Защо не станахме Швейцария
У нас превратите вървят след референдумите
Пак идат избори, европейски и локални. Легенда е, че националният избор селектира най-достойните синове и дъщери на нацията. Истината е в “Угасете свещите! ” на Алеко Константинов. На мрачно потайни сили вършат фокуси с бюлетини. Избраните са по волята на властимащите.
Изборната еквилибристика омаскари и директната народна власт. На референдума през 2016 година жонгльорите демонстрираха удивителен гений. С сръчност на ръцете и експедитивност на мозъка го изкараха недействителен. Ставаше дума за дебели заплати и сочни кюфтета, без които домашната политическа софра е немислима.
В Швейцария, по която въздишаме от Алеково време, референдумите вземат решение всичко. От значими държавни каузи до това дали да се връзват кучета пред магазините. Каква е историята по нашенско?
През 1890 година Народното събрание приема Закон за допитване до народа по общински работи. Ако би трябвало да се вдигне учебно заведение, да се прокара тръбопровод или да се подписа заем, популацията може да изиска референдум. Кметът на съответната община е задължен да разгласи въпроса и да обезпечи изискванията за гласоподаване.
“Държане речи в деня на допитването и изобщо обсъждане за или срещу решението не се позволяват; само че в другия празничен ден, който предшествува деня на допитването, устройва се обществено заседание, дето стават такива разисквания ”, повелява законът.
На това заседание чоп дефинира двама пълнолетни, които дружно с кмета сформират изборно бюро. Гласува се с “да ” или “не ”. “Събирането, преброяването и прочитането бюлетините става от бюрото, само че и всеки гласувач има право да надзирава и управлява ”, демократично отбелязва член 7.
Този закон работи до 1934 година, когато превратът на 19 май му тегли секирата като прекомерно демократичен. На 17 август Министерският съвет го анулира с различен закон, докладван още същия ден на царя. Борис III парафира и попарва швейцарските очаквания.
През септември 1922 година Български земеделски народен съюз тика в пандиза съвсем всички опозиционни водачи. Става интернационален скандал и оранжевите бързат да узаконят стореното. Стъкмен е закон за референдум дали да бъдат съдени виновниците за националните произшествия. Ще се пускат черни бюлетини за “невиновен ” и бели за “виновен ”.
Върху белите са изредени имената на 22 някогашни министри от кабинетите на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.
На 19 ноември драконовски ограничения постановат ред и тишина. Дружбашите най-вече се плашат от виното и ракията. “Питейните заведения от нощес 10 часа са затворени. Днес и тази вечер заведенията за хранене ще бъдат отворени единствено за обяд и вечеря, без да се дават спиртни напитки ”, оповестява вестник “Утро ”.
В бяло гласоподават Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия. Широките социалисти са също за съд, само че молят Темида да подбере и земеделците. България не помни по-корумпирани властници, пледират те. Черни бюлетини пускат останалите партии и дейците на Вътрешна македонска революционна организация. От 926 490 дали своят вот 647 313 споделят “виновни ”, 223 584 пледират “невиновни ”. Другите 55 593 бюлетини са оповестени за невалидни.
Ексминистрите сядат на подсъдимата пейка, само че процесът се проточва. От пандиза ги избавя превратът на 9 юни 1923 година Налага се традицията у нас превратите да вървят след референдумите и периодичен да заличават волята на масите. Допитването за република или монархия е изключение и удостоверява правилото.
През 1946 година Народното събрание приема закон, съгласно който българският народ би трябвало да реши ориста на монархическия институт. По този мотив Централен комитет на Българска работническа партия (к) организира пленум, а Отечествен фронт разпростира огромна акция. За пропагандни потребности дарованието Васил Павурджиев съчинява песничката:
На царчето към този момент
готвят му вагона –
ще го експедират
с герба и със трона.
Роялистите пък плашат, че страната ще стане руска република. “България няма да бъде руска република – опонира Георги Димитров по радиото, – само че тя ще бъде национална република, в която ръководеща роля ще играе голямото болшинство на народа – служащите, селяните, занаятчиите и националната интелигенция. ” Тогавашният държавен глава не подозира, че следовниците му два пъти ще се опитат да ни вкарат в фамилията на руските нации.
“Според последните сведения, в шест селища броят на гласувалите е достигнал 96 %, от които единствено 1 % е бил за монархията и 1 % – бели бюлетини ”, оповестява радио “Лондон ” на 8 септември вечерта.
Официалните данни сочат, че в референдума вземат участие 91,63 на 100 от гласоподавателите. 92,72 % дават гласа си за република, 4,37 % са за монархия. Останалите бюлетини са недействителни.
