Убиецът на Распутин, мистерии около Сталин, крахът на една империя.

Убиецът на Распутин, мистерии към Сталин, крахът на една империя. За това и доста повече споделя книгата " Тайните на Кремъл ". Авторът ѝ, френският публицист Бернар Льоконт, описа пред bTV какво е да интервюираш Горбачов и какво към момента крие Кремъл.



Те са едни от най-влиятелните фигури в международната история. Опитите за нападение против тях са стотици. Властта им не може да съществува без боязън, а ръководството им без своята цитадела.

„ Кремъл е една тайнственост. Пространство на секрети, на история, място на изключителна власт. Нещо като Забранения град в Пекин или Ватикана, или даже Белия дом “, споделя Бернар Льоконт – публицист и историк.

Той е дълготраен редактор на „ Фигаро “. Специализира се в региона на тоталитарните режими. В България набира известност с книгата си " Тайните на Кремъл ". Какво не се трансформира през всичките интервали на съветската власт, има ли Кремълски синдром?



„ Това, което не се трансформира в Русия, макар историческото развиване, е следното. При Октомврийската гражданска война имаме еднолична власт и политическа полиция. Властта в лицето на Ленин, нейната бухалка в лицето на ЧК. Днес по същия метод едноличната власт е в лицето на Путин, а политическата полиция е ФСБ. Системата е същата, само че да не забравяме, че в цялата тази история има един голям разлив, има Сталин, Гулаг, Студена война, с цел да се стигне до краха на Съветския съюз и рухването на Берлинската стена. Така че това не е еднообразна история, тя е изпълнена с разриви, само че началото наподобява на края “, споделя Бенрнар Льокон.

Той е от публицистите, работили на най-ключовите места за Студената война.



„ Бил съм доста пъти в Кремъл. Ходил съм като екскурзиант в църквата на Кремъл, която е прелестна. Като публицист, в продължение на 30 години, работех като сътрудник на " Експрес " в Москва и постоянно посещавах Кремъл. В началото видях широко пространство. Кремъл е голям. Имаше места, които като публицист не можех да видя. Много се интересувам от края на Комунизма. Живял съм в Москва, имах жилище там. Познавах хората и обстановката.
В книгата разгадавам малко познати моменти като да вземем за пример срещата сред Горбачов и Папа Павел II във Ватикана 3 седмици след рухването на Берлинската стена. Това се случва на 01.09.1989 година Ето това е неизмеримо събитие “, изясни историкът и публицист.

През годините Кремъл и „ Червеният площад “ са обект на голям обществен интерес. Днешната конюнктура обаче не разрешава свободен и спокоен достъп. Пази ли секрети Кремъл, 105 години откакто се трансформира в замък на съветската власт?


„ Днес Кремъл не крие кой знае какво, тъй като доста историци се посветиха на това място през годините и сега на рухването на Съветския съюз. По времето на Горбачов и гласността паднаха доста пердета и се разкриха защитавани секрети. Горбачов сподели, че би трябвало да се отвори бяла страница за историята “, споделя Бернар Льоконт.


Михаил Горбачов дава ново, непознато лице на Русия за международната общност. Името му се трансформира в синоним на публичност, преустрояване, смяна. Може би няма публицист, работил по време на Студената война, който да не желае изявление от него. Един от хората, получили тази опция е и Бернар Льоконт.

Интерюирал съм го доста пъти. Единият беше незабавно откакто напусна ръководството на страната. Посрещна ме в своята фондация, когато пишеше своята биография. Ще употребявам дума, която в никакъв случай не съм употребявал в живота си, която никой публицист не трябва да употребява. Михаил Сергеевич Горбачов беше симпатяга. Знаем, че политиците не са симпатични. През 1985 година в Москва той смени досегашните остарели функционери, които бяха надалеч от народа, които не слушаха никого, не одобряваха публицисти. И внезапно се появи по-отворен човек, с който може да се поддържа връзка “, спомня си френският публицист.

Завой към началото. Така Бернар Льоконт дефинира сегашното на Кремъл и властта, затворила се там.

„ Горбачов не отвори вратите на Кремъл за света, към този миг това беше домът на руската власт. Но това, което направи, е, че разреши на хората в и отвън Съветския съюз да схванат по-добре какво се случва. Той отвори своята страна за света. В актуалната конюнктура обаче не можем да знаем какво се случва там. Нито руснаците, нито съветската управническа класа знаят какво е зад стените на Кремъл, до момента в който там е Путин. В момента е една кула, в която е прекомерно комплицирано да влезеш “, счита Льоконт.

Страниците на историята неизбежно излизат зад портите на Кремъл. А най-голямата загадка зад тях е - може ли съветската политическа върхушка да напусне тази цитадела на еднолична власт.