Убиецът Зико стана бръснар в затвора, надява се да го пуснат предсрочно
Убиецът рецидивист Илиян Здравков – Зико работи в пандиза и чака да бъде освободен предварително за положително държание. Той беше наказан от Окръжния съд във Велико Търново на 30 години отнемане от независимост за ликвидиране, осъществено за обир на 23-годишната студентка Вероника Здравкова на жп гарата във Велико Търново.
От няколко години Зико е изместен от Ловешкия затвор, който е със засилена степен на защита, в общежитието в Троян, където е с омекотен режим на изтърпяване на присъдата, съобщи бащата на убитото момиче Трайчо Трайков пред Телеграф.
„ През всичките тези години съм ходил под дърво и камък - при президенти, министър председатели, министри, депутати и на всички места слагам едни и същи въпроси, на които никой не желае да ми отговори. Искам да получа отговор за какво един загрубял палач, който преди този момент имал още няколко опита за убийства и е прекарал множеството време от живота си зад решетките, в сравнение с независимост, за какво един подобен рисков човек не е в затвор с оптималната степен на сигурност, а в общежитие. Това ли е специфичният режим на изтърпяване на наказването, под който той трябваше да бъде до излежаване на най-малко половината от присъдата си. И кой може да ми подсигурява, че след още 5-6 години поради това, че се е хванал да работи, за положително държание или кой знае още защо този рисков за обществото човек няма да бъде освободен предварително. През всичкото това време не съм спирал да запитвам за какво този човек не получи най-тежката присъда по закон - доживотен затвор без право на обжалване. Тя щеше да е единствената обективна присъда за това, което стори, като прекърши вечно живота на едно младо момиче. След 5, 10 или в най-хубавия случай след още 20 години този човек още веднъж ще излезе на независимост и може би ще извърши и друго ликвидиране и ще почерни и някое друго семейство. Това ли е смисълът на българското правосъдие. Въпроси имам още доста, само че никой не желае да ми отговори на тях “, не крие възмущението си почерненият татко Трайчо Трайков.
Жестокото ликвидиране, потресло цяла България, беше осъществено през 2015 година На 28 февруари към 19,00 ч. 23-годишната Вероника напуща работното си място дружно с колежките си и след къс диалог с приятеля си потегля да се прибира сама пеш през жп гарата и през Южния пътен възел към дома си на ул. „ Христо Ботев “. Колежките ѝ се пробват няколко пъти да я убедят да пътува като тях с градския рейс, само че тя отхвърля. По директна линия от гарата до дома ѝ са не повече от километър. През лятото, когато на открито е ярко до късно, ходенето пешком през този регион е задоволително, само че през зимата е извънредно рисково. В този регион има нападателни бездомни кучета, от години са се самонастанили и няколко цигански фамилии, а нерядко в този регион има и проститутки, сводници и скитници. Освен всичко това до убийството на Вероника в региона нямаше и осветяване и нито една улична лампа. Онези, които се осмеляват да минават в тъмнината през този регион, се събират на групи. Вероника обаче върви по този път всеки ден сама.
На 28 февруари, откакто се разделя с колежките и приятеля си, 23-годишното момиче се насочва към дома си, без да подозира, че това е пътят ѝ към гибелта. По това време на гарата е седнал Илиян Здравков, рисков нарушител и рецидивист със седем присъди за грабежи и ликвидиране. Последното закононарушение, за което той е бил наказан, е за нахлуване за обир. Това се случило през юни 2014 година, половин година преди Зико да убие Вероника. Тогава в региона сред Горна Оряховица и Първомайци друго момиче е застигнато от Зико, който под претекст, че ще я упъти за където е тръгнала, я насочва по черен път. Край една необитаема сграда той я атакува и удря с дебела сопа по главата, след което заобикаля. За благополучие момичето оживява. Нападателят е хванат и наказан. Заради заплетени юридически процедури, свързани с обжалване на постановената му мярка „ задържане под стража “, Зико е освободен за малко и изчезва безследно. Шест месеца той се укрива на разнообразни места, като за последно се настанява да живее при собствен родственик в региона на кв. Калтинец, където последният работел в кравеферма.
Според обвинителния акт на прокуратурата на 28 февруари сутринта Зико отпътува за Велико Търново под претекст да си търси работа. Неизвестно за какво обаче в чантата си той носи оръжието на бъдещото ликвидиране. За това оръжие по време на делото по този начин и не излиза наяве дали е било дребна брадвичка или тесла. Докато чака назад влака, с цел да се върне в Горна Оряховица вечерта, Зико вижда прибиращата се сама Вероника и взема решение да я ограби. Последва я в тъмното. На метри след моста, на път за града, той се пробва да вземе с щурм чантата, само че момичето отхвърля да му я даде. Тогава Зико ѝ нанася няколко удара по главата с оръжието, което носи в чантата си. След това завлича тялото и го хвърля в Янтра, а самият той се качва във влака в последната секунда. Слиза в Горна Оряховица и на гарата се пробва да изтегли пари с дебитната карта на жертвата. По записа от камерата на банкомата няколко дни по-късно той е хванат. Според проверяващите още на първия разпит той направил признания. Самият Зико на път за правосъдната зала сподели, че са го предиздвикали да подпише нещо, откакто са го смлели от пердах. В последна сметка Зико е приет за отговорен и е наказан на 30 години затвор.
„ Не зная къде и каква е истината, само че и през днешния ден, 10 години по-късно, у мен самия въпросите към момента са доста повече от отговорите. Искам да се срещна очи в очи с килъра и да му задам най-малко част от тези въпроси, само че никой не желае да ми уреди такава среща. Защо? Може би в цялата история има нещо, което не би трябвало да узнавам “, показва с горест почерненият и отчаян от родното правораздаване родител Трайчо Трайков.
