Смърт, самоубийство и изгнание покосяват ощетени с милиони наследници
У нас години наред се разяснява въпросът с върнатите парцели на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза. Продължават да се точат така наречен царски каузи, с които страната желае да си ги вземе назад. В същото време доста реститути не можаха да си върнат собствеността, експлоатирана близо 50 години от соцзаводи и предприятия. „ Реституция и приватизация се прегърнаха, с цел да облагодетелстват едни и да ощетят за повторно други хора ”, настояват и адвокати. Така се случва и с наследниците на някогашните притежатели на фабрика „ Победа” в Бургас. След изтощителни каузи, в които сякаш потвърждават правото си на благосъстоятелност, те остават безусловно попарени от решението на Върховен касационен съд - парцелът със постройките върху него да остане на настоящето АД. В отчаянието си хората един след различен се разболяват, един от тях се самоубива, а различен бяга в чужбина, с цел да скъса вечно с родината и българското „ правосъдие”.
ВКС не признава силата на към този момент присъденото от предходните инстанции решение да бъде върната собствеността на притежателите на терена и постройките на тогавашния цех „ Победа” в Бургас, а го оставя на сдружението, в което е преобразувано предприятието. „ С това Върховен касационен съд дефинитивно е съсякъл реституционния резултат, произлизащ от закона – ЗВСОНИ. На процедура наново е било конфискувано частно имущество в интерес на бивше държавно дружество с нов акционерен състав, само че с непроменена правосубектност”, произнасят се адвокати и в прав текст разясняват, че Темида е дала превес на интереса на една от страните.
Фактите
На 23.12.1947 година от предприятието СД „ А.Ч.”, на съображение Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, са били конфискувани и отчуждени недвижими парцели, находящи се в гр. Бургас – дворно място, ведно с издигнатите в него фабрични здания, машините, уредите, инвентарните предмети, наличните артикули и парите. Те стават благосъстоятелност на страната. До 1992 година, с влизане в действие на Закона за възобновяване на собствеността върху одържавени недвижими парцели, кметът на Община Бургас издава заповед в интерес на наследниците на съдружниците в СД „ А. Ч.”. Предметният обсег на кметската заповед включва постройките и терена, които съществуват действително във типа, в който са били отчуждени в миналото. Реституираната благосъстоятелност, представляваща 12 000 кв. м и 13 фабрични здания с разгърната повърхност към 9982 кв. м, по соцвреме е принадлежала на държавното дружество „ Победа” ЕООД, преобразувано по-късно в акционерно сдружение “Победа” ЕАД.
Наследниците на съдружниците в СД „ А.Ч. “ обаче не са въведени във притежание на реституираната им благосъстоятелност, принадлежала на държавното дружество, макар че за възобновената благосъстоятелност е публикуван констативен нотариален акт. Със Заповед от 1998 година на Министерство на правосъдието е разпоредено сдружението “Победа” АД да вкара наследниците във притежание на реституирания парцел – земя и здания, само че и тя не е изпълнена. На 16. 07. 2008 година е подписан контракт за приватизация на капитала на “Победа” ЕАД, като в осведомителния меморандум е разказано имуществото, възобновено по реда на ЗВСОНИ. С подписването на контракта за приватизация, сдружението е заявило, че е осведомено с имущественото положение на държавното дружество и като част от приватизационните задължения поема обвързване да подписа конвенция за обезщетение на наследниците на СД „ А.Ч.”, само че и това обвързване, поето към Република България посредством министъра на индустрията, също остава неизпълнено.
Съдебни войни
Захващат правосъдни каузи сред наследниците на СД „ А.Ч.” и „ Победа” ЕАД. Поради непредаване на владението върху възобновената благосъстоятелност, наследниците на съдружниците в СД „ А.Ч.” предявяват искове към държавното, а по-късно и приватизирано дружество - да им заплати обезщетение за прилагане без съображение на реституираната благосъстоятелност. Първото правосъдно произвеждане е инициирано от ощетените наследници пред Бургаския областен съд. След чуване на две съдебно-технически експертизи се открива еднаквост на възобновената и отчуждена благосъстоятелност, и на 20.06.1997 година Бургаският областен съд осъжда преобразуваното в хода на процеса държавно дружество „ Победа” АД да заплати обезщетение на ищците за прилагане без съображение на личните им парцели.
Второто дело на наследниците е формирано през 2001 година, като съдът съединява за разглеждане с желае на ищците и негативен иск на ответниците, които се борят за прогласяване на незначителност на нотариалния акт, легитимиращият реститутите-ищци като притежатели.
Съдът отхвърля и двата желае. И двете страни апелират правосъдното решение.
