За 38 път тръгва походът по стъпките на четата на Таньо войвода
У нас рядко се загатва, че четата на Христо Ботев не е единствената българска революционна група, която през Дунава влиза в България на 17 май 1876 година по време на Априлското въстание. Втората чета е на сливналията Таньо Стоянов – Таньо челник, която е основана по концепция също на Ботев и 6 часа по-рано слиза на българския бряг при днешното село Пожарево при Тутракан. Целта е била едната емигрантска чета да подкрепи въстанието в Западна България, а другата – да мине през Балкана и да дойде в помощ на въстаниците от Втори революционен окръг при Сливен. Таньо челник води хората си през Делиормана, открити са от турците, водят три сражения, разрушени са на 27 май при Керчан хълм край днешното село Априлово южно от Попово. Таньо Стоянов влиза в ръкопашен пердах с турците, с цел да могат другарите му да се отдръпват в Балкана. След като убива шестима турци с ятагана си, войводата пада погубен, а главата му е отрязана и разнасяна по пазарарите из близките села за заплашване на локалните българи.
В Лудогорието надали има човек, който да не знае даже дребните детайлности за този героизъм. Защото към този момент близо 40 години всякога от 30 май до 2 юни през селищата от Тутракан до Попово по стъпките на въстаниците минава четиридневният поход „ По пътя на четата на Таньо челник “. Организира го културно-просветното сдружение " Родно Лудогорие " по концепция на краеведа и историка Борис Илиев, а от четвърт век насам негов подстрекател, спонсор и лидер е известният столичен стоматолог доктор Анатолий Кънев, ръководител на “Родно Лудогорие “, почетен жител на Попово. Има такива сърцати българи, които влагат разум, сърце и средства за родолюбива идея и през днешния ден, когато неуместните спектакли в политическия живот на страната ни, грабежите и теманетата пред западните диктатори не секват повече от 30 години, а в последните дни доведоха до обезсърчение безусловно целия български народ.
Походът сплотява учениците и техните учители от селищата, през които минава. Смисъла, който доктор Кънев влага в него, е, че образованието основава нацията и бъдещите устои на страната, и че с напъните на всички ни то може освен да дава познания, само че и да увлича младите прочувствено в опазването на паметта за предишното ни и в идеята на доверието посред ни като основа за нашето бъдещо благоденствие.
На 30 май от село Пожарево при Тутракан и в този момент потегля - за 38-и път, обичайният поход по пътя на Таньо челник. Той е с поддръжката на музеите и общините Тутракан, Силистра, Исперих, Разград и Попово. Традиционно се вършат възстановки на слизането на четата на дунавския бряг, пеят се маршови песни, децата рецитират възрожденски стихове, приказва се за историята на България и за героите, паднали за нейната независимост. Изявата е под патронажа на президента Румен Радев и на Министерството на образованието и науката. Участват възпитаници основно от Североизточна България с учителите си, младежи и потомци на войводата и четниците, както и туристи, а посрещането на походниците в селищата се трансформира в същински празник за локалните учебни заведения и за популацията. Десетки хиляди се включват в изявите на похода. Походниците и този път ще изминат 220 км през Елията, Лудогорието и Поломието, и ще се преклонят пред подвига на 2 юни на Керчан хълм. Дружеството уредник издава и „ Списание Път “. То дава естрада на учители и възпитаници, на откриватели и създатели, за които образованието към момента е полезност и за които културата е държание, а не агитационен тон. " Добросъседство, доверие, истина " е кредото, което " Родно Лудогорие " предава на участниците по време на похода дружно с познанията за историческите събития.
Тази година в гр. Попово колоната ще дойде на 1 юни в 18 ч. Тържеството ще премине с обичайния към този момент обзор на маршовата и патриотична ария и с концерт на Теодосий Спасов с неговите четирима превъзходни музиканти, той в последните години е непрекъснат сателит на похода. В 15,30 ч. в Историческия музей искащите може да чуят лекция на проф. Петко Петков от Великотърновския университет на тематика „ Пътищата към Освобождението “. Както постоянно, има и училищен конкурс-викторина за есе, стихотворение, рисунка и мултимедийна презентация, отдадени на четата на Таньо челник, на Априлското въстание и на Руско-турската освободителна война.
Снимка: tvn.bg
Д-р Анатоли Кънев:
Пътят!
Има събития в общата ни памет като народ, които остават неподвластни на никакви „ хибридни войни “ и медийни операции. Едно от тях е Априлското възстание 1876 година – чисто българско дело, даващо образец по какъв начин се постъпва в спешна обстановка и по какъв начин се избира верен политически миг.
