Д-р Николов: При ранна диагностика на рака на дебелото черво 5-годишната преживяемост е над 90%
„ У нас няма държавна стратегия за скрининг на рак на дебелото черво, както споделя Остап Бендер – казусът на давещия се е на самия давещ се. За най-голямо страдание, напоследък се усилва честотата на това заболяване, само че не мога да подмина и обстоятелството, че и диагностиката към този момент е доста по-добра “. Това сподели в подкаста „ В центъра на системата “ на БНР доктор Стефан Николов, гастроентеролог в Клиниката по вътрешни заболявания и хепатогастроентерология в УМБАЛ „ Софиямед “.
Той бе безапелационен, че скринингът и честите контролни прегледи могат да бъдат най-ефективни за ранна диагностика на рак на дебелото черво, тъй като 5-годишната преживяемост при ранната диагностика е над 90%.
Специалистът акцентира, че в случай че в фамилията има близък родственик по първа или втора линия с това заболяване, това значи, че над 45-годишна възраст останалите близки би трябвало да се изследват посредством чести колоноскопии.
„ Според някои създатели за такива пациенти е добре да се прави класическата колоноскопия един път на три години. Така в случай че се открият полипи, които са тип преканцероза или начален карцином, то може те да се отстранят и съгласно резултата от хистологията да се реши какво следващо лекуване да се назначи “, сподели доктор Николов и добави:
„ При рака на дебелото черво има доста огромна потребност от ранен скрининг. Пациентите би трябвало да се разделят на такива с фамилна обремененост и при тях този скрининг да стартира след 40 годишна възраст, като в началото се прави един път на 3 години, а след това съгласно резултата от проучването, може идната да бъде един път на 5 години. При хората, при които няма унаследен фактор, колоноскопията може да се прави един път на 5 години след 50-годишна възраст. Има доста западни страни, при които отпада здравната ти осигуровка, в случай че не се подлагаш на колоноскопия съгласно профилактичния календар “.
По думите му, когато се откри групировка в дебелото черво, може да се приложи ендоскопска ехография, която да види доколко процесът е обхванал близките органи и тъкани. Това не се прави общоприетоо при всички пациенти, а единствено когато се постанова, посочи гастроентерологът.
Той добави, че в УМБАЛ „ Софиямед “ е основано високотехнологично поделение, което ползва тези съвременни методики в гастроентерологията.
„ Чрез този способ хирургът е квалифициран до каква степен би трябвало да се прави резекцията и дали въобще би трябвало да се прави. И дали може да се направи. Защото в напреднал етап това може да докара до известни опасности “, сподели доктор Никиолов.
Той бе безапелационен, че скринингът и честите контролни прегледи могат да бъдат най-ефективни за ранна диагностика на рак на дебелото черво, тъй като 5-годишната преживяемост при ранната диагностика е над 90%.
Специалистът акцентира, че в случай че в фамилията има близък родственик по първа или втора линия с това заболяване, това значи, че над 45-годишна възраст останалите близки би трябвало да се изследват посредством чести колоноскопии.
„ Според някои създатели за такива пациенти е добре да се прави класическата колоноскопия един път на три години. Така в случай че се открият полипи, които са тип преканцероза или начален карцином, то може те да се отстранят и съгласно резултата от хистологията да се реши какво следващо лекуване да се назначи “, сподели доктор Николов и добави:
„ При рака на дебелото черво има доста огромна потребност от ранен скрининг. Пациентите би трябвало да се разделят на такива с фамилна обремененост и при тях този скрининг да стартира след 40 годишна възраст, като в началото се прави един път на 3 години, а след това съгласно резултата от проучването, може идната да бъде един път на 5 години. При хората, при които няма унаследен фактор, колоноскопията може да се прави един път на 5 години след 50-годишна възраст. Има доста западни страни, при които отпада здравната ти осигуровка, в случай че не се подлагаш на колоноскопия съгласно профилактичния календар “.
По думите му, когато се откри групировка в дебелото черво, може да се приложи ендоскопска ехография, която да види доколко процесът е обхванал близките органи и тъкани. Това не се прави общоприетоо при всички пациенти, а единствено когато се постанова, посочи гастроентерологът.
Той добави, че в УМБАЛ „ Софиямед “ е основано високотехнологично поделение, което ползва тези съвременни методики в гастроентерологията.
„ Чрез този способ хирургът е квалифициран до каква степен би трябвало да се прави резекцията и дали въобще би трябвало да се прави. И дали може да се направи. Защото в напреднал етап това може да докара до известни опасности “, сподели доктор Никиолов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