„У нас доста случайни хора се извъртяха във властта, и

„ У нас много инцидентни хора се извъртяха във властта, и психическите проблеми при тях са съизмерими с компликациите на тези, които претърпяват към контейнерите с боклук”. Интервю с писателя, боксьор и треньор Палми Ранчев за новата му книга, за случайностите, за полезностите, за бокса и живота ни подобен, какъвто е.

- Г-н Ранчев, преди дни беше премиерата на новия ви алманах с разкази „ Тази вечер нищо не е инцидентно “. В разказите си описвате живота на хора станали новобранци, неудачници. Това инцидентно ли е или не?

- Сборникът стартира с роман за публицист в националното радио, омерзен от себе си, поради комфортният метод, по който е направил изявление с президента. В книгата има персонажи с разнообразни специалности, и с друго място в обществото. И по обществената хоризонтала, и по вертикалата. Но не считам, че мястото им е от значително значение. Особено при проявление на изконните им човешки качества. Банален, скучен, нерешителен, комплициран, влюбен, мразещ, уединен, благополучен и трагичен, и всевъзможен различен, можеш да си и в Народното събрание, и към боклукчийската кофа. У нас много инцидентни хора се извъртяха във властта, и психическите проблеми при тях са съизмерими с компликациите на тези, които претърпяват към контейнерите с отпадък. И при двете категории хора събитията и обстановките, в които попадат, са ги извадили от нормалното и равновесно за тях съществуване. Едните работят в Народното събрание, без да схващат от парламентаризъм, а другите са неподготвени да се прехранват с отпадъците на квартала. И едните, и другите не са на мястото си. Или най-малко за известно време се усещат по този начин. Постепенно привикват с ситуацията. Но допускам излиза наяве за какво не намирам разлика сред двата вида герои. И какво ме интересува в индивида. Независимо, че политиците плещят баналности в националните медии, а другите държат речи пред улично пес или пред някой като него самия. Към бездомните и изпадналите в потребност изпитвам страдание, а към тези с господарски упоритости и лакомия, омерзение.



- Защо избрахте това провокативно заглавие на творбата си, какво желаете да провокирате с облиците, които създавате?

- „ Тази вечер нищо не е инцидентно “ е заглавието на един от разказите. Избрал съм го измежду голямо количество други благоприятни условия. Съдържа една от най-важните сили, движещи човешкото създание – случайността, призната с признателност и съвсем молитвено примирие, което към този момент има общо и с Бога на Случайността.

- За какво в действителност си приказват хората около контейнерите за боклуци? Вярно ли ги вълнуват проблемите на обществото, което те с държанието си са отритнали и отрекли?

- Хората към контейнерите са част от това, което назоваваме български народ. Дали непринудено са приели този метод на битие или упоменатото общество ги е изпратило там, няма изключително значение. Те са доста, с разнородни специалности и житейски опит, и с мизерно настояще. Да не забравяме, че съвсем три милиона българи живеят към прага на цялостната беднотия. И огромна част от тях, в случай че продължава пауперизацията на обществото ни, ще усилват наличието към контейнерите. Най-важното е, че сме дружно: живеем на една и съща територия. Израсна потомство от младежи, които от години преравят дружно с родителите си боклукчийските контейнери. Цели фамилии се прехранват по този метод. Има деца, които не са виждали родителите им да работят друго. Макар от време на време с образованието и начетеността си / поради прочетените книги/ тези хора постоянно да превъзхождат другите, смятащи се за тяхна диаметралност. Защото какви нормално са съумелите у нас? В всеобщия вид са полу-криминални видове, защитавани от въоръжена защита, която ги защищава да не бъдат пребити, разстреляни или взривени от други сходни на тях. В същината си те са неуместни същества. Приличат на хора, само че не са. Лишени са от съществени човешки качества. Заменили са ги с други, да речем, скотски. Стръв, непомерна лакомия и вкус. Оставени без защита множеството от тях прекомерно бързо ще изчезнат.