Референдумът “Република или монархия ” е последван от всенародно допитване “Кръчма или сладкарница ”. През 1947 година VІ Велико национално заседание гласоподава Закон за понижаване броя на кръчмите и ограничение пиянството.
Питейните заведения ще пускат кепенци по волята на народа, отсичат великите депутати. “За затваряне ” и “Против затваряне ” ще написа на бюлетините. “Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в обитаемото място би трябвало да бъдат затворени ”, постановява законът. Със размах се взема решение казусът “избори-чашка ”, който е още от времето на Данко Хаирсъзина.
При 60 на 100 “за ” кръчмите хлопват врати. Разрешава се единствено по една питиепродавница на 800 души, а в селищата с над 30 000 поданици 1000 клиенти ще се блъскат под един покрив.
В текста обаче е позволено недовиждане. “След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни напитки е главната комерсиална активност, а на тези, в които тази продажба е странична и спомагателна активност, се не разрешава продажбата на спиртни напитки ”, гласи алинея 1 на член 20.
Съдържателите газят националния избор и каращисват лимонадата с ракия, откриват контрольори. През 1952 година алинеята е поправена с декрет и сухият режим е затегнат.
На 8 май 1971 година Народното събрание взема решение новата конституция на Народна република България да бъде призната с референдум. Същият ден е гласуван закон за провеждането му. Виненочервена бюлетина с “да ” и бяла с “не ” ще решат ориста на историческия документ.
Референдумът е плануван за 16 май, един ден е обособен за броене на листчетата, след това е планувано всенародно забавление. “Провъзгласяването на признатата от народа нова Конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 година ”, сочи член 12 на закона. Така верният резултат е разгласен авансово!
В безоблачен пролетен ден 99,70 на 100 от гласоподавателите отиват при урните. Против Конституцията са едвам 0,25 %.
Във вторник, 18 май, зала “Универсиада ” диша тържествена атмосфера. Тодор Живков се изправя на трибуната и декларира, че всички у нас и в чужбина, другари и врагове, знаели изхода от референдума. “Иначе не можеше и да бъде! ”, отсича Първия и коментира: “Отношението на народа по такива въпроси не се създава нито през последните 24 часа, нито през последните месеци. ”
През 1983 година е признат следващият Закон за допитване до народа, с който се дефинира редът за осъществяване на референдуми. Той обаче си остана на книга, тъй като по схемата референдум-преврат пристигна превратната дата 10 ноември 1989 г.
Пак идат избори, европейски и локални. Легенда е, че националният избор селектира най-достойните синове и дъщери на нацията. Истината е в “Угасете свещите! ” на Алеко Константинов. На мрачно потайни сили вършат фокуси с бюлетини. Избраните са по волята на властимащите.
Изборната еквилибристика омаскари и директната народна власт. На референдума през 2016 година жонгльорите демонстрираха удивителен гений. С сръчност на ръцете и експедитивност на мозъка го изкараха недействителен. Ставаше дума за дебели заплати и сочни кюфтета, без които домашната политическа софра е немислима.
В Швейцария, по която въздишаме от Алеково време, референдумите вземат решение всичко. От значими държавни каузи до това дали да се връзват кучета пред магазините. Каква е историята по нашенско?
През 1890 година Народното събрание приема Закон за допитване до народа по общински работи. Ако би трябвало да се вдигне учебно заведение, да се прокара тръбопровод или да се подписа заем, популацията може да изиска референдум. Кметът на съответната община е задължен да разгласи въпроса и да обезпечи изискванията за гласоподаване.
“Държане речи в деня на допитването и изобщо обсъждане за или срещу решението не се позволяват; само че в другия празничен ден, който предшествува деня на допитването, устройва се обществено заседание, дето стават такива разисквания ”, повелява законът.
На това заседание чоп дефинира двама пълнолетни, които дружно с кмета сформират изборно бюро. Гласува се с “да ” или “не ”. “Събирането, преброяването и прочитането бюлетините става от бюрото, само че и всеки гласувач има право да надзирава и управлява ”, демократично отбелязва член 7.
Този закон работи до 1934 година, когато превратът на 19 май му тегли секирата като прекомерно демократичен. На 17 август Министерският съвет го анулира с различен закон, докладван още същия ден на царя. Борис III парафира и попарва швейцарските очаквания.
През септември 1922 година Български земеделски народен съюз тика в пандиза съвсем всички опозиционни водачи. Става интернационален скандал и оранжевите бързат да узаконят стореното. Стъкмен е закон за референдум дали да бъдат съдени виновниците за националните произшествия. Ще се пускат черни бюлетини за “невиновен ” и бели за “виновен ”.
Върху белите са изредени имената на 22 някогашни министри от кабинетите на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.
