Димитър Ганев: Ще минат поколения, докато станем правова държава
У нас да приказваме, че има правов ред след Освобождението, е доста пресилено. За социализма - няма какво да се заблуждаваме. За времето на робството - изобщо не може да се приказва за господство на закона. Т.е., ние можем да създадем доста стъпки в тази посока, само че значимото е, че ние имаме да извървим доста огромен път, който е поколенчески, би трябвало да изградим някакви обичаи в тази тенденция, т.е. да минат генерации, които да мислят в категориите на господство на закона и правовата страна.
Това разяснява пред Нова тв политологът Димитър Ганев, който издаде своята книга " Българската политическа почва ". " Книгата, която написах, съставлява теоретичен труд, само че желаех да не е единствено за академичната среда, а да е налична за всички. Целта на текста е да дам пояснение, че в действителност нищо от това, което виждаме на политическата сцена, не е от през днешния ден, не е от през вчерашния ден, нито от последните години, а има своите дълбоки учредения в " почвата " като метафора ", изясни той.
" Голяма част от събитията и политическите трендове ни заливат извън.
Социализмът идва като външен развой за нас, тъй като той е резултат от Втората международна война, от това, че България попада в руската сфера на въздействие, тъй че социализмът е привнесен у нас като руски модел. Но последователно в границите на тези 45 години българската почва стартира да му въздейства и по-късно към този момент стартира да наподобява по напълно друг метод от това, което е било заложено в началото. Затова през 80-те години режимите в България спрямо останалите страни от социалистическия блок наподобява друго. Същото нещо се случва и с демокрацията. Тя е световен развой, който идва извън, в който като резултат от злополуката на Източния блок и разпада на Съюз на съветските социалистически републики идва и по нашите територии. Но в случай че сме си мислели, че демократичната народна власт, каквато е в Нидерландия, във Франция, Германия ще е същата като на Балканите, сме се заблуждавали още през цялото време, разяснява той.
Никога не съм бил последовател на тезата, че това, което ни се случва е неприятно. А в противен случай, че то може да бъде доста положително. Всъщност всичко, което виждаме през последните години е разследване на историческо струпване. Ние се оплакваме, че нямаме господство на закона, само че тези страни, където го има, са правови страни, там тази традиция е от епохи.
А у нас да приказваме, че има правов ред след Освобождението е доста пресилено. За социализма - няма какво да се заблуждаваме. За времето на робството - изобщо не може да се приказва за господство на закона. Т.е. ние можем да създадем доста стъпки в тази посока, само че значимото е, че ние имаме да извървим доста огромен път, който е поколенчески, трябда изградим някакви обичаи в тази тенденция, т.е. да минат генерации, които да мислят в категориите на господство на закона и правовата страна, изясни Ганев.
Социологическият инструментариум за жалост е стеснен, тъй като има деформации в изборния развой, които не ни разрешават да дадем изключмително точна картина в момета. В момента сме на терен, с цел да вършим изследвания за идните избори. Данни ще имаме евентуално към началото на акцията, уточни той.
Това разяснява пред Нова тв политологът Димитър Ганев, който издаде своята книга " Българската политическа почва ". " Книгата, която написах, съставлява теоретичен труд, само че желаех да не е единствено за академичната среда, а да е налична за всички. Целта на текста е да дам пояснение, че в действителност нищо от това, което виждаме на политическата сцена, не е от през днешния ден, не е от през вчерашния ден, нито от последните години, а има своите дълбоки учредения в " почвата " като метафора ", изясни той.
" Голяма част от събитията и политическите трендове ни заливат извън.
Социализмът идва като външен развой за нас, тъй като той е резултат от Втората международна война, от това, че България попада в руската сфера на въздействие, тъй че социализмът е привнесен у нас като руски модел. Но последователно в границите на тези 45 години българската почва стартира да му въздейства и по-късно към този момент стартира да наподобява по напълно друг метод от това, което е било заложено в началото. Затова през 80-те години режимите в България спрямо останалите страни от социалистическия блок наподобява друго. Същото нещо се случва и с демокрацията. Тя е световен развой, който идва извън, в който като резултат от злополуката на Източния блок и разпада на Съюз на съветските социалистически републики идва и по нашите територии. Но в случай че сме си мислели, че демократичната народна власт, каквато е в Нидерландия, във Франция, Германия ще е същата като на Балканите, сме се заблуждавали още през цялото време, разяснява той.
Никога не съм бил последовател на тезата, че това, което ни се случва е неприятно. А в противен случай, че то може да бъде доста положително. Всъщност всичко, което виждаме през последните години е разследване на историческо струпване. Ние се оплакваме, че нямаме господство на закона, само че тези страни, където го има, са правови страни, там тази традиция е от епохи.
А у нас да приказваме, че има правов ред след Освобождението е доста пресилено. За социализма - няма какво да се заблуждаваме. За времето на робството - изобщо не може да се приказва за господство на закона. Т.е. ние можем да създадем доста стъпки в тази посока, само че значимото е, че ние имаме да извървим доста огромен път, който е поколенчески, трябда изградим някакви обичаи в тази тенденция, т.е. да минат генерации, които да мислят в категориите на господство на закона и правовата страна, изясни Ганев.
Социологическият инструментариум за жалост е стеснен, тъй като има деформации в изборния развой, които не ни разрешават да дадем изключмително точна картина в момета. В момента сме на терен, с цел да вършим изследвания за идните избори. Данни ще имаме евентуално към началото на акцията, уточни той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