- Ясно ли е обрисувана границата сред комичното и трагичното в живота ни през днешния ден, или към този момент е изтъняла като косъм?

- Във времена на скоростни обществени, професионални и психически трансформации комичният облик елементарно се трансформира в трагикомичен или напряко става драматичен. Ролите, които се дават на един човек прекомерно бързо се сменят за един човешки живот. Сервитьор, клеветник, ченге, банкер, милионер, пандизчия, беглец… Отстрани едно държание е комично, само че в случай че самичък преживееш същите, да речем, комични за съседа ти исблъсъци, се чувстваш зле. Искаш да плачеш. Или ти се коства, че ще умреш. В разказите ми, несретниците задоволили се с номинално присъединяване в общият ни живот, постоянно единствено като обекти, от които множеството извръщат погледи, постоянно са обезверени, без вяра за смяна към по-добро, и за тях, и за децата им. Някои великодушно търсят учредения да простят. Или единствено да не виждат с какво се пробват да им извадят очите. Мнозинството са озлобени поради непрекъснатият дефицит на истина. И поради неналичието на обикновена правдивост. Люшнати към кофите за боклук от следващия банков обир, прогонени от домовете си благодарение на апартаментната мафия, или просто, тъй като приватизираният от следващия негодник цех е разпродаден като скраб, и като каквото друго се сетиш. Нагласите на увеличаващото се общество на бедняците от дълго време са революционни. Често те са решени на всичко. И са подготвени да потърсят справедливостта и истината с наличните си благоприятни условия и оръжия.

- Не мога да не ви попитам за коментар за трагичния случай, при който неотдавна на кръга почина Борис Станчов, който се боксирал от името на своя братовчед Исус Величков. Как се случва това безсрамие под носа на толкоз „ виновни “ инстанции в бокса и спорта?

- Това е втора гибел на български боксьор за относително малко време. Как мислите, проверяваха ли аргументите за първата, на Цветан Тодоров. Не, единствено заметоха следите. Тогава на кръга качиха боксьор, който имаше възбрана да се бие поради съществени провали на мозъка от мощни удари в аматьорската му кариера. Само след една година му издадоха професионален лиценз и го изпратиха да играе в Швейцария за презрян хонорар. Смъртта на кръга, както и в тази ситуация с Борис Станчов, настъпи без никакъв удар. Просто тромб е запушил кръвоносен съд. Борис Станчов също не е минал медицински обзор, тъй като евентуално няма да му разрешат да играе професионално. Прегледан е здравият му братовчед, който в никакъв случай не се занимавал с бокс. Как тогава му дават лиценз? Въпросите в сегашният случай, както и в предходният, са с престъпен темперамент. От техните отговори би трябвало да се разбере кой е отговорен. Не желая да встъпвам в детайлности за състава на професионалната федерация, и какъв брой хора там изобщо са имали друга действителна връзка с бокса, с изключение на заплатите и хонорарите, които получават.



- Има ли обезценка на полезностите и качествата в този спорт, за каквато признават в някои други?

- В бокса на професионално равнище упражняват само шепа боксьори в националните тимове. С две и повече тренировки на ден. Осигурен им е хотел, треньори, доктор и теляк, медикаментозно и физикално възобновяване. За жал единствено труда им е на професионално равнище. Заплащането е мизерно. Има едно-две изключения, потвърждаващи действителната обстановка. Злоупотребява се с обещания и картини на ярко бъдеще, в случай че завоюват орден от Олимпийските игри. Но там печелят не най-добре квалифицираните, а боксьорите на страни, които са във финансови връзки с АИБА. Там медалите се разпределят авансово. Не инцидентно на идващите олимпийски игри АИБА е отстранена от организацията, поради милионни финансови злоупотреби. Иначе у нас имаме амбициозни и надарени юноши, множеството от които не намират реализация в мъжката възраст. Или се отхвърлят от бокса, или отиват в чужбина. Тончо Тончев, печели европейската купа с менажер англичанин, триумфите на Кубрат Пулев са свързани със „ Зауерлант “ и Боб Аръм. От българския професионален бокс печелят тези, които са към боксьорите като фиктивни менажери и промоутъри. Заедно с един-двама служители. За тях професионалният бокс е и бюро за туристически разходки.



