У нас надеждата за по-добра 2021 г. е по-скоро крехка.

У нас вярата за по-добра 2021 година е по-скоро нежна. 16% от запитаните българи имат вяра, че идната година ще е по-добра от пандемичната 2020 година, за 45% обаче тя ще е даже по-лоша, една четвърт чакат да е същата, а останалите не могат да преценяват. Това демонстрира проучване на ”Галъп Интернешънъл ”
Така страната ни се подрежда измежду топ 5 на песимистите по света дружно с Италия, Хонконг, Полша и Република Корея. Българите наподобяват мощно песимистични и на фона на останалите страни от Европейски Съюз, където систематизираното равнище на скептицизъм е 31% от всички запитани, а на оптимизъм – 35%.

По-скоро песимистичният взор към бъдещето е нормален за нашето общество. В последните няколко години обаче сякаш равнищата на оптимизъм за бъдещето у нас се доближаваха до общите стойности за света, като в края на 2019 година 32% от пълнолетните българи отговаряха, че чакат по-добра 2020 година, а 22% смятаха, че тя ще бъде по-лоша от 2019 година

Изглежда, че рецесията с ковид, отразила се тежко и на здравната система, и на икономическата обстановка в страната, е засегнала тежко и очакванията за по-благоприятно директно бъдеще – изключително след внезапното увеличение на заболелите и умрелите в последните месеци на 2020 и наложените нови ограничавания.

Що се отнася до упованията за икономическата обстановка, настроенията у нас още веднъж са по-скоро отрицателни. Едва 5% от българите чакат година на стопански разцвет, 64% считат, че 2021 година ще е година на стопански компликации, а 20% чакат икономическата обстановка в страната да е същата като през 2020 година Останалите се затрудняват да отговорят.

И по този индикатор страната ни е измежду топ 5 на отрицателните отговори. Мнозинства от над две трети чакат сложна в стопански проект година и в Обединеното кралство (71% отговарящи негативно), Австрия (70%), Италия (67%) и Босна и Херцеговина (66%).

На фона на Европейския съюз обаче, България е покрай общите стойности по този индикатор. Сред жителите на Европейски Съюз 12% чакат стопански разцвет, 61% свързват 2021 година с очакване за стопански компликации, а за 21% тя ще бъде същата в стопански проект. Останалите се затрудняват да отговорят.

В края на 2020 година 41% у нас заявяват, че са по-скоро щастливи или доста щастливи. 46% не се дефинират нито като щастливи, нито като нещастни, 10% споделят, че са нещастни или доста нещастни. Останалите не могат да дефинират. Традиционно, българите са по-скоро в долната част на класацията, що се отнася до персонално благополучие. И през 2020 година българите наподобяват по-нещастни на фона на систематизираните стойности на благополучие по света (54% по света щастливи или доста щастливи и 14% нещастни или доста нещастни) и на междинния европеец (50% в Европейски Съюз споделят, че са щастливи или доста щастливи, 12%, че са нещастни или доста нещастни, а 37% са в междинната зона).

Все отново, световните проучвания на „ Галъп интернешънъл “ в последните години сочат, че чувството за персонално благополучие у нас гладко укрепва. Въпреки невисоките упования за идната година, тежката 2020 година не е съумяла да пречупи чувството за персонално благополучие у българите – доколкото го има. В това отношение страната ни е надалеч от дъното на класацията.