На 19 ноември драконовски ограничения постановат ред и тишина. Дружбашите най-вече се плашат от виното и ракията. “Питейните заведения от нощес 10 часа са затворени. Днес и тази вечер заведенията за хранене ще бъдат отворени единствено за обяд и вечеря, без да се дават спиртни напитки ”, оповестява вестник “Утро ”.
В бяло гласоподават Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия. Широките социалисти са също за съд, само че молят Темида да подбере и земеделците. България не помни по-корумпирани властници, пледират те. Черни бюлетини пускат останалите партии и дейците на Вътрешна македонска революционна организация. От 926 490 дали своят вот 647 313 споделят “виновни ”, 223 584 пледират “невиновни ”. Другите 55 593 бюлетини са оповестени за невалидни.
Ексминистрите сядат на подсъдимата пейка, само че процесът се проточва. От пандиза ги избавя превратът на 9 юни 1923 година Налага се традицията у нас превратите да вървят след референдумите и периодичен да заличават волята на масите. Допитването за република или монархия е изключение и удостоверява правилото.
През 1946 година Народното събрание приема закон, съгласно който българският народ би трябвало да реши ориста на монархическия институт. По този мотив Централен комитет на Българска работническа партия (к) организира пленум, а Отечествен фронт разпростира огромна акция. За пропагандни потребности дарованието Васил Павурджиев съчинява песничката:
На царчето към този момент
готвят му вагона –
ще го експедират
с герба и със трона.
Роялистите пък плашат, че страната ще стане руска република. “България няма да бъде руска република – опонира Георги Димитров по радиото, – само че тя ще бъде национална република, в която ръководеща роля ще играе голямото болшинство на народа – служащите, селяните, занаятчиите и националната интелигенция. ” Тогавашният държавен глава не подозира, че следовниците му два пъти ще се опитат да ни вкарат в фамилията на руските нации.
“Според последните сведения, в шест селища броят на гласувалите е достигнал 96 %, от които единствено 1 % е бил за монархията и 1 % – бели бюлетини ”, оповестява радио “Лондон ” на 8 септември вечерта.
Официалните данни сочат, че в референдума вземат участие 91,63 на 100 от гласоподавателите. 92,72 % дават гласа си за република, 4,37 % са за монархия. Останалите бюлетини са недействителни.
Референдумът “Република или монархия ” е последван от всенародно допитване “Кръчма или сладкарница ”. През 1947 година VІ Велико национално заседание гласоподава Закон за понижаване броя на кръчмите и ограничение пиянството.
Питейните заведения ще пускат кепенци по волята на народа, отсичат великите депутати. “За затваряне ” и “Против затваряне ” ще написа на бюлетините. “Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в обитаемото място би трябвало да бъдат затворени ”, постановява законът. Със размах се взема решение казусът “избори-чашка ”, който е още от времето на Данко Хаирсъзина.
При 60 на 100 “за ” кръчмите хлопват врати. Разрешава се единствено по една питиепродавница на 800 души, а в селищата с над 30 000 поданици 1000 клиенти ще се блъскат под един покрив.
В текста обаче е позволено недовиждане. “След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни напитки е главната комерсиална активност, а на тези, в които тази продажба е странична и спомагателна активност, се не разрешава продажбата на спиртни напитки ”, гласи алинея 1 на член 20.
Съдържателите газят националния избор и каращисват лимонадата с ракия, откриват контрольори. През 1952 година алинеята е поправена с декрет и сухият режим е затегнат.
На 8 май 1971 година Народното събрание взема решение новата конституция на Народна република България да бъде призната с референдум. Същият ден е гласуван закон за провеждането му. Виненочервена бюлетина с “да ” и бяла с “не ” ще решат ориста на историческия документ.
Референдумът е плануван за 16 май, един ден е обособен за броене на листчетата, след това е планувано всенародно забавление. “Провъзгласяването на признатата от народа нова Конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 година ”, сочи член 12 на закона. Така верният резултат е разгласен авансово!
В безоблачен пролетен ден 99,70 на 100 от гласоподавателите отиват при урните. Против Конституцията са едвам 0,25 %.
Във вторник, 18 май, зала “Универсиада ” диша тържествена атмосфера. Тодор Живков се изправя на трибуната и декларира, че всички у нас и в чужбина, другари и врагове, знаели изхода от референдума. “Иначе не можеше и да бъде! ”, отсича Първия и коментира: “Отношението на народа по такива въпроси не се създава нито през последните 24 часа, нито през последните месеци. ”
През 1983 година е признат следващият Закон за допитване до народа, с който се дефинира редът за осъществяване на референдуми. Той обаче си остана на книга, тъй като по схемата референдум-преврат пристигна превратната дата 10 ноември 1989 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