От няколко години Зико е изместен от Ловешкия затвор, който е със засилена степен на защита, в общежитието в Троян, където е с омекотен режим на изтърпяване на присъдата, съобщи бащата на убитото момиче Трайчо Трайков пред Телеграф.
„ През всичките тези години съм ходил под дърво и камък - при президенти, министър председатели, министри, депутати и на всички места слагам едни и същи въпроси, на които никой не желае да ми отговори. Искам да получа отговор за какво един загрубял палач, който преди този момент имал още няколко опита за убийства и е прекарал множеството време от живота си зад решетките, в сравнение с независимост, за какво един подобен рисков човек не е в затвор с оптималната степен на сигурност, а в общежитие. Това ли е специфичният режим на изтърпяване на наказването, под който той трябваше да бъде до излежаване на най-малко половината от присъдата си. И кой може да ми подсигурява, че след още 5-6 години поради това, че се е хванал да работи, за положително държание или кой знае още защо този рисков за обществото човек няма да бъде освободен предварително. През всичкото това време не съм спирал да запитвам за какво този човек не получи най-тежката присъда по закон - доживотен затвор без право на обжалване. Тя щеше да е единствената обективна присъда за това, което стори, като прекърши вечно живота на едно младо момиче. След 5, 10 или в най-хубавия случай след още 20 години този човек още веднъж ще излезе на независимост и може би ще извърши и друго ликвидиране и ще почерни и някое друго семейство. Това ли е смисълът на българското правосъдие. Въпроси имам още доста, само че никой не желае да ми отговори на тях “, не крие възмущението си почерненият татко Трайчо Трайков.
Жестокото ликвидиране, потресло цяла България, беше осъществено през 2015 година На 28 февруари към 19,00 ч. 23-годишната Вероника напуща работното си място дружно с колежките си и след къс диалог с приятеля си потегля да се прибира сама пеш през жп гарата и през Южния пътен възел към дома си на ул. „ Христо Ботев “. Колежките ѝ се пробват няколко пъти да я убедят да пътува като тях с градския рейс, само че тя отхвърля. По директна линия от гарата до дома ѝ са не повече от километър. През лятото, когато на открито е ярко до късно, ходенето пешком през този регион е задоволително, само че през зимата е извънредно рисково. В този регион има нападателни бездомни кучета, от години са се самонастанили и няколко цигански фамилии, а нерядко в този регион има и проститутки, сводници и скитници. Освен всичко това до убийството на Вероника в региона нямаше и осветяване и нито една улична лампа. Онези, които се осмеляват да минават в тъмнината през този регион, се събират на групи. Вероника обаче върви по този път всеки ден сама.
На 28 февруари, откакто се разделя с колежките и приятеля си, 23-годишното момиче се насочва към дома си, без да подозира, че това е пътят ѝ към гибелта. По това време на гарата е седнал Илиян Здравков, рисков нарушител и рецидивист със седем присъди за грабежи и ликвидиране. Последното закононарушение, за което той е бил наказан, е за нахлуване за обир. Това се случило през юни 2014 година, половин година преди Зико да убие Вероника. Тогава в региона сред Горна Оряховица и Първомайци друго момиче е застигнато от Зико, който под претекст, че ще я упъти за където е тръгнала, я насочва по черен път. Край една необитаема сграда той я атакува и удря с дебела сопа по главата, след което заобикаля. За благополучие момичето оживява. Нападателят е хванат и наказан. Заради заплетени юридически процедури, свързани с обжалване на постановената му мярка „ задържане под стража “, Зико е освободен за малко и изчезва безследно. Шест месеца той се укрива на разнообразни места, като за последно се настанява да живее при собствен родственик в региона на кв. Калтинец, където последният работел в кравеферма.
Според обвинителния акт на прокуратурата на 28 февруари сутринта Зико отпътува за Велико Търново под претекст да си търси работа. Неизвестно за какво обаче в чантата си той носи оръжието на бъдещото ликвидиране. За това оръжие по време на делото по този начин и не излиза наяве дали е било дребна брадвичка или тесла. Докато чака назад влака, с цел да се върне в Горна Оряховица вечерта, Зико вижда прибиращата се сама Вероника и взема решение да я ограби. Последва я в тъмното. На метри след моста, на път за града, той се пробва да вземе с щурм чантата, само че момичето отхвърля да му я даде. Тогава Зико ѝ нанася няколко удара по главата с оръжието, което носи в чантата си. След това завлича тялото и го хвърля в Янтра, а самият той се качва във влака в последната секунда. Слиза в Горна Оряховица и на гарата се пробва да изтегли пари с дебитната карта на жертвата. По записа от камерата на банкомата няколко дни по-късно той е хванат. Според проверяващите още на първия разпит той направил признания. Самият Зико на път за правосъдната зала сподели, че са го предиздвикали да подпише нещо, откакто са го смлели от пердах. В последна сметка Зико е приет за отговорен и е наказан на 30 години затвор.
„ Не зная къде и каква е истината, само че и през днешния ден, 10 години по-късно, у мен самия въпросите към момента са доста повече от отговорите. Искам да се срещна очи в очи с килъра и да му задам най-малко част от тези въпроси, само че никой не желае да ми уреди такава среща. Защо? Може би в цялата история има нещо, което не би трябвало да узнавам “, показва с горест почерненият и отчаян от родното правораздаване родител Трайчо Трайков.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