По въззивните тъжби е формирано ново дело в Бургаския апелативен съд. По него отново са изслушани няколко механически експертизи, с които е осъществено разчитане на аеро фотоснимки от 1943 година за засвидетелствуване съществуването и идентичността сред отчуждените и възобновени парцели. С дефинитивно и влезнало в действие решение от 13.12. 2005 година Апелативният съд анулира решението на Окръжния от 2001 година и бившето държавно дружество, към този момент АД, е наказано да заплати обезщетение на притежателите за прилагане на процесните парцели – 13 здания с обща повърхност 9982 кв. м. С две думи - за следващ път ищците са приети за притежатели на одържавения неподвижен парцел в размер на 49 000 кв. м, дружно с 13 броя здания,
само че „ Победа” АД не се дава
Отново излиза с искане да се анулира нотариален акт № 150/1997 година, защото той бил „ погрешен и не отразявал действителното правно положение”.
Процесуалната рулетка се завърта изначало. С решение №1 от 30.03. 2009 година Върховен касационен съд пререшава за трети път и към този момент дефинитивно разногласието за собствеността, като осъжда... наследниците на СД “А.Ч.” да предадат възобновените им по реда на ЗВСОНИ здания и терен от 12 000 кв. м на ищеца “ Победа” АД. Мотивите – не била потвърдена еднаквост на отчуждените парцели през 1947 година с тези, включени в имуществото на държавното дружество – липсвал картен материал за интервала 1921-1936 година, с цел да се съпоставят парцелите, разказани в нотариалните актове от този интервал. Нещо повече - не било потвърдено, че СД-то въобще е съществувало по време на експроприацията?!? Това решение безусловно удря със брадва реститутите, а доста адвокати, осведомени с проблема, са безапелационни:
„ Касационният съд едноинстанционно, без умозаключение на движимости лица, е дал дефинитивни изводи единствено за обстоятелствата в исторически, землемерен и геодезически аспект, с което по-скоро е основал, а не открил противоречиви правни отношения. Допускането, че фабричният комплекс на ищеца “Победа” АД не е оня, който страната посредством безплатна реквизиция е получила през 1947 година и експлоатирала сполучливо 50 години, а и осребрила доходно посредством приватизация, внушава исторически и идеологически реваншизъм против концепцията за благосъстоятелност отвън държавната такава”, произнасят се адвокати в изявления по тематиката.
Резултатът от всичко това - гибел, самоубийство и заточение покосяват ощетените с милиони наследници на една от най-богатите бургаски семейства...
.......................................................
Бел. ред.
Редакцията на „ ШОУ” извади от архива обстоятелствата по делото и не взима страна по него. Такова право има само съдът. Като публицисти означаваме само обстоятелството, че мненията на прависти по изложби проблем основават усещането за „ двоен аршин” и при реституционните каузи. Това, на фона на така наречен царски каузи, за следващ път ни кара да се съмняваме, че правосъдната промяна ще проработи, в случай че не върне на дело доверието на хората в изконното наличие на думата правораздаване.
Еми МАРИЯНСКА
ВКС не признава силата на към този момент присъденото от предходните инстанции решение да бъде върната собствеността на притежателите на терена и постройките на тогавашния цех „ Победа” в Бургас, а го оставя на сдружението, в което е преобразувано предприятието. „ С това Върховен касационен съд дефинитивно е съсякъл реституционния резултат, произлизащ от закона – ЗВСОНИ. На процедура наново е било конфискувано частно имущество в интерес на бивше държавно дружество с нов акционерен състав, само че с непроменена правосубектност”, произнасят се адвокати и в прав текст разясняват, че Темида е дала превес на интереса на една от страните.
Фактите
На 23.12.1947 година от предприятието СД „ А.Ч.”, на съображение Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, са били конфискувани и отчуждени недвижими парцели, находящи се в гр. Бургас – дворно място, ведно с издигнатите в него фабрични здания, машините, уредите, инвентарните предмети, наличните артикули и парите. Те стават благосъстоятелност на страната. До 1992 година, с влизане в действие на Закона за възобновяване на собствеността върху одържавени недвижими парцели, кметът на Община Бургас издава заповед в интерес на наследниците на съдружниците в СД „ А. Ч.”. Предметният обсег на кметската заповед включва постройките и терена, които съществуват действително във типа, в който са били отчуждени в миналото. Реституираната благосъстоятелност, представляваща 12 000 кв. м и 13 фабрични здания с разгърната повърхност към 9982 кв. м, по соцвреме е принадлежала на държавното дружество „ Победа” ЕООД, преобразувано по-късно в акционерно сдружение “Победа” ЕАД.