Серафим Тодоров

- Мнозина се питат по какъв начин по този начин първенецът Серафим Тодоров може да внушава почит с държанието си, да изиграе страхотна роля във кино лентата „ Снимка с Юки “, а през днешния ден млади негови сътрудници да мамят на кръга и да срамят България?

- И преди Сарафа има боксьор с сполучливи кино-прояви. Владимир Колев, медалист от всички вероятни огромни надпревари, също безапелационно изигра функции в няколко игрални кино лентата. Мнозина от боксьорите са артистични. Дори, мисля си, че сходни качества са наложителни за най-хубавите на кръга. Серафим Тодоров е талантлив боксьор, със знаменателни победи. Но ориста му откакто приключи спортната си активност, а и по време, е изпъстрена с възходи и пропадания. Нищо не е толкоз лъскаво, елементарно за приемане и пояснение, колкото наподобява в профил. Дори единствено това, че завоюва сребърен орден от олимпиада едвам при третото си присъединяване, т.е. към шестнайсет години е бил заставен да поддържа форма на интернационално равнище против елементарна заплата. В Щатите играят на една олимпиада и незабавно стават експерти. И състезатели като него играят за милиони. Боксът е сложен и рисков спорт, и в случай че не получаваш най-малко близо до напъните ти възнаграждение, губи смисъл. Искам да подчертая, че починалият юноша не е отговорен, че играе с непознат лиценз. Желанието му да се боксира, да реализира спортни триумфи, да е първенец, и да стане прочут, е употребявано от хора, вегетиращи върху труда, наивността и нещастието на такива като него, като им дават в подмяна единствено трохи от личната софра, гарнирани с обещания и административни илюзии на правда.

- Случайни ли са, по прилика със заглавието на книгата ви, лъжите и измамите в този другояче международно приет мъжкарски спорт?

- Нашите експерти по предписание играят в авансово обречени мачове. Без да са добре тренирани, без нужното възобновяване и постоянен лекарски надзор. Обикновено против съперници от много по-висока класа. Спомням си, че имаше белгийски менижър /зъболекар по специалност, без в никакъв случай да е слагал ръкавици/ който „ провежда “ над четиристотин /400/ загуби на българи с нокаут. Да не забравяме, че нокаутът е дребната гибел за боксьора. Белгиецът беше подпомаган и от български треньори с сходна на неговата безнаказаност. Тази процедура, колкото и да е порочна, и в този момент продължава. Победите на българските професионални боксьори са инцидентни. Приемат се като изненада. Повечето ги изпращат да изгубят, и да подобрят актива на непознатите боксьори. Малцина вземат участие почтено в професионални мачове.

- С какво дивата природа на бокса притегля не един и двама международни писатели – Чарлз Буковски, Хулио Кортасар, Ърнест Хемингуей, Артър Конан Дойл, Владимир Набоков…

