Най-зловещите човешки ритуали
Убийства, изяждане на трупове, самомумифициране… Това не са елементи от хорър филм, а изцяло действителни човешки ритуали, някои от които се практикуват и в днешно време. Както се споделя, кой каквото си направи, никой различен не може да му го направи…
Пу-пу, да не ти е уроки!
Сред хората от племето Масаи плюенето се смята за акт на почитание и другарство. Традицията повелява всяко новородено да бъде заедно наплюто от родственици и другари за да му върви в живота. Този нагледотблъскващ обред може би има своята логичност – когато едно от първите неща, които виждаш на белия свят, е сочната храчка на майка ти, оттова нататък каквото и да ти се случи, го броиш за шанс. Освен това, масаите си лепват по една и при срещи, вместо привет.
След гибелта ми ме изяж
Обитаващо земите на границата сред Венецуела и Бразилия, племето Яномамо има една, меко казано, злокобна привичка – когато някой почине,тялото му бива кремирано и прахта на покойника се дава на фамилията му, което би трябвало да я…изяде.
Бинтоване на крайници
Бинтоването на крайници е бит, който се практикувал от девойките и младите дами в Китай, водещ началото си от 10-ти век и завършил през първата половина на 20-ти век. Множество теории се пробват да обяснят произхода на този безчовечен бит, само че най-логичното пояснение намираме в тогавашните естетични усети в античен Китай, съгласно които женското ходило трябвало да бъде малко и във формата на „ лотос “.
Деформирането на ходилата посредством бинтоване и прекъсване на кръвообръщението се считало за привилегия на заможните дами, а тези, „ разрешили “ на краката си да пораснат, рискували да останат остарели моми.
Сати
Каква привидно приятна дума, а означаваща в действителност смразяваща традиция. „ Сати “ е религиозна погребална процедура от Индия, при която вдовицата непринудено се самоизгаря на кладата на умрелия си мъж.
Самомумифицирането
Звучи извънредно, наподобява извънредно и отвред видяно си е извънредно. И къде другаде могат да си причинят сходно нещо на тялото, с изключение на в претърпялата атомни бомби, цунамита, трусове, нуклеарни повреди и целогодишното изхранване на Котоошу – Япония. Местни будистки монаси от школата Сингон от антични времена се подлагат на мумификация – развой, разграничен на три стадия, всеки от които продължава 1000 дни.
През първия стадий монасите ядат единствено ядки и растения, с цел да прочистят организма си от мазнини. Следващите три години пият мощно отровен чай от сока на дървото „ Уруши “. От него монасите повръщат, а задачата на този привидно безразсъден акт е да се убият всички микроорганизми, коитобиха разяли плътта след гибелта.
В последния стадий самомумифициращите се заемат поза „ лотос “ и по този начин биват спускани в каменна гробница. Там в мантри и молебствия прекарват остатъка от живота си, консумирайки само корени от растения. Единствената им връзка с външния свят е бамбукова тръбичка, през която да дишат, и камбанка, с която да алармират, че към момента са живи. Когато камбанката спре да звъни, тръбичката се изважда, гробницата се запечатва, а монахът поема към безкрайната вечност…
Небесно заравяне
Небесното заравяне е нормална процедура в Тибет, при която тялото на умрелия се слага на рид, за да бъде оглозгано от лешоядите. Будистите имат вяра в прераждането на душата, а за тях тялото след гибелта е като празен съд.
През 1960 година комунистически Китай не разрешава този обред, само че 20 години по-късно той още веднъж е узаконен и се практикува и до през днешния ден.