Наследниците на съдружниците в СД „ А.Ч. “ обаче не са въведени във притежание на реституираната им благосъстоятелност, принадлежала на държавното дружество, макар че за възобновената благосъстоятелност е публикуван констативен нотариален акт. Със Заповед от 1998 година на Министерство на правосъдието е разпоредено сдружението “Победа” АД да вкара наследниците във притежание на реституирания парцел – земя и здания, само че и тя не е изпълнена. На 16. 07. 2008 година е подписан контракт за приватизация на капитала на “Победа” ЕАД, като в осведомителния меморандум е разказано имуществото, възобновено по реда на ЗВСОНИ. С подписването на контракта за приватизация, сдружението е заявило, че е осведомено с имущественото положение на държавното дружество и като част от приватизационните задължения поема обвързване да подписа конвенция за обезщетение на наследниците на СД „ А.Ч.”, само че и това обвързване, поето към Република България посредством министъра на индустрията, също остава неизпълнено.
Съдебни войни
Захващат правосъдни каузи сред наследниците на СД „ А.Ч.” и „ Победа” ЕАД. Поради непредаване на владението върху възобновената благосъстоятелност, наследниците на съдружниците в СД „ А.Ч.” предявяват искове към държавното, а по-късно и приватизирано дружество - да им заплати обезщетение за прилагане без съображение на реституираната благосъстоятелност. Първото правосъдно произвеждане е инициирано от ощетените наследници пред Бургаския областен съд. След чуване на две съдебно-технически експертизи се открива еднаквост на възобновената и отчуждена благосъстоятелност, и на 20.06.1997 година Бургаският областен съд осъжда преобразуваното в хода на процеса държавно дружество „ Победа” АД да заплати обезщетение на ищците за прилагане без съображение на личните им парцели.
Второто дело на наследниците е формирано през 2001 година, като съдът съединява за разглеждане с желае на ищците и негативен иск на ответниците, които се борят за прогласяване на незначителност на нотариалния акт, легитимиращият реститутите-ищци като притежатели.
Съдът отхвърля и двата желае. И двете страни апелират правосъдното решение.
По въззивните тъжби е формирано ново дело в Бургаския апелативен съд. По него отново са изслушани няколко механически експертизи, с които е осъществено разчитане на аеро фотоснимки от 1943 година за засвидетелствуване съществуването и идентичността сред отчуждените и възобновени парцели. С дефинитивно и влезнало в действие решение от 13.12. 2005 година Апелативният съд анулира решението на Окръжния от 2001 година и бившето държавно дружество, към този момент АД, е наказано да заплати обезщетение на притежателите за прилагане на процесните парцели – 13 здания с обща повърхност 9982 кв. м. С две думи - за следващ път ищците са приети за притежатели на одържавения неподвижен парцел в размер на 49 000 кв. м, дружно с 13 броя здания,
само че „ Победа” АД не се дава
Отново излиза с искане да се анулира нотариален акт № 150/1997 година, защото той бил „ погрешен и не отразявал действителното правно положение”.
Процесуалната рулетка се завърта изначало. С решение №1 от 30.03. 2009 година Върховен касационен съд пререшава за трети път и към този момент дефинитивно разногласието за собствеността, като осъжда... наследниците на СД “А.Ч.” да предадат възобновените им по реда на ЗВСОНИ здания и терен от 12 000 кв. м на ищеца “ Победа” АД. Мотивите – не била потвърдена еднаквост на отчуждените парцели през 1947 година с тези, включени в имуществото на държавното дружество – липсвал картен материал за интервала 1921-1936 година, с цел да се съпоставят парцелите, разказани в нотариалните актове от този интервал. Нещо повече - не било потвърдено, че СД-то въобще е съществувало по време на експроприацията?!? Това решение безусловно удря със брадва реститутите, а доста адвокати, осведомени с проблема, са безапелационни:
„ Касационният съд едноинстанционно, без умозаключение на движимости лица, е дал дефинитивни изводи единствено за обстоятелствата в исторически, землемерен и геодезически аспект, с което по-скоро е основал, а не открил противоречиви правни отношения. Допускането, че фабричният комплекс на ищеца “Победа” АД не е оня, който страната посредством безплатна реквизиция е получила през 1947 година и експлоатирала сполучливо 50 години, а и осребрила доходно посредством приватизация, внушава исторически и идеологически реваншизъм против концепцията за благосъстоятелност отвън държавната такава”, произнасят се адвокати в изявления по тематиката.
Резултатът от всичко това - гибел, самоубийство и заточение покосяват ощетените с милиони наследници на една от най-богатите бургаски семейства...
.......................................................
Бел. ред.
Редакцията на „ ШОУ” извади от архива обстоятелствата по делото и не взима страна по него. Такова право има само съдът. Като публицисти означаваме само обстоятелството, че мненията на прависти по изложби проблем основават усещането за „ двоен аршин” и при реституционните каузи. Това, на фона на така наречен царски каузи, за следващ път ни кара да се съмняваме, че правосъдната промяна ще проработи, в случай че не върне на дело доверието на хората в изконното наличие на думата правораздаване.
Еми МАРИЯНСКА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