- Списъкът на международните писатели с ползи към бокса може да се продължи с много други имена: Бърнард Шоу, Ринг Ларднър… Не би трябвало да се пропуща и едно женско име, фигуриращо съвсем всяка година в листата с претенденти за нобеловата премия – Джой Керъл Оутс. В книгата си „ За бокса “ тя прави дисекция на всички усеща и пристрастености свързани със „ сладката просвета “, както постоянно назовават този спорт. От дребна татко й я води в разнообразни боксови зали. Запознава се всички огромни боксьори на нейното време. Наблюдава тренировките и мачовете им. И с удивителна прозорливост написа за претекстовете, които ги карат да влязат в кръга. И да станат разнообразни от тези към тях. Защото боксьорите не са ежедневния вид хора. Дори единствено един път да си влизал в кръга за мач, в който има победител и надвит, към този момент не си същия. Открил си в този против тебе, а и в себе си качества, които е невероятно за опознаеш във всекидневието. Боксът слага мъжете и дамите в гранични обстановки, когато усещаш студения лъх на заплахата и неуспеха, дружно с предчувстваното празненство от успеха. Веднъж в случай че са ти вдигнали ръката като победител, в никакъв случай няма да изпиташ същото с изключение на сред въжетата на кръга. Боксът е характерно наслаждение за хора със характерни условия и към живота, и към хора, и към себе си. В кръга всичко е доста по-концентрирано. Ако го съпоставим с напитка, ще бъде с пределно висок градус. От нея се танцува, когато си победил, пада се в безсъзнание, и даже се умира, както се разбра. Професионалният бокс е забавен, и е необикновено представление, когато играят боксьори с ярка характерност, физически добре готови, с привички в отбрана и нахлуване. Възможността да победиш или да загубиш с нокаут остава и тогава, и даже е нужно допълнение, с цел да задържи интереса до последната секунда на мача.



… и не на последно място вас самият с какво ви притегли този спорт?

- Занимавам се с бокс от юношеска възраст. Харесвах битката, леката атлетика, футбола, каратето, само че поради един мой комшия започнах да одобрявам и бокса. След като приключих гимназия на седемнайсет години аплайвах в МЕИ /заради татко ми/, и във ВИФ /заради себе си/. Имах отличен триумф, само че бях и първенец за юноши. Оценявах го като по-големия си триумф. Приеха ме на двете места, само че избрах спорта. Вероятно, в случай че ме бяха приели литература, щях да потегли по нормалния за множеството български писатели път, тъй като към този момент много интензивно пишех. На идната година станах трети при мъжете, само че заболя съществено едното ми око. След четири интервенции се разбра, че не мога да продължа. Макар още много време да търсех способи да се кача на кръга. Накрая одобрих предлагането на „ Славия “ да стана треньор. Няколко пъти се опитваха да ме уволнят, последният откакто бях разгласен на републиканското състезание за най-хубав треньор. Разбра се, че желали на мое место да назначат другар на приятеля на заместник-председателя на сдружението. Там оставих след себе си много положителни боксьори. Петър Стоименов / участник в три олимпиади, медалист от всички огромни първенство/ и Божидар Иванов /участник в московската олимпиада, 17 пъти първенец на страната/, мисля, още се помнят. Бил съм четиринайсет години треньор в „ Олимпийски очаквания “. Дори бях първият треньор на учебното заведение със званието „ Заслужил треньор “. Работил съм още в клуб АБС, както и доста години в националните тимове за юноши и мъже. Тренирал съм и тима на Ирак. Един от най-големите триумфи на българския бокс на международни и европейски шампионати са свързани и с треньорския ми труд. Преминал през целия пъкъл, наподобява наложителен за всеки треньор у нас опитващ се да успее. Най-вече поради комплексираното, ревностно, завистливо и както наподобява непобедимо чиновничество. От година и половина се освободих от отговорностите си към националния тим по бокс и съм треньор в клуб „ Но предел “, Барселона.

- В подтекста на идните избори, до каква степен се вписват думите на титулувания като най-велик боксьор на всички времена Мохамед Али: „ Службата ти за останалите е просто заплащане на персоналния ти наем за мястото ти на земята “?

- Отдавна на всички е ясно какъв брой посредствени, порочни, психопатични, и напряко видове с незаконно съзнание, ни ръководят. Всички те нямат нищо общо огромния Мохамед Али, който постоянно е заставал освен с триумфите си в бокса, а и с живота си, зад международни дела. Въпреки това постоянно, когато партийните деятели излязат на пазара чакам да има най-малко някаква опция за избор. За страдание на техните сергии нормално оферират два развалени домата, скапани чушки, изгнила тиква… И въпреки всичко различен метод за избиране, най-малко кротичък, наподобява не съществува. Затова ще продължа да гласоподавам за по-малко вмирисаните.