Тази година честваме 150 години от обесването на Васил Левски и, пишейки тези редове, се възнамерявам за пролетта на Априлските пожари и за последния им отзвук – четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов. От кого ли са поискали позволение – от американското или съветското посолство, или като запорожците на Репин са писали писмо до Султана? И тогава, както в този момент, в Империята е имало изборна конюнктура – младотурците напъват за промяна на властта. В интернационален проект ситуацията е сходна – Великите сили кроят проектите си и си договарят сферите сферите на въздействие. Народът в „ Българско ”, по същия начин… Някои се чудят да сменят ли фесовете с калпаци и за всеки случай приготвят и двете. Водачите спорят чия тактичност е вярна – на „ младите “ или на „ старите ”...
Да, не може да се разсъждава за един исторически интервал с ограниченията от различен, само че държанието е идентично. Единици потеглят, ще тръгнат и в този момент на поход, за респект пред паметта на априлци, за по-добро обучение на децата ни, за по-добро бъдеще!
Използвам тази естрада да благодаря на общинското управление на гр. Попово, че поддържа това начинание и се грижи за децата си. Няма да изброявам поименно емисарите и учителите в града и селата, които безусловно се включват в това просветително дело. В тези региони познавам персонално доста свестни хора и доста необикновено ерудирани учители и съм уверен, че в случай че работим дружно, имаме късмет да образоваме добре децата си. Дано политиците в България вземат образец от гр. Попово и осъзнаят, че премията със фотография пред знамето не е дребен подарък пред пантеона на Родината.
Понякога Миналото и Бъдещето са едно цяло. Това, което ги сплотява, е Пътят. Това заглавие сложих на моя публикация в „ Списание Пътят “ тъкмо преди 20 години и думата „ сплотява “ като че ли спря перото ми. Кое ни сплотява? С „ разделянето “ е елементарно – пуснеш тв приемник, отвориш интернет и цели потоци те заливат. Пътеки и пътечки като че ли заникъде в цифровата метавселена оттатък действителността. Пътеки и пътечки към невъзможното бъдеще. Също като при започване на предишния век, единствено че 100 години по-късно. Тогава, международна война в Европа – Първата! – ужасяваща, покосила и осакатила милиони човешки животи. После Втората... И в този момент, при започване на новия век, нова война на остарелия континент, не по-малко безсмислена от Първата. Още неизлязла от пандемия, цивилизована Европа се самоунищожава безусловно и стопански.
Обърнах се в мислите си към приятелите: при единия – чух потиснатост и самоизолация, при другия – „..не надценявай човешкия жанр... “, при третия – „ положителното и достойнството са в ъгъла “, при четвъртия – „ единствено в работата е спасението “... Ами в този момент?
Кое ни сплотява и ни прави съ-пътници, съ-поделящи положително и зло? Разбира се - Пътят! Човек не е самотно създание, въпреки вътрешните бариери да са доста, както и мисловните пътеки и чисто житейските лутания.
Път има!
Път за съ-следовници, пътуващи по Пътя на единното, по Пътя на хуманното. За да стане Бъдещето допустимо.
Снимка: drive.google.com
При паметника на Таньо челник на Керчан баир
В Лудогорието надали има човек, който да не знае даже дребните детайлности за този героизъм. Защото към този момент близо 40 години всякога от 30 май до 2 юни през селищата от Тутракан до Попово по стъпките на въстаниците минава четиридневният поход „ По пътя на четата на Таньо челник “. Организира го културно-просветното сдружение " Родно Лудогорие " по концепция на краеведа и историка Борис Илиев, а от четвърт век насам негов подстрекател, спонсор и лидер е известният столичен стоматолог доктор Анатолий Кънев, ръководител на “Родно Лудогорие “, почетен жител на Попово. Има такива сърцати българи, които влагат разум, сърце и средства за родолюбива идея и през днешния ден, когато неуместните спектакли в политическия живот на страната ни, грабежите и теманетата пред западните диктатори не секват повече от 30 години, а в последните дни доведоха до обезсърчение безусловно целия български народ.
Походът сплотява учениците и техните учители от селищата, през които минава. Смисъла, който доктор Кънев влага в него, е, че образованието основава нацията и бъдещите устои на страната, и че с напъните на всички ни то може освен да дава познания, само че и да увлича младите прочувствено в опазването на паметта за предишното ни и в идеята на доверието посред ни като основа за нашето бъдещо благоденствие.
