашата земя и не ни дават да пътуваме ", и за тези, които са " терористи и не знаеш по кое време ще сложат бомба под рейса, с който отиваш на учебно заведение ".
" Благодаря ти, че си поговорихме "
Преди да станем очевидци на тяхната първа среща онлайн, слушаме телефонен диалог сред две от момчетата, които приказват някакъв британски и за първи път чуват своите гласове, казва Еми Барух.
- Обичаш ли пица - пита Ярко от Йерусалим.
- Да, само че тук няма пица - дава отговор Фараш, който живее в бежански лагер на Западния бряг.
- Как по този начин? - продължава Ярко.
- Нали знаеш по какъв начин живеем тук…
- Аз обичам пита и хумус.
- А! Хумус мога да хапвам заран, обед и вечер. А ти харесваш ли футбол? - пита Фараш.
- Да. Кой ще победи тази година?
- Аз съм за Бразилия…
" Благодаря ти, че си поговорихме " - по този начин завършва диалога едното от момчетата. А Санабел - палестинско момиче, чийто татко е в израелски затвор, в един различен кадър споделя следното: " Хубаво е да си приказваме едни с други. За да се промени нещо тук. Но не сме ние тези, които можем да го създадем. Големите би трябвало да си приказват ".
Санабел, Фараш, Ярко и останалите не престават и до през днешния ден да чакат " огромните " да стартират да си приказват.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция на Дъждовни води и на Vesti.bg като цяло.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