На 30 май от село Пожарево при Тутракан и в този момент потегля - за 38-и път, обичайният поход по пътя на Таньо челник. Той е с поддръжката на музеите и общините Тутракан, Силистра, Исперих, Разград и Попово. Традиционно се вършат възстановки на слизането на четата на дунавския бряг, пеят се маршови песни, децата рецитират възрожденски стихове, приказва се за историята на България и за героите, паднали за нейната независимост. Изявата е под патронажа на президента Румен Радев и на Министерството на образованието и науката. Участват възпитаници основно от Североизточна България с учителите си, младежи и потомци на войводата и четниците, както и туристи, а посрещането на походниците в селищата се трансформира в същински празник за локалните учебни заведения и за популацията. Десетки хиляди се включват в изявите на похода. Походниците и този път ще изминат 220 км през Елията, Лудогорието и Поломието, и ще се преклонят пред подвига на 2 юни на Керчан хълм. Дружеството уредник издава и „ Списание Път “. То дава естрада на учители и възпитаници, на откриватели и създатели, за които образованието към момента е полезност и за които културата е държание, а не агитационен тон. " Добросъседство, доверие, истина " е кредото, което " Родно Лудогорие " предава на участниците по време на похода дружно с познанията за историческите събития.
Снимка: tvn.bg
Д-р Анатоли Кънев:
Пътят!
Има събития в общата ни памет като народ, които остават неподвластни на никакви „ хибридни войни “ и медийни операции. Едно от тях е Априлското възстание 1876 година – чисто българско дело, даващо образец по какъв начин се постъпва в спешна обстановка и по какъв начин се избира верен политически миг.
Тази година честваме 150 години от обесването на Васил Левски и, пишейки тези редове, се възнамерявам за пролетта на Априлските пожари и за последния им отзвук – четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов. От кого ли са поискали позволение – от американското или съветското посолство, или като запорожците на Репин са писали писмо до Султана? И тогава, както в този момент, в Империята е имало изборна конюнктура – младотурците напъват за промяна на властта. В интернационален проект ситуацията е сходна – Великите сили кроят проектите си и си договарят сферите сферите на въздействие. Народът в „ Българско ”, по същия начин… Някои се чудят да сменят ли фесовете с калпаци и за всеки случай приготвят и двете. Водачите спорят чия тактичност е вярна – на „ младите “ или на „ старите ”...
Да, не може да се разсъждава за един исторически интервал с ограниченията от различен, само че държанието е идентично. Единици потеглят, ще тръгнат и в този момент на поход, за респект пред паметта на априлци, за по-добро обучение на децата ни, за по-добро бъдеще!
Използвам тази естрада да благодаря на общинското управление на гр. Попово, че поддържа това начинание и се грижи за децата си. Няма да изброявам поименно емисарите и учителите в града и селата, които безусловно се включват в това просветително дело. В тези региони познавам персонално доста свестни хора и доста необикновено ерудирани учители и съм уверен, че в случай че работим дружно, имаме късмет да образоваме добре децата си. Дано политиците в България вземат образец от гр. Попово и осъзнаят, че премията със фотография пред знамето не е дребен подарък пред пантеона на Родината.
Понякога Миналото и Бъдещето са едно цяло. Това, което ги сплотява, е Пътят. Това заглавие сложих на моя публикация в „ Списание Пътят “ тъкмо преди 20 години и думата „ сплотява “ като че ли спря перото ми. Кое ни сплотява? С „ разделянето “ е елементарно – пуснеш тв приемник, отвориш интернет и цели потоци те заливат. Пътеки и пътечки като че ли заникъде в цифровата метавселена оттатък действителността. Пътеки и пътечки към невъзможното бъдеще. Също като при започване на предишния век, единствено че 100 години по-късно. Тогава, международна война в Европа – Първата! – ужасяваща, покосила и осакатила милиони човешки животи. После Втората... И в този момент, при започване на новия век, нова война на остарелия континент, не по-малко безсмислена от Първата. Още неизлязла от пандемия, цивилизована Европа се самоунищожава безусловно и стопански.
Обърнах се в мислите си към приятелите: при единия – чух потиснатост и самоизолация, при другия – „..не надценявай човешкия жанр... “, при третия – „ положителното и достойнството са в ъгъла “, при четвъртия – „ единствено в работата е спасението “... Ами в този момент?
Кое ни сплотява и ни прави съ-пътници, съ-поделящи положително и зло? Разбира се - Пътят! Човек не е самотно създание, въпреки вътрешните бариери да са доста, както и мисловните пътеки и чисто житейските лутания.
Път има!
Път за съ-следовници, пътуващи по Пътя на единното, по Пътя на хуманното. За да стане Бъдещето допустимо.
Снимка: drive.google.com
При паметника на Таньо челник на Керчан баир
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